Свещеник изтръгва наркомани от дрогата

Монитор

Отец Георги Фотакиев от Варна спаси 102-ма младежи, част от тях работят като доброволци в създадения от него център за лечение от зависимости

Един от първите подопечни на отец Георги вече мина под венчило.

"Къде съм? В рая или в ада? Леле, поп! Значи свършило се е. О-о-ох, боли. Попе, ако не си призрак, дай цигарка. Защо мълчиш бе, попе? Да не сте забранили цигарите в ада бе, попе?… Да го…" Измършавял мъж на трудно определима възраст с избити предни зъби опитва да се надигне на лакът.

Завивките са събрани на топка под тялото. От ръцете му са провиснали бинтове. Парчета от тях се веят от таблата на леглото. Току-що се е изтръгнал от възлите им. Усеща свободата с всичкия копнеж на вързаното си допреди миг тяло. Отслабналите мускули обаче не издържат и тялото му се строполява, сякаш безжизнено, на кревата. Привидно успокоено след усилието, то потръпва в неравни конвулсии. От лицето обаче не слиза гримасата на човек, изпитващ неописуема болка. Внезапен вик сякаш му дава сила. Тялото пак се изправя. И пада отново. Този път безжизнено за дълго време. Но не завинаги.

Описаният случай не са кадри от филм за превенция срещу наркоманиите, а един от най-тежките дни в живота на Младен Димитров. Но и на варненския свещеник отец Георги Фотакиев – това е първата му среща с наркоман. И за двамата тя става повратна точка на живота им – единият отказва дрогата завинаги, другият започва да помага на млади хора да оставят наркотиците. Този момент започва и неговата
мисия – трудна, но напълно възможна.

Оттогава са минали осем години. Сега Младен е напълно чист от дрогата, има свое семейство и се радва на любовта на съпругата, детето и приятелите си. Както сам подчертава, без отец Георги днес нямаше да е на този свят. Или щеше да е отрепка №1 на Варна. Двамата се срещат по настояване на майката на Младен през юни 2000 г. Последна надежда за спасяването на сина си от дрогата жената търси в храма в кв. "Аспарухово". Дни наред изтерзаната жена реди молитви пред иконите. Накрая се престрашава и моли свещеника да посети нейния син у дома им. Разказва му, че момчето й е било на лечение в клиниката в село Карвуна, но вкъщи се налага да го връзват, за да не го прихванат отново "приятелчетата" на улицата.

"До срещата ми с Младен не бях срещал наркоман. За наркозависимите знаех не повече от това, което пишеха вестниците. В първия момент се поколебах да последвам жената, но се престраших, разказва, без да крие своята слабост тогава, свещеникът. Домът им не приличаше на нормално място, този човек беше опоскал всичко – изнасял, продавал, купувал дрога. Бяха останали само няколко легла и вехти мебели, които никой не би взел и даром. Момчето на леглото така се мъчеше и извиваше от болка, а в очите му имаше такъв ужас от неизвестността, че когато ми поиска цигара, за пръв път съжалих, че не пуша, за да му дам", спомня си духовникът. Отец Георги започва да посещава често Младен. Оказало се, че той вече няколко пъти е пробвал да откаже наркотиците, дори лежал в клиника, но всеки път, когато мислел, че вече е чист, попадал на улицата на някое "приятелче" и колелото се завъртало отново. Този път обаче Младен имал силна мотивация да се откаже – преживеният ужас от срещата с човека в черно над леглото му, когато вече мислел, че е умрял. Не излязъл от вкъщи в продължение на три месеца. Оказало се, че доброволният затвор е неговото спасение. За да не се чувства самотен, енориашка му занесла компютъра си, качили игри, но не го включили към Интернет, за да не го прихване някой от "приятелчетата". Други млади хора от енорията при храма "Св. цар Борис" го навестявали всеки ден, слушали заедно музика, гледали филми.

"Новото обкръжение помогна на момчето да преодолее зависимостта, да усети, че има приятели, които го подкрепят. Увери се, че и без наркотици може да си изкара добре. При първото си излизане дойде в храма. Изповяда се, причести се. Започна да идва редовно на служба. После със свои връстници, вярващи, започна да ходи на плаж, на кафе. Смени средата и повече не се сети за наркотиците", разказва отец Георги за първия си "пациент". Сега Младен е един от „старшите" в Православния център за духовно обгрижване на наркозависимите "Св. Благоверен Боян Енравота – първомъченик български" и заедно със свой събрат по съдба работи по проект "Антидрога" във варненските училища. Центърът, сформиран и регистриран през октомври 2005 г., първоначално се помещава в сградата на неделното училище в двора на църквата. Със самостоятелна сграда е едва от година. В изграждането й с доброволен труд се включват не само енориаши от кв. "Аспарухово", но и бивши наркозависими и момчета, които се лекуват в центъра, но вече са в устойчива ремисия. Изхранването, лекарствата и задоволяването на битовите нужди ставало от дарения.

Няма и месец след Младен дрипав мъж потърсил свещеника.

"Изглеждаше като старец, а бе само на 31-а. Стои пред мен окъсан с трескав поглед. Поиска ми нещо за ядене. После се свлече на стълбите и захлипа. Заразказва – разбивал и ограбвал вили, за да си набавя дрога. Поиска ми и пари, за да си купи билет до Карвуна, където е клиниката за лечение на наркомани", спомня си духовникът. Накрая се оказа, че бил мой съученик, но отровата го беше превърнала в старец. Ако не беше ми казал, не бих го познал. Отец Георги решил да приложи метода на Макаренко за делегираното доверие – изпратил Младен да придружи новия до клиниката. Видимо поласкан от възможността да се докаже, бившият наркоман свършил перфектно задачата си и се върнал в църквата абсолютно чист.

"Душата ми трепереше докато се върне. Благодарих на Бога, като го видях да се връща. Целуна ми ръка, казва: Отец, успях, удържах", спомня си за първия успех свещеникът. След няколко дни обаче и съученикът на свещеника се върнал. Оказало се, че не издържал в клиниката, скъсал коланите, с които го връзвали, за да не буйства по време абстиненцията и побягнал. Преспал няколко нощи в коридора на неделното училище в двора на храма. Вярващи му носели храна. Постепенно и той отказал дрогата трайно.

Оттогава до сега под духовното наставление на отец Георги 102 наркомани са успели да се освободят трайно от зависимостта. Други петима са на път да го сторят. Най-младият от тях е бил 12-годишно момче, най възрастният – на 33 години.

Случват се обаче и инциденти. Пияни и недоброжелатели от квартала неведнъж са хвърляли камъни по прозорците на центъра, стреляли са по момчетата и с въздушна пушка. По празници около оградата на храма дежурят доброволци, защото в навалицата неведнъж са се опитвали да се промушат наркодилъри. Друг подопечен на отец Георги – Серафим, станал жертва на провокиран уличен побой. Отец Георги е имал и патови ситуации като тази през зимата на 2006-а.

Безпаричието едва не го принудило да закрие центъра. Отказала го намесата на Варненско-Преславския митрополит Кирил. Докато владиката намери пари по програма, задължил всички храмове в епархията да отчисляват месечна лепта за издръжката на центъра.

Отец Георги няма специално разработена методика за работа, но е заимствал някои от прийомите на руския свещеник и духовник невропатолог – отец Анатолий Берестов, основател на първия църковен център за лечение на наркомании в Москва. Програмата на лечение е 8 месеца. По наблюденията му толкова време е необходимо, за да влезе човек в ремисия. В центъра приема вече само интоксикирани, но не повече от петима. Толкова е капацитетът на новата сграда, в която те живеят, докато изцяло се освободят от зависимостта.

Очистените помагат като доброволци. Свещеникът признава, че действа, както му подсказва сърцето и съвестта.

Дава възможност на всеки да прояви свободната си воля. Забраната е само една – никаква дрога, алкохол и дори цигари. Денят на подопечните му започва като на всеки вярващ варненец – молитва, закуска и работа. Тези от тях, на които отец Георги е успял да намери работа, отиват да се трудят. На останалите намира работа в храма, в градината към него или в кухнята на центъра. Вечерта всички прекарват заедно, далеч от някогашните "компании". След вечеря пийват безкофеиново кафе, бъбрят за обикновени житейски неща. В почивните дни след литургия – плаж, футбол или екскурзия. Отец Георги учи зависимите, че е грях доброволно да се отказваш от живота и да се предаваш на смъртоносната отрова. И е намерил много ефикасен начин да ги убеди в това.