Християнските корени на Европа

Не само възможно, а и необходимо и дори задължително е било, е и ще е християнската традиция да бъде част от Европа. Как иначе?! Та нали самата идея за обединение на континента и за равенство между малките и големите държави идва именно от там, от християнството, от Иисус, Който пръв заговаря за едно ново начало, обединяващо на равна нога бедни и богати, силни и слаби, господари и роби?

Може би в наши дни секуларизмът (който в умерена форма не е лошо нещо, а в държавното управление е необходимост) е заел толкова висок връх във всяка една сфера, че има нужда младите хора да бъдат подбуждани да разсъждават по темата за съвместимостта на Европа и Бог. А всъщност това е първоосновата, камъкът, върху който е положена идеята за обединение в името на по-светло бъдеще. Макар в повечето учебници като основна причина за интеграцията на европейските държави да се посочва икономическата изгода, сякаш се забравя, че тя е възможна само ако има мир. А мирът, както вътрешен, душевен, така и междудържавен, в смисъла на липса на войни, е постижим единствено чрез любов между отделните хора, а оттам – и между техните формирования – държавите. Именно любовта и мирът са основните християнски ценности повече от двадесет века, затова е немислимо те да не присъстват в официалната доктрина на обединена Европа.

Ако се съсредоточим повече върху самия фундамент в политиките на Европейския съюз, не е трудно да открием сред тях „Обща селскостопанска политика“, „Обща политика в областта на сигурността, обща външна политика“ и редица други все „общи“ политики. Вярно е, че първоначалният замисъл на основателите на ЕС вече е далеч от настоящата действителност, но това „общо“, общността, не могат да не събудят у всеки християнин асоциацията с тълпата, която следва Иисус Христос в земния му път, и милионите последователи, които вярват в Него днес. Именно тогава, преди повече от две хилядолетия, откриваме прототипа на съюз, но не политически, а на ниво индивиди. Точно тези свои първи последователи Спасителят е учил да не мислят за Себе Си, а за другия; научил ги е да живеят заедно, проповядвал е богатият да подари земите и богатствата си на бедния (прилича ми на фонд на ЕС, от който държави като България за сега все още само „точат“).
Абсурдно е да твърдя, че едва ли не Иисус Христос със следващото го множество е моделът за създаване на ЕС, но наистина прилики има, и то много. Както Той е поставял на едно бирника и рибаря, така и нова Европа събира в една институция Великобритания и Хърватска. Затова е напълно необходимо да сме едновременно християни и европейци, защото християнството е в основата на европейската идея. Трябва само да се внимава идеята на първосъздателите на европейското обединение да не се изопачи така, както редица псевдоучения, ереси и сектантски църкви изкривяват проповедта на Учителя.

На опонентите на общото съжителство между държавен съюз и християнска етика трябва да се изтъкне фактът, че макар Европа да е мултирелигиозна, в същността си е християнска. И наличието на различни религиозни изповедания не е пример за слабост, а за търпимост от страна на християните към всички други хора, макар и изповядващи различни религии. Тяхна свобода е да вярват в други (несъществуващи) богове, но само нашият ни учи да бъдем толерантни спрямо нехристияните.

Затова Бог е равнозначно на свобода. С течение на хилядолетията обаче много аспекти от проповедта на Иисус са изопачени, включително от институцията на църквата, и поради тази причина голям брой хора днес свързват Господ с ограничаване на свободата, а не с духовно освобождение от злото и греха (което е темелът на християнското учение). Стига се дори до там да се твърди, че християнството и модерността не могат да съществуват заедно. Получава се същото неразбиране като това с Бог и свободата. Християнството Е началото на модерността; Новата ера е периодът след раждането на Христа; новият свят започва да се гради, след като е отмит от греховете си чрез жертвата на Сина Божи. И днес човек може да бъде добър християнин и едновременно с това пълноценен гражданин на Европа. Защото християнството не акцентира върху националния произход, напротив – то повече от всички религии обединява хора от всякакви националности да приемат едно общо „гражданство“ – християнското.

Така и всеки, който твърди, че познава учението на Иисус Христос и идеите на европейската интеграция, не може да отрече, че църковното общество е прототипът а гражданското като хора, обединени от общи идеи и цели. Ние, младите хора на България, трябва с ясна гражданска позиция и с неопетнено християнско съзнание да работим с цел да докажем, че страната ни е достоен член както на Европа, така и на светата Православна църква.

Катерина Миндова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI-XXI век“.