Пътища за сближаване на християнската апологетика и науката – за едно по-успешно благовестие

Доклад, изнесен на научно-практическата конференция „Интелигенцията и Църквата: призвание, реалност, тенденции“, Москва, 22-23 март 2013 г.

Както е добре известно, ние определяме апологетиката (от гр. ἀπολογία, апология – „защита“) като богословска дисциплина, която е свързана със защитата на християнската религия с научни, логически аргументи.  

В рамките на апологетиката се формулират фундаменталните твърдения на християнското богословие, системно се излагат доказателствата за истиността на християнската вяра, аргументирано се отхвърля критиката от други философски системи. Апологетиката има за цел да обобщи знанията на всички науки, за да обоснове една разумна защита на християнската вяра най-вече с аргументи извън Библията.

Апологетиката като наука, която се основава на другите науки

От това определение следват две заключения: 1) апологетиката е наука и 2) тя коректно използва знанията от научната картина на света в защита на библейските истини.

Ние християните обаче, трябва да убедим обществеността в достоверността на тези твърдения. Сравнително лесно бихме могли да покажем, че апологетиката задоволява най-важните критерии, които дефинират една дейност като наука:

– има познавателен характер, т.е. произвежда информация;

– има свой обект и предмет на изследване;

– реализира определени социални функции;

– притежава своя социална организация (кръг от специалисти, научни институти, едни или други форуми и пр.);

– разполага със своя специфична терминология, категориален и понятиен апарат;

– налице е специализирана литература, в която се публикуват методите и резултатите от изследователската дейност и т.н.

Много по-трудно ще бъде обаче да свидетелстваме на хора, възпитавани десетки години в атеизъм и материализъм, че природните науки говорят в полза на сътворението на света от интелигентен Създател, че археологията потвърждава достоверността на библейските истории, че имаме надлежно юридическо доказателство за възкресението на Христос и пр.

Необходимост от съчетание на проповед и апология. Подходи при благовестието

Господ Исус Христос ни е заповядал: „Идете и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден“ (Марк 16: 15-16). Без тази проповед Неговото дело се обезсмисля, понеже хората няма откъде да научат за своето изкупление на кръста и да обърнат живота си към спасителната християнска вяра, която ще ги заведе в Небесното царство.

Като проповядва на народите, които вярват в идоли, ап. Павел естествено трябва да започне апологетично разискване. Проповядването не може да се отдели от защитата, както отбелязва Ф.Ф. Брус: „Апостолското проповядване трябваше да включва апологетичен елемент, за да се преодолее съблазанта на кръста; керигма… трябваше в известна степен да бъде апология. А апология не беше измислица на апостолите; те всички я бяха „приели“ – бяха я приели от Господа“.

Джош Макдауъл на едно място казва следното: „Някои твърдят, че най-доброто нападение е добрата защита, аз обаче ви уверявам, че най-добрата защита е доброто нападение“. Ако определим първия начин, т.е. „най-доброто нападение е добрата защита“, като дефанзивен, а втория – „най-добрата защита е доброто нападение“ като офанзивен, според нас и двата подхода имат своето място в апологетиката. Когато ап. Петър заявява: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“ (І Петр. 3: 15), от контекста на посланието става ясно, че той говори на християните, които не са натоварени с апостолска мисия. Техният живот отразява вярата в Христа и те прославят Бога с делата си, което личи от следващите му думи: „Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода. Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло“ (І Петр. 3: 16-17).

Но в деянията на ап. Павел много ясно е изразен другият, офанзивният подход на благовестието. Павел е бил отлично подготвен както за богословско разискване с равините, така и за научните спорове с гръцките философи. При Гамалиил, в Йерусалим, той е изучавал не само юдейска религия, но, предполага се, и критически курсове, свързани с езическите култури, философии и религии (както показват свидетелствата от Талмуда). В неговия роден град Тарс Киликийски е имало бележити школи по риторика, в които са били обсъждани разнообразните мирогледни възгледи на древността под ръководството на такива велики преподаватели като Зенон, Антипатър, Хераклид и др. След като е повярвал в Христа, Павел се е завърнал в Тарс за около осем години и вероятно неговият буден дух се е запознал по-обстойно с техните учения, които знания е приложил при диспута с епикурейските и стоическите философи в Атина (а и на редица други места).

Не след дълго ап. Павел се отправя към главните градове на Римската империя, където дръзновено проповядва благовестието първо в юдейските синагоги, а после и на езичниците. Назначените в новообразуваните църкви епископи и презвитери, продължаваха неговото дело като разпространяваха християнската вяра в цялата околност. (Деян. 13: 14-52; 14:1-7; 16:13-15; 17:1-17; 18:4-21; 19:8-10).

Християнската вяра се основава на доказателства

Бенджамин Уорфийлд, един велик богослов и апологет от Принстънския университет, заявява: ”Не споделяме нелепото убеждение, че е по силите на апологетиката да превърне някого в християнин или да спечели света за Христос. Единствен Духът на Живота може да вдъхне живот на мъртвата душа… Твърдим обаче, че във всичките си проявления вярата е убеждение, ето защо трябва да се основава на доказателства”.

Ние споменахме още в началото, че съвременната наука е необходимо да изпълнява функцията и на християнска апология. Поради тази причина най-важната задача на апологетиката е да търси, да изследва и систематизира научните постижения, за да ги използва като своя аргументация. Поради лавинообразното нарастване на информацията през последните няколко века, днес никой богослов или учен не е в състояние да притежава енциклопедични познания. Затова във всяка област на апологетиката се налага да работим с екип от експерти (в който да бъдат включени дори учени-материалисти, като необходим коректив), за да се прецизират максимално нашите аргументи и доказателства.

Дялове на християнската апологетика

Професорът по атомна физика В. С. Олховски разделя апологетиката на няколко основни дяла:

А) Естествено-научна апологетика, която отстранява мнимото противоречие между християнското Откровение и естествено-научното познание

Ние трябва да поканим някои от най-видните експерти в областите на природните науки – физици, химици, астрономи, биолози и др. – и с тяхна помощ да извадим на показ цялата съвкупност от недостатъци на еволюционната теория, да представим строго научен модел на Сътворението и да предложим емпирична проверка както в космологията, така и в биологията. В космологията вече направих проект за такъв модел, но той трябва да се разработи до най-дребните детаили и да се направят точни прогнози за следствията, които произтичат от него. Подобно и в биологията бихме могли да демонстрираме експерименталната несъстоятелност на основните хипотези за възникването на живота, с помощта на генното инженерство да проверим възможни ли са постепенните еволюционни преходи дори при най-нисшите прокариотни организми и т.н. Емпиричната проверка определено е най-добрият начин да се сложи точка на споровете между креационисти и еволюционисти, които продължават без никакъв успех вече над 150 години. (За целите на християнската кауза бихме могли да използваме трудовете на голяма част от онези над 1000 учени, които подписаха декларацията „Анти-Дарвин“ (а защо не и да ги привлечем на наша страна). Тяхното свидетелство е особено ценно пред атеистичната общност, понеже те са се отрекли от своите убеждения не защото са станали християни, а единствено поради собствените си изследвания, които дискредитират еволюционната теория.)

Б) Историческа апологетика, проследяваща развитието и надеждността на библейското Откровение

Тя се занимава с въпросите кога са се появили различните книги на Библията, кои са техните автори, дали съвременния текст е автентичен, т.е. повтаря ли точно древните писания. В помощ на този раздел трябва да бъдат отнесени и запазените от миналото на други народи документални източници, археологически находки, артефакти и пр., които потвърждават достоверността на събитията от историята на Израел, живота на Христос и деянията на апостолите. Блестящ пример за оригинална историческа апологетика е книгата „Фактът на възкресението“ на американския професор Джош Макдауъл. Въз основа на свидетелствата на очевидците, заплахите и съпротивата на юдеите, действията на римските управници и стражи, той стига до заключението, че Христос наистина е възкръснал. Аргументацията му е построена по всички правила на юридическата и историческата науки, поради което едно такова доказателство няма как да бъде пренебрегнато дори и от най-големите скептици.

В) Философско-богословска апологетика, която разглежда проблемите, свързани с отношението между вярата и знанието

От отговора, който даваме за отношението между вярата и разумното познание, зависи как ще дефинираме истината, нейната същност и постижимост. Ако решим, че светът е непознаваем, тогава ще стигнем до релативността на постмодернизма – всяка идейна система (философия, религия, политическа идеология и пр.) е правдива по своему и се приема предимно на вяра. Тоест няма абсолютна истина, а безброй относителни и субективни истини – коя от тях ще изберем зависи най-вече от нашите нагласи, убеждения и предпочитания. При обратния отговор, а именно – всички неща са достъпни за разумно наблюдение, изследване и доказателство, не отчитаме, че основните положения на много теории се утвърждават единствено на вяра. Освен това в квантовата механика например, има редица феномени, които са извън обхвата на нашата измервателна апаратура, а за тяхното съществуване съдим само косвено. Дори воинстващите атеисти приемат на вяра наличието на огромен брой светове, за да обяснят фината настройка на Вселената, както и самозараждането на живота в първичния океан, въпреки теоретичната и практична невъзможност за подобно събитие и пр.

Личното ми мнение е, че т. нар. „теория на отражението“, която беше въведена на „въоръжение“ в бившия социалистически лагер, води до постигането на много голям реализъм и обективизъм в научното познание. Нейното възприемане от нас ще облекчи диалога с учените-атеисти от тези страни, още повече, че тя няма никаква идеологическа насоченост, а е само чудесен инструмент за разграничаване на истината от заблудата и грешката.

(Проф. Джош Макдауъл в своята книга „Доказателства, които изискват присъда“, разработва твърде подобна теория на познанието и въз основа на нея подлага на унищожителна критика постмодернизма, скептицизма, агностицизма, мистицизма и др.)

Г) Светогледно-религозна апологетика, която разрушава крепостите на лъжливите философии и религии

В тази насока можем да очертаем няколко критерии за достоверност, според които християнството превъзхожда другите идейни системи:

1. Материалната действителност

Макар религиите често да предлагат близки морално-етични норми, дори понякога и твърде сходни пътища за спасение, все пак те се различават по своите представи за възникването и развитието на света. Последното ни дава възможност да подложим на проверка тяхната научна достоверност, а оттам обратно да съдим истинни или заблудителни са духовните им учения. Например, някои от индийските религиозно-философски системи – Няя, Вайшешика, Йога и Веданта (в интерпретацията на Рамануджа) – са дуалистични. Те признават две начала – духовно (Бог и душите) и материално (атомите, заедно с пространството и времето) – за вечносъществуващи. Но ако научните експерименти потвърдят, че протоните наистина се разпадат за около 10 в 35-та степен години ще следва, че след изтичаненето на този период градивните частици на материята се „износват” и няма как да послужат за по-нататъшното построяване на световете.

2. Историческа достоверност

Огромната част от световните религии всъщност са изтъкани от митове, легенди и алегории. Един индуист ще ви заяви, че за него няма значение дали разказите за земния живот на Кришна са истински или измислени, а само какви нравствени и духовни поучения могат да се извлекат от тях. За християнството обаче историческите факти, изложени в Свещеното Писание, са от изключителна важност – в събитията от миналото на Израел и съдбата на околните народи е заложен Божият промисъл за изкуплението на човечеството. Именно затова ап. Павел насочва вниманието ни към кулминацията на световната история – смъртта и възкресението на Спасителя: „При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;… и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си“ (І Кор. 15: 15-17). Както подчертава един от най-великите християнски историци на нашето време Хърбърт Бътърфийлд: „Би било опасна грешка да смятаме, че особеностите на историческата религия ще се съхранят, ако Христос на богословите бъде откъснат от Исус на историята”.

3. Изпълнение на пророчествата

В другите религии или липсват пророчества, или, ако се намират такива, те са твърде мъгляви и двусмислени, поради което не е възможно да се твърди със сигурност, че някое въобще се е сбъднало. За разлика от тях в Библията има около шест хиляди и четиристотин стиха, съдържащи пророчески проникновения, над 300 от които са се изпълнили в земния живот на нашия Господ. При това, по думите на Герстнър „библейските пророци са предсказвали с прецизни исторически детаили бъдещите събития”.

Според П.С. Лаплас, ако измерим достатъчно точно параметрите на една система и знаем характера на нейната динамика, ще сме напълно способни да определим всичките й бъдещи състояния. Съвременните научни постановки – стохастика, квантова механика, теория на хаоса и пр., – обаче не допускат такъв радикален детерминизъм. Според стохастиката не може да се посочи конкретния изход от събитията с вероятностен характер. Изчисленията показват каква е вероятността да се случи едно събитие, но не могат да уточнят кога ще се случи и дали въобще ще се случи. В квантовата механика е в сила принципа на неопределеността на Хайзенберг, според който няма как да засечем едновременно координатите и импулса на частиците, а по такъв начин и траекторията им на движение. Според теорията на хаоса една част от системите (напр. атмосферата) показват изключителна чувствителност към началните условия, което на практика ги прави непредсказуеми в по-голям времеви обхват (метеорологичните прогнози са правдиви най-много до три дни). Като прибавим и, че хората притежават свободна воля, която не позволява да се предвиди как ще реагират при различните ситуации, става ясно, че точното прогнозиране на събитията е абсолютно невъзможно. М`Илвейн определя библейските пророчества като „декларация за бъдещи събития, които никаква човешка мъдрост или предвиждане не биха могли да направят – която зависи от познаването на безброй случайности на човешките дела и принадлежи изключително на всезнаещия Бог; така че по самото си естество пророчеството трябва да бъде Божествено откровение”.

В заключение – каква стратегия бихме могли да възприемем, за да направим благовестието още по-ефективно.

Русия и Украйна притежават огромни ресурси за развитие на мащабна съвременна апологетика и споделяне на благовестието – за църквите се трудят цяла армия от богослови и учени-християни с високи академични степени, в училищата се изучават „Основи на православната култура“, имат на разположение голям брой християнски телевизионни и радио предавания, сайтове, списания, вестници и пр. Като допълним и извънредно развитата секуларна наука, включваща огромна мрежа от институти и лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника, водещи експерти във всички клонове на знанието и пр., става ясно, че тези две държави спокойно могат да заемат своето място като един от най-крупните световни центрове за християнска апологетика. Този извод се подкрепя и от факта, че вашите правителства и обществеността, като цяло, са извънредно благоразположени към християнството, докато в САЩ, Европа и Австралия съществуват силно негативни тенденции в тази насока.

Аз предполагам, че вие отдавна вече сте начертали една дългосрочна стратегия за развитие на различните дялове на библейската апологетика, затова ще бъда максимално кратък. С риск да повторя някои от инициативите, които вече сте планирали, ще предложа само следното:

1) Да преведем най-добрите книги и филми от световната апологетична съкровищница и да ги предложим да влязат в библиотеките на всички църкви, както и в тези на училищата, понеже те не индоктринират учениците с някаква догматика, а само ги запознават с основанията за християнската вяра.

2) Не само да създадем строго научен модел на Сътворението, но и да го предложим за дискусия пред цялата академична общност. Да стигнем до съгласие с учените-атеисти за следствията от еволюционния и креационния модели в космологията и биологията, както и да проведем съвместна емпиричната проверка, която ще покаже кой от тях е правдив.

(Бихме могли успоредно да заснемем кратки научно-популярни филми, подобно на Discovery Channel, в които да направим колкото е възможно по-голям брой зрители съпричастни на дебатите, експериментите и наблюденията, провеждани с участието на учените от двата лагера.)

3) Там, където е възможно, да изведем емпирични следствия от световните философски и религиозни системи и да ги подложим на научна верификация. Да покажем предимствата на християнството като отговарящо на обективната действителност, притежаващо историческа достоверност и доказано осъществили се пророчества, които потвърждават боговдъхновеността на Библията.

Християнското богословие определя пътя на спасението като синергично (съвместно) действие на Божията благодат и човешката свободна воля. Св. Дух извика Павел и Варнава в служение, като ги вдъхнови да начертаят и следват една мъдра стратегия за прогласяване на благовестието сред езичниците. В резултат от самоотвержената мисия на апостолите, само за 20-30 години, голям брой християнски църкви изникнаха, като гъби след дъжд, на една огромна територия в почти цялата източна част на Римската империя. Ако следваме техния пример, можем да се надяваме, че ще пожънем подобни резултати в нашата християнска работа за спасението на народите.

Благодатта на нашия Бог и Спасител Исус Христос да бъде с всички вас! Амин!

БИБЛИОГРАФИЯ

Бансен, Г. „Винати готови – въведение в презумптивната апологетика”, изд. „Нов човек“, София, 2008.

Библейска академия. „АПОЛОГЕТИКА“, изд. „Нов човек“, София, 1995.

Гешанов, Хр. „Християнска апологетика“, изд. „Бъдеще и надежда“, София, 2010.

Макдауъл, Дж. „Доказателства, които изискват присъда“, изд. „Нов човек“, София, 2004.

Макдауъл, Дж. „Фактът на възкресението“, изд. „Нов човек“, София, 2001.

Ольховский, В. С. „ОБ АКТУАЛЬНЫХ ЗАДАЧАХ ХРИСТИАНСКОЙ АПОЛОГЕТИКИ НА УКРАИНЕ И БЛИЖНЕМ (и не только ближнем) ЗАРУБЕЖЬЕ”.