Православната журналистка

Нейните тайни оръжия и няколко причини, поради които никога не биха я взели на работа в светските средства за масова информация (СМИ)

Неотдавна във Фейсбук ни заля вълна от “харесва ми“, които с нетърпение чакахме под статията за това, защо е по-добре да не свързваш живота си с журналистка (няма да ви дадем линк – все пак изданието е неблагочестиво!) Нашата водеща Маша Свешникова не само похвали чуждия текст, което според нея се случва крайно рядко, но си позволи и удоволствието да напише свой. Само че, както вече се досещате – за журналистка и то „православна“. А и тя го прави от името на мъж, който се чуди как да избяга бързо, бързо… Впрочем, още от заглавието става ясно. Редакцията искрено моли никой да не се обижда. Макар че ние лично се обидихме, а на всичко отгоре и хонорар на Маша платихме. Изобщо, „мнението на автора може да не съвпада с мнението на редакцията“. (От редакцията на Татьянин день)

***

На официално мероприятие ще я нарекат „православна журналистка“ и тя ще се почувства горда и значима. Но не, моля ви, гордостта е грях; тя ще изпита едно странно извисяване на духа и сърдечна радост: та нали от днес тя е вече сред елита! Та колко още православни журналисти има в нейния град, щом в цялата страна се броят на пръсти? Че то и в целия свят не са кой знае колко.

Тя знае къде се намират всички църкви, манастири и даже параклисчета в нейния град, но все още й е малко трудно с театрите и музеите. Там тя ходи единствено и само със „свещеноначалието“ и цялото й внимание е приковано в официалните лица в залата, а не към действието на сцената.

Друг път ще я вземат при пренасянето на мощите на прославен светец и тя с недоумение ще наблюдава как кореспондентката на „Интерфакс“ при твърдото кацане се втурва в тоалетната на самолета, за да съобщи първа за „пристигането на мощите“. В същото време нейната конкурентка от „РИА Новости“ превзема VIP-овете от първа класа. За нея е по-важно да получи заветното ексклузивно интервю – „пред кореспондента потвърдиха, че мощите са свети“… В православното издание през лятото всички са в отпуск, така че новината за пристигането на мощите ще излезе вероятно след тяхното връщане обратно там, откъдето са дошли.

Тя ще отиде да вземе интервю от известен архиерей, защото от много време мечтае да попита именно него дали да се омъжи (все още няма достоен, но все пак, за всеки случай) или да влезе в манастир. И когато дядото заповяда „спешна сватба“, тя ще се обиди до смърт.

Православната журналистка никога няма да прекъсне събеседника, даже той да говори малко, даже да се превзема или да говори откровени глупости – тя презира наглия стил на Тина Канделаки (журналистка, продуцент и общественик, съсобственик на „Апостол медиа“ – бел. прев.). Макар че презрението също е грях. Тя вижда у всеки Божия образ и затова ще слуша с огромно търпение и смирение.

Пред нея никога не съществува дилема – дали да си предаде текста навреме или да отиде на вечерня в деня на св. Павсикакий – та нали той е бил толкова благочестив! После дълго ще се оправдава пред редактора за липсата на материал с това, че днес вече „цял час е писАла“.

Позвънявайки в район, пострадал от наводнение (пожар, ураган, на място на катастрофа), тя ще попита първо дали сред спасителите е имало свещеник, за да може след това да посвети специален материал на неговия героизъм.

В интервю с оцелял от наводнение (пожар, ураган, земетресение), тя ще повтаря в несвяст: „По Божията воля!“ и „Ще се молим за вас“.

Ако сте редактор, давайки задача на въпросната дама, обезателно трябва да предвидите допълнителен половин час за задължителното четене на „молитва преди писане на статия“.

Православната журналистка дори няма да си помисли да се възмути, ако при постъпване на работа й кажат, че сред задължителните условия за качествена работа са дългата пола и забрадката. Та това си е нейният начин на обличане.

Ако случайно я поканят на тържествена вечеря, тя няма да се удиви, че поканата е за „едно лице“. Тя действително не разбира какво би правил там нейният съпруг.

Тя прекрасно разбира този загадъчен език, който до съвършенство владеят в православните групички, но никога няма да успее да напише на него нито един текст. Впрочем, да пише на нормален, общоприет език тя също не умее.

Когато редакторът й връща материал за доработка, той рискува да не го види никога повече. Православната журналистка, получаваща заплата в размер на N хиляди рубли, един час „писАла“ и посещаваща всички служби, искрено вярва в това, че за „тези пари това, което прави, е напълно достатъчно“.

Един от най-важните аспекти на нейната работа е да разказва колко много работи. На въпроса: „Защо е нужно толкова много да се работи?“ следва отговор: „Та това не е и работа, аз просто така – за без пари!“

С чувство на леко превъзходство над останалите журналисти тя идва на православни мероприятия: та ония никога няма да успеят да опишат всичко така правилно, както умее тя, православната журналистка. Е, друг е въпросът, че тя никога няма да напише нищо за това мероприятие.

Тя винаги работи нощем – през деня все не стига времето; трябва толкова да се свърши, навсякъде да се успее. Не питайте колко и какво – тя никога няма да ви отговори. Но пък нощем ще работи под звуците на нравоучителните песни на Светлана Копилова и ще плаче за своята тежка орис, разказвайки на околните как нищо и никога не успява.

Но е възможно в един момент да се усъмни действително ли N хиляди рубли са достатъчни. Православната журналистка ще се обади за събеседване, на което никога няма да отиде – в края на краищата няма да я вземат и не си струва труда даже да опитва.

Но ако въпреки всичко се стигне до събеседване, на което я помолят да напише няколко тестови материала, първият задължително ще започне с „Негово Светейшество, Светейшият Патриарх“. Във втория ще вмъкне „Господа Нашего Иисуса Христа“ и искрено ще се удиви, когато редакторът потрепери от ужас – най-малкото заради изобилието от главни букви.

Възможно е да й поставят задача да побеседва със „звезда“. Тя ще слуша „звездата“ 6 часа без прекъсване, а след това ще позвъни и ще каже, че не е успяла да събере достатъчно материал.

Тя ще сметне за своя върховна реализация интервюто със своя духовник. Най-после да има възможност да му зададе всички въпроси, които я вълнуват още от детството. И след това естествено няма да се осмели да съкрати каквото и да било. Православната журналистка изобщо няма и да разбере защо редакторът й връща 18 страници „за съкращаване и доработка“. Та нали всяка думичка на „батюшката“ е толкова ценна!

Нейните светски колежки ще точат перата си, ще препускат в търсене на „ексклузивно интервю“ и ще правят кариера. Православната журналистка нищо такова няма да прави – то е неблагочестиво. Все пак нейната заветна мечта е да се омъжи за бъдещ „батюшка“ и да ражда деца. Останалото ще дойде от само себе си. | www.taday.ru

Превод: Презвитера Жанета Дилкова-Дановска