Иракските бежанци в Сирия се изправят пред предизвикателства

В преобладаващо шиитския район Сет Зейнаб на Дамаск живее един иракски шивач, който прекарва дните си в изработка на женски покривала за глава. Казин, който е на средна възраст, обяснява на посетителите си, че светлата памучна материя, която използва, е подходяща за неговото лошо зрение, което е следствие от мъченията, претърпени в затвора през времето на Садам. Някога Казин бил известен шивач със свое собствено ателие в Кербала, Ирак, но бил арестуван, тъй като няколко от неговите клиенти били политически дисиденти. “Искам да се завърна в Кербала”, казва Казин, “но знам, че ателието ми е отнето”. Когато неговата забулена 16-годишна дъщеря Фатима влиза в стаята и срамежливо поздравява гостите, той казва, че най-голямата му надежда сега е тя да стане хирург един ден.

Гладис, привлекателна жена в началото на четирийсетте, обичала своята работа като преводач за чуждестранни предприемачи в Багдад. Нейният съпруг строил ресторанти за чужди компании във Фалуджа и Рамади. След като тези компании напуснали Ирак, трима от приятелите преводачи на Гладис били убити в Басра и Мосул, а тя получила смъртни заплахи, докато чакала да влезе в Зелената зона, където се надявала да намери работа. Днес тя е учителка в частно училище в християнския квартал на Дамаск Герамана. Тя казва, че й липсва нейната специалност като преводач и не печели достатъчно, за да издържа семейството си в Сирия, където притокът на бежанци от Ирак е повишил цената на живота. “Тревогата ни е ежедневна, защото ни се налага да използваме спестяванията си, за да посрещаме разходите за жилище и храна”, казва Гладис. Когато работници от агенция за подпомагане посещават нейната класна стая, тя отвежда настрана един от тях и пита, дали могат да помогнат с нейната молба за имиграция на Запад. Тя не може да си представи да се завърне в Ирак, нито да остане в Сирия.

Бежанците, които се спасяват от войната и намират сигурно убежище в Сирия, след това се изправят пред проблема да намерят работа, за да издържат своите семейства. Това е голямата дилема за 4,2 милиона иракчани, които са прогонени от домовете си от 2003 г. насам. От тях 1,5 милиона живеят в Сирия, една бедна страна, която едва успява да осигури работа за собствения си народ. На “гостите” от Ирак не се разрешава да работят и агенциите за подпомагане отчитат увеличаване на детския труд и проституцията сред бежанците.

Агенцията за хуманитарна помощ “Международна православна благотворителност” (IOCC) работи за преодоляване на това, което ООН нарича “най-бързо нарастващата бежанска криза”, с програма на стойност 1,98 млн. щ. д., която в момента се изпълнява, за да помогне на 4 100 иракски бежанци и сирийци в неравностойно положение с училищни такси, униформи, пособия и обучение. Младите хора получават също професионална подготовка по техен избор, включително фризьорство, ремонт на автомобили, ремонт на мобилни телефони, шивачество, компютърно обучение и часове по английски език. Програмата, финансирана от Бюрото за население, бежанци и миграция на Държавния департамент на САЩ се осъществява от местния партньор на IOCC в Сирия – Антиохийската патриаршия.

Децата на Казин и Гладис получават средства за своето образование чрез програмата на IOCC. Въпреки че такава помощ не решава напълно сложните проблеми на бежанците, които нито могат да се завърнат в родната страна, нито могат да останат трайно в страната-домакин, тя е първа стъпка за преодоляването на една криза, която често се определя като задействаната бомба със закъснител на Близкия изток.