История на благотворителната дейност в Православната църква

Началото на църковната благотворителност било поставено още по време на земния живот на Спасителя, когато апостолите събирали пожертвования и ги раздавали на нуждаещите се, организирали братски трапези. След Петдесетница апостолите продължили служението на Бога и на хората, което предвижда не само литургичен живот, но и дякония, включваща в себе си грижа за бедните и страдащите.

В книгата Деяния на светите апостоли на благотворителността е посветена специална глава, в която се описва делегирането на пълномощия за осъществяване на благотворителна дейност в първохристиянските общини от избрани за това служение седем мъже, наречени дякони.

Във всички раннохристиянски текстове е отделено специално внимание на благотворителността. Призиви за добротворство можем да срещнем в Апостолските послания; в „Пастир” от Ерм; в съчиненията на Климент Римски, Игнатий Антиохийски, Поликарп Смирненски, Тертулиан Картагенски и други древни автори. Дори по време на гоненията на християнството, Църквата не ограничавала служението си само до своите членове, но излизала и извън рамките на християнските общини. Благотворителността се изразявала както в реализация на Христовата повеля да „нахраним гладните”, така и в други видове дейности: помощ в болниците; посещение на затворници; пожертвования; грижи за вдовици, сираци и възрастни хора. Въпреки това, през онази епоха църковната благотворителност имала стихиен характер, във връзка с невъзможността за централизация на даденото служение.

След ІV век, когато гоненията се прекратили и Римската империя официално станала християнска, дяконията започва да придобива организиран характер. Църквата се заела със строителството на болници, домове за сираци и старци, приюти за хора с увреждания, а също и с контрол върху тяхната дейност. От този момент нататък благотворителността не се изчерпвала с частната милостиня, а станала служение, което се осъществява чрез специални учреждения. На практика, през целия византийски период Църквата непрестанно извършвала своята благотворителна дейност. За това свидетелстват текстовете на отците на Църквата, в които те призовават към добротворство, историческите съчинения и императорските закони. Известно е, че при управлението на владетелите Аркадий и Хонорий на монасите и клириците било позволено да ходатайстват за осъдените. За съществуването на голямо количество богоугодни заведения говори и Осмото правило на Халкидонския събор (ІV Вселенски – бел. прев.), което определя подчинеността на клириците, обгрижващи тези домове, на епископа на съответния град. През византийския период (33-1453 г.) в големите градове на империята можем да наблюдаваме десетки различни благотворителни институции, настойници на които били църковни деятели. Голям принос в църковната дякония оказвали и манастирите, които също събирали пожертвования в помощ на страдащите и поддържали приюти. Дори в твърде сложни периоди от живота на Църквата християнската благотворителност не била прекратявана. Въпреки това, с падането на Византийската империя Източната църква се оказва в парализирано състояние, което естествено ограничило и социалното й служение.

С благотворителната роля на Църквата се нагърбила и Русия заедно с приемането на християнството в края на Х век. След кръщението си, княз Владимир веднага организирал множество богоугодни заведения на територията на своето княжество. По негова заповед хранели бедните и бездомните направо в княжеския двор и по улиците. Социалната дейност князът възложил на духовенството, а също утвърдил даването на десятък за издръжка на храмове, манастири, приюти и болници. Всички следващи князе също отделяли голямо внимание на благотворителността и поверили това служение на Църквата. Положителното отношение към дяконията е изразено и в сборника от ХVІ век –„Домострой”, който съдържа предписания относно бита на руския народ.

От ХІ до ХVІІ век прерогатив на Църквата била грижата за бедните, във връзка с което са построени голям брой приюти, закупени са и места за погребване на изоставени и странници. В края на ХVІІ век във всички епархии било постановено събиране на лепта за нуждаещите се. Активно съдействали на социалното служение и манастирите. То започнало още с Киево-Печерския манастир, когато Феодосий Печерски нарежда да се отчислява десятък от доходите на манастира за бедните. В годините на глад манастирите се издържали от околните жители. Към обителите винаги действали приюти, болници, странноприемници.

През ХVІІ век нараснало значението на частната благотворителност, начало на която поставя Московският патриарх Филарет, основал болничен манастир със собствени средства. Тази традиция, заедно с църковното служение, продължава и в Синодалния период, когато императорите повсеместно устройвали военни болници при манастирите (много от които били преобразувани в лечебници и други заведения). Благотворителната си дейност Църквата продължила и по време на революционните действия, когато св. Патриарх Тихон благославя учредяването на Всеруска църковна комисия за оказване помощ на гладуващите. Въпреки това по-късно благотворителната функция на Църквата е забранена със специален указ на съветската власт. В подобна ситуация се оказват и Православните църкви в други страни, където идва на власт комунистическият режим.

През 90-те години на ХХ век социалната дейност на Църквата започва да се възражда. Днес Руската църква осъществява благотворителната си дейност чрез създадения за тази цел Синодален отдел по църковна благотворителност и социално служение, който взаимодейства с различни благотворителни институции. Едновременно с това, на територията на Русия са сформирани множество братства и сестричества, нестопански организации.

Еладската църква също поддържа няколко благотворителни учреждения – болници, приюти, общежития за нуждаещи се студенти, психиатрични заведения. Оказва се помощ и на други страни, в които има жертви на глад, земетресения, наводнения и граждански войни. Разширява благотворителната си дейност и Българската православна църква, включително чрез изпращането на свещеници в болници и в затвори. Хуманитарната организация „Филантропия” ("Човеколюбие") към Сръбската православна църква се занимава с разпределяне на помощи, изхранване и други видове благотворителност.

В днешно време протича консолидация на усилията на църквите, насочена към съвместна дякония и към следване на древните традиции за благотворителност, които са се зародили още в ранната Църква. | www.pravmir.ru

Превод от руски: Радостина Ангелова