Свещеници режат кабели, не искат благотворителност

Единствената не само в Сливенска епархия, а и в почти цяла бедна България социална кухня към Православната църква функционира в двора на един малък храм в Бургас. Благотворителната инициатива обаче се оказа неприемлива за църковното настоятелство на близкия храм „Света Троица”. Служещият в храма отец Василий е решил да поведе кръстоносен поход срещу храненето на бедните в двора. За да унищожи кухнята, свещеникът отрязал на своя глава захранващия кабел и спрял електричеството. Ефикасен и типичен метод от мутренската методика. 

 

Историята на конфликта е дълга. 

 

Кухничката я знаят най-добре клошарите, бездомниците, гладните, отчаяните, низвергнатите от обществото. Тя е зад храм "Св. Троица", в парка на бургаския комплекс "Славейков". Преди повече от 10 г. бе създадена и се поддържа от православния свещеник Отец Веселин. Стотици изпаднали люде намират само там къшей мек хляб и топла супа. Но кухнята осигурява много повече за отчаяните хора, които не съществуват за българската държава. Тя им дава пълноценна питателна храна от първо, второ и трето ястие на обяд, както и възможност за социални контакти и възпитание в православната вяра, чрез боговдъхновените проповеди на отец Веселин. Свещеникът създава и Православен християнски център, който да дава духовна и материална храна на миряните.

 

За съжаление, колегата му от близката църква отец Василий обаче не може да се примири в завистта си, че „братът му” осъществява на дело Христовите завети и помага безвъзмездно на „ближните си”. Многобройните опити на Василий да принуди съратника си по вяра да спре със социалната си мисия завършват със силови действия и самоуправство.

 

Абсурдната и неоправдана с нищо борба срещу социалната кухня, както вече споменахме, се води от години и сега набира нова инерция. Цяла папка се е натрупала от преписката между двамата свещеници, единият от които е избрал да работи в църквата по своему, а другият е избрал трънливия път да служи на Бога и на хората според непреходния християнски морал. В кореспонденцията има писма до EVN за преместване на въпросния кабел. Той, разбира се, с нищо не пречи на храма, минавайки по неговата външна страна, но пречи точно на отец Василий, който ужасно се дразни от окъсаните хора, които посещават кухнята.

 

На 29 август 2009 г. отецът реже кабела за ел. захранването на кухничката, който минава по притвора на храма. За броени часове стотици килограми месо, колбаси и зеленчуци, които се съхраняват във фризерите и хладилниците, отиват на боклука. Продуктите са дарения от различни фирми и благотворителни организации за хуманното дело да бъде осигурена някаква прехрана на най-бедните хора в Бургас. Всичко се разваля и е изхвърлено, защото става негодно за консумация. Загубите са за хиляди лева. В тежка криза това граничи с престъпен цинизъм. 

 

След прекъсването на тока, попареният отец Веселин засипва с обяснения и молби*(1) Владиката Йоаникий в Сливен да даде височайшата си намеса срещу безпрецедентната несправедливост. Митрополит Йоаникий не благоволява дори да отговори от Митрополията си на 120 км от Бургас. Там криза няма.

 

В телефонен разговор Негово Високопреосвещенство Сливенският владика Йоаникий казва дословно следното по въпроса с кухничката при храм "Св.Троица" в парка на к-с "Славейков":

 

 

Докато Владиката и Кметът*(4) благоволят да реагират ефективно срещу своеволията на Василий, е сезирана Бургаска Районна Прокуратура*(2) за престъпното посегателство. Василий не позволява на никой да стигне до разпределителното ел. табло, въпреки, че то е собственост на EVN. За щастие, прокурорите отговарят адекватно и в тяхно лице държавата не остава безучастна към манията на някой да се прави на Господ и да раздава правосъдие. 

 

На 11 септември БРП вижда основание да образува предварително производство*(3). Прокурор Димо Маджаров разпорежда II РПУ на МВР Бургас да извърши незабавна проверка по случая и да бъде оказано съдействие на служителите на EVN при продължаващи прецеденти на самоуправство и във връзка с дейностите по разрешение за строеж №338/08.09.2009 г. за преместване на кабела. Срокът за изпълнение на постановеното е 5 дни. Прокурорът указва да се състави предупредителен полицейски протокол на съответните лица "резачи на кабели" и да им се потърси наказателна отговорност по чл. 323 от НК, за самоуправство.

 

 

Проблемът е, че кухничката трябва незабавно да бъде съборена или в най-добрия случай затворена за вечни времена. Ще попитате защо? Ето ви и отговорът: 

 

Според противниците на социалната кухня тя нямала място в двора на храма. Защото „миришело, било мръсно, идвали много дрипльовци, имало плъхове, каноните го забранявали, жените доброволки не се изповядвали и причастявали в храм „Св. Троица”, затова са анатемосани като разколници, сградата била незаконна, храната с изтекъл срок на годност..” и т.н. от „девет дерета вода” – само и само да се оправдае безбожното безразличие и надменност на православните ни пастири към обикновените и най-бедни хора в България. Тези, които нямат пари за погребение и опело дори. Няма да припомняме притчата за фарисея и митаря в храма, но ще си послужим с думите от Откровение 3:20 „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” Нима Господ Иисус Христос не е казал ясно, че не за самовлюбени и самозадоволени праведници, а за нищите духом е дошъл на този свят?! И който казва, че обича Бог, а не обича ближния си, то любовта му е празна.

 

 

Миризмата от кухнята не влиза в храма, климатиците му са от другата страна, а храмът не се проветрява през прозорците си. Впрочем и в храм „Св. Иван Рилски” често мирише, защото до него има редица закусвални и се продават дюнери, пици, скара-бира, има кафенета и прочие, но това не е пречка за архиереите, когато падат тлъсти наеми от търговска площ. Мръсотията също не е проблем на кухнята – от самия храм изтича мръсният канал в двора, но тази мръсотия изобщо не притеснява о. Василий. 

 

Плъхове в кухнята изобщо няма, но тъй като храмът е насред поле, сутеренът на самия храм е пълен с тях. Обаче отец Василий заради плъховете не затваря църквата си и си служи литургии и подавки, въпреки гризачите.

 

По православния канон няма забрана в двора на църква да има кухня за бедните. Отец Василий злоупотребява с незнанието на хората и цитира измислени от него самия и несъществуващи канони. Напротив, много храмове имат трапезарии, а в манастирите – специални кухни за монаси и поклонници, наречени магерници, които разбира се, са в двора на самия манастир, а не на пет километра от него.

 

Жените доброволки могат да се изповядват и причестяват при когото свещеник намерят за добре, това е тяхно решение, над което нито о. Василий, нито който и да било друг свещеник няма и не може да има власт. И тези православни последователки на Майка Тереза не са „разколнички”, защото редовно се черкуват в други бургаски църкви и се изповядват по съвест при духовни отци, сред които няма нито един разколник. 

 

Що се отнася до храната с изтекъл срок на годност: Дори „Червен кръст” храни бедни хора с храна с изтичащ или изтекъл срок на годност, която, разбира се е проверена и не е опасна за здравето – това е обичайна социална практика. За съжаление, малко са търговците, складовете или супермаркетите, които биха се лишили от все още продаваема храна, но човек, който никога не е просил, няма как да знае колко трудно се намира храна всеки Божи ден. А досега никой не се е оплакал от натравяне, или болест вече десет години. Алтернативата е хората, зависими от храната в православната кухня да ядат остатъци от контейнерите за боклук, заедно с плъховете, котките, кучетата и гларусите. Кое е по-приемливо за нашите затлъстели от презадоволяване сърца?

 

Дали сградата е незаконна? Формално да, защото никой отговорен фактор не поиска да узакони „кухня за бедни”. Затова постройката окончателно не беше узаконена, въпреки десетките молби и постъпки от отец Веселин Димитров за това. Общинската управа винаги е знаела за този проблем и винаги е давала „добро”, но бюрократично не си е мърдала пръста, за да извърши едно човеколюбиво дело. Стотици хиляди незаконни строежи има в цяла България и пропускът с една малка кухничка би могъл веднага да се поправи от Общината при добро желание.

 

Въпросната кухня работи повече от 12 г. и е спасила стотици хора от гладна смърт досега. Има задвижена процедура за узаконяване и собствени законни партиди за ток и вода. Защо и на кого пречи тя? Как православната вяра на о. Василий и настоятелите му мотивират неистовата агресия да разрушат едно благо, което съществува с едно-едничко предназначение – да се помага на ближния?

 

Отец Василий, който реши да затрие подслона на бедните, явно не знае, или не се интересува как е постъпвал патронът, чието име носи. Св. Василий Велики, който сам е бил милостив и състрадателен човек, е построил цял Град на Милосърдието, в което изградил приюти за бедни, болница, трапезария и други подобни. Освен това, светецът е заповядал кухните за бедни да са ОКОЛО ВХОДА на храмовете, за да може на ВЛИЗАНЕ християните първо да видят бедните и нуждаещи се и да им окажат милосърдие, а чак след това да изпълнят и другите си християнски задължения! С тази разлика, че при бургаския о. Василий е точно обратното – не стига, че кухнята е в задната част на сградата, но бедните нямат право дори да минават през двора на храма, а трябва да заобикалят отзад, за да не мърсят погледа на духовника! Много хора, черкуващи се в „Св. Троица” и идващи в кухнята за помощ, трябва да правят това тайно, защото свещеникът е поставил ултиматум да избират между кухнята и НЕГОВИЯ храм… 

 

„Всеотдайната преданост на Василий към бедните и монасите станала причина да се помрачат отношенията му със самия архиепископ на областта Евсевий. Поставен в пълна сянка от растящия престиж на презвитер Василий, Евсевий проявил понятна човешка немощ. Позволил доброто му сърце да бъде постепенно овладяно от ревниво и завистливо чувство, което избуяло при някакъв частен случай до същински разрив, който едва не предизвикал разкол в Кесария.” (из Житие на Св. Василий Велики)

 

Това е било през IV-ти в. в Кесария Кападокийска. Нима не прилича житието на Св. Василий на историята в Бургас през 21 в.?

 

В Бургас (а и във всички големи градове) има въпиюща нужда от социална кухня, 

 

но такава няма към нито един от православните ни храмове. Има обаче паркинги и магазини върху църковните имоти, за които се събират милиони левове наем. Нито лев не отива за подпомагане на нуждаещите се. Сякаш православната ни църква отдавна е забравила за исконната си мисия да помага на бедните и гладните, както е проповядвал Спасителят. Говори се, че храмът в к-с „Меден Рудник” щял да има кухня за бедни, но тогава защо съществуваща вече от години кухня пак към храм трябва да бъде унищожена? Страшно е, че една такава малка помощ за социално слаби се зловиди, и то на православен свещеник, който непрекъснато подава донос след донос в РИОКОЗ с молба кухнята да бъде затворена, а Общината – да я събори. А това е хубава и солидна постройка, не за частна полза и е срамота да се бута, когато може да се узакони, защото иначе ще бъде излишно разхищение. 

 

Дали отец Василий знае, че когато тази кухня бъде съборена или затворена, бедните няма да имат залък за зимата и покрив да се скрият от вятъра и дъжда? Е, ще им остане утешението, че тях поне никой не може да им вземе.

 

Криза е. Беднотия, безработица, мизерия за много хора в нашата страна. Не ви ли се струва обаче, че кризата в България е постоянна и тръгва преди всичко от сърцата ни, от душите ни, и прелива от тях в целия ни живот? И докато тия наши сърца издигат каменни прегради между себе си и другите, кризата ще продължава. Защото едва-що завършила една, ще дойде друга. И следващия път всеки от нас може да се окаже до кофите за боклук.