Изкуство и теургия

Източник: сп. Мирна, бр. 2

Известно е, че религиозният култ е люлката на културата и по-точно – нейната духовна родина. Цели исторически епохи, особено богати на творчески постижения, се характеризират с това, че основните елементи на "културата ": изкуство, философия, наука, право, стопански живот, в по-голяма или по-малка степен са били обвързани с култа, имали са свещен характер. Висшите постижения на изкуството се отнасят към областта на свещеното: египетската, асиро-вавилонската, елинската архитуктура и скулптура, християнското изкуство от Средните векове и ранното Възраждане, иконографията, пластиката и танците, музиката и пеенето, свещената мистериална драма. По-светските, периферни изкуства са се развивали около този център. Изкуството е обгърнато с молитва и благоговение още от своето зараждане: в началото на културната история човечеството е принасяло на олтара и посвещавало на Бога своите най-добри вдъхновения. Връзката на културата с култа е факт с огромно значение в историята на човечеството, който изисква подобаващо внимание и разбиране.

Между култа и изкуството съществува особено тясна връзка. Сближава ги общата им благородна безполезност пред лицето на света с неговите утилитарни ценности, еднаквата им стопанска ненужност и гордата разточителност. Фактът на култа, както и на изкуството, нагледно свидетелства за истината, че не само за хляба насъщен живее човек, че той не е economic man, измерващ света с меркантилен аршин, но е способен на безкористност и вдъхновение. И по времето когато още не е бил роден новоевропейския economic man, човечеството, живеейки в колиби, въздигало на боговете величествени храмове, в противоположност на сегашната епоха, коагто хората умеят да строят гари и хотели, но почти са забравили как се въздигат светилища.

Неволно възниква въпросът: дали именно тук, в природата на отношенията между култа и изкуството не е бил разрешен религиозният проблем на изкуството и то, бидейки храмово, да е било поради това и теургическо? Затова и разрешаването на този мъчителен за нашето време въпрос трябва да търсим в завръщането към древния изгубен рай на органичното единство на храмовата култура. Онзи период в историята на човечеството наистина можем да разглеждаме като изгубен рай на културата, където просто и мъдро са били разрешавани така трагично изострени днес въпроси. Но не е възможно да се върнем към златното детство, колкото и прекрасно да е било то, и фалшивото наивничене или детската маниерност са недопустими. Изобщо с никаква реакция или реставрация не могат да бъдат утолени новите потребности и търсения. Възстановяването на предишното положение на изкуството не може да бъде желано за съвременността, понеже отношението между религия и изкуство, потребностите на култа и вътрешните стремежи на творчеството тогава са имали все пак несвободен характер, макар това да не се е осъзнавало. Посвещавайки се на религията, изкуствто е било превърнато в нейна ancilla* , изпълнявало е служебна роля и отношението към него е било утилитарно, макар и в най-висш смисъл. То било сковавано от аскетичното послушание и това не му е вредяло дотогава, докато послушанието се е изпълнявало искрено и свободно и не се превърнало в непоносимо лицемерие веднага, щом аскетическият чар изчезнал. Точно това наблюдаваме в епохата на Ренесанса, когато религиозните сюжети нерядко биват трактовани без каквото и да било религиозно настроение и в действителност в тях се разрешават чисто живописни проблеми. На времето култът привличал към себе си всички изкуства както магнитът привлича желязото. Общите задачи и единството на служението са установили естествената организация на изкуствата в култа, но разбира се не бива да виждаме в това съчетание "синтеза на изкуствата, чрез който вътрешно се преодолява тяхната обособеност и се възстановява простотата и единството на белия лъч при обратно събиране на пъстрия спектър". Тази организация на изкуствата довеждала най-много до това, че ставали възможни общите постижения на съвместните изкуства, при това всички те запазвали своята идентичност, преследвайки своята частна художествена задача, макар и във връзка с обединяващите задачи на култа. Именно по тази причина, по-късно те са могли да се обособят така бързо и леко, преминавайки от култ в култура. Това е станало неизбежно и дори съвсем закономерно, веднага щом поради една или друга причина била нарушена искреността на отношенията между култа и изкуството и в тях проникнал пресметливия утилитаризъм, еднакво чужд на природата както на религията, така и на изкуството.

* теургия – Божие действие; действие на Бога в света, извършвано в човека и чрез човека (бел. прев.)

*ancilla – слугиня (бел.прев.)