До Негово Светейшество Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български
До Светия Синод на Българската православна църква
До високопреосвещените митрополити – членове на Светия Синод на Българската првославна църква
До Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Във връзка с получено в православен храм "Св. Пророк Илия", ж.к. "Дружба" 2, гр. София, писмо от Ваше име, с изх. № 097/05.02.08г., с което уведомявате председателя на Църковното настоятелство при същия храм за взети решения на Софийския епархийски съвет по отношение на въпроси, касаещи дейността на настоятелството в този храм, считаме, че тези решения следва да бъдат отменени и да не бъдат изпълнявани, тъй като те са в нарушение на Устава на Българската православна църква (Устава), което представлява основание за тяхната отмяна по силата на чл. 196, т. 2 от Устава, както и тъй като се основават на извращение на факти, което представлява основание за отмяна, по смисъла на чл. 196, т.4 от същия акт.

1. Считаме, че решението на Софийския епархийски съвет за отчисляване на всички членове на църковното настоятелство на храма, взето формално на основание чл. 146, т.7 от Устава, всъщност противоречи на чл. 196, т.4 от същия, тъй като позоваването на основанието, че настоятелството "не изпълнява усърдно и добросъвестно своите задължения", всъщност представлява изопачаване на фактите.

1.1. Изложените в решението факти, които според този акт доказват неизпълнение на задълженията на настоятелството са, че последното "не е предприело незабавно необходимите действия за преодоляване на констатираните нарушения", извършени от бившия председател протоиерей Христо Пудин.

1.1.1. Това представлява изопачаване на фактите, тъй като в действителност църковното настоятелство още в средата на 2006г., във връзка с непрестанно възпрепятстване от страна на бившия предстоятел проториерей Христо Пудин на опитите да се въведе финансова отчетност за дейността на храма, информира лично тогавашния викариен епископ Николай и тогавашния протосингел Архимандрит Йоан за нередностите и грубото погазване на Устава на БПЦ.

1.1.2. След многократно писмено и устно настояване до бившия председател, със съдействието лично на тогавашния викариен епископ Николай, църковното настоятелство успява да проведе надлежно заседание на 06.11.2006 г., в присъствието на последния, както и на тогавашния протосингел Йоан. На това заседание са констатирани нередностите, изложени в писмо на църковното настоятелство от 03.10.06г. до епископ Николай, и са взети конкретни решения за тяхното отстраняване в срок до декември 2006г.

1.1.3. На 29.12.2006 г. с писмо изх. № 1288, копие от което прилагаме, църковното настоятелство информира Софийския Митрополит, че бившият председател отказва да съдейства за изпълнение на решенията, взети на заседанието от 06.11.2006 г.

1.1.4. Тъй като нито едно от надлежно взетите решения на църковното настоятелство не са изпълнени от отец Христо Пудин, на 07.02.2007 г. се извършва ревизия от главния ревизор на Софийската св. Митрополия г-н Иван Кошлуков. В резултат на ревизията се установява пълна липса на счетоводни отчетни документи, което доказва и основателността на едногодишните сигнали на църковното настоятество до Софийския митрополит за нередностите в храма.

Въпреки липсата на надлежни счетоводни документи от съответния ревизиран период, в резултат на извършената ревизия е издаден ревизионен акт, съгласно който църковното настоятелство дължи на Софийската св. Митрополия сума в размер на приблизително 140 000 лв. Поради липсата на надлежни счетоводни документи, доказващи наличието и размера на това задължение, и в съотвествие с разпоредбите на българското законодателство, същото задължение, доколкото не е безспорно установено по размер и основание, не е дължимо и не може да се третира като изискуемо.

В противен случай, при предявяване на искане за заплащане на тази сума, църковното настоятелство ще се обърне по законовия за това ред към прокуратурата на Р. България, за да се докаже, че резултатите от извършената ревизия не се основават на надлежни счетоводни и други документи, поради което и тези резултати не могат да доведат до възникване на подобно задължение за настоятелството.

1.1.5. В резултат на извършената ревизия и всички сигнали на църковното настоятелство, протоиерей Христо Пудин е освободен от заеманата от него длъжност. Въпреки извършеното на 06.07.2007 г. и 18.07.2007 г. приемане- предаване на наличните документи, инвентар, касовата наличност, свещи и църковна утвар, протойерей Христо Пудин и до момента не е предал всички налични документи и архив. Особено обезпокояващ е фактът, че липсват всички документи, прилежащи към архитектурно-строителния проект от 1999 г. за строеж на нов храм, както и основната архитектурно-строителна част от проекта от 2005 г., както и цялостната документация за узаконяването на проектите. В същото време и двата проекта са заплатени с пари на храма на стойност около 27 000 лв.

1.1.6. Горе-изложените факти са доведени до знанието на Софийския Митрополит с писмо от настоятелството до него от 02.08.2007 г. и допълнение към него с молба за съдействие, копие на което прилагаме. Отговор на това писмо е писмо от 05.02.2008 г., т.е. половин година по-късно, с което се нарежда в двуседмичен срок да се извърши приемо-предаване.

Прави впечатление, че приемо-предаването следва да се извърши в момент, в който се отчислява цялото настоятелство, което означава, че то ще се извърши без контрола на църковно настоятелство.

Изложената по-горе фактология недвусмислено показва, че причина за проблемите в храма е поведението на протойерей Христо Пудин, а не на църковното настоятелство, поради което няма никакви основания да се поставя под един и същи знаменател недобросъвестното поведение на бившия председател с активното и съотвестващо на интересите на храма и енорията поведение на църковните настоятели.

1.2. В този дух да се посочва като невъзможност за нормално функциониране на енорийския живот фактът, че двама от настоятелите – Пламен Василев Пращейн и Стефан Бориславов Ценов са подали молба за освобождаване от тази им обществена дейност през юли 2007 г., при условие, че до този момент причина за проблемите в храма е поведението на отец Христо Пудин, а след смяната на последния настоятелството работи в нормални условия, е опит, неблагоприятните резултати от поведението на бившия предстоятел да бъдат представени, като породени от поведението на останалите членове на църковното настоятелство.

1.3. Видно от последващите събития в храма обаче, след назначаването на новия председател отец Емилиян Костадинов, е налице пълно разбирателство и единодействие между последния и останалите членове на църковното настоятелство.

Конкретни доказателства за ефективната и законосъобразна дейност на новия председател и действащото църковно настоятелство са следните факти, настъпили след извършената промяна в ръководството на храма:

– води се пълна и прозрачна счетоводна отчетност;

– извършени са ремонтни дейности и подобрения в храма;

– продължават ежедневните служби;

– назначени са певци, както и помощен персонал, които допринасят за църковния живот в храма;

– изготвен е и е представен в Св. Софийска Митрополия за одобрение бюджет за 2008 г.

С оглед на настъпилите сериозни положителни промени след назначаването на новия председател на настоятелството в храма, работещ в условия на разбирателство и единодействие с останалите настоятели, буди недоумение подобно решение на Софийския епархийски съвет за отчисляването на всички негови членове, като видно от фактите, причина за проблемите в храма преди тези промени е поведението на бившия предстоятел, а не на останалите настоятели. Нещо повече, успоредно с решението за тяхното отчисляване, на отец Христо Пудин, който очевидно не се е справил с ръководството на този храм, е поверено да бъде отново предстоятел, при това не на един, а на два столични храма, което е още по-нелогично тенденциозно поведение на Св. Софийска Митрополия.

2. На второ място считаме, че решението на Софийския епархийски съвет, с което не одобрява назначаването за църковен настоятел на Евгени Богданов Антонов, е в нарушение на цитирания в решението чл. 90 от Устава, а не в изпълнение на тази норма.

Това е така, тъй като разпоредбата не предвижда доказването на членство в една енория да става само и единствено с представянето на документ за постоянен адрес в тази енория. Ако такова беше изискването то изрично щеше да бъде регламентирано именно по този начин. В случая се тълкува неправомерно стеснително изискването на тази норма, тъй като пребиваването в една енория би следвало да се доказва не само с документ за постоянен адрес, а именно: регистрация по лична карта, но и с документ, надлежно издаден от МВР за временна адресна регистрация. Именно такъв документ е представил и Евгени Антонов. В противен случай, лица, трайно живеещи в една енория, но с постоянен адрес в друга, биха били лишени чисто формално от право да участват в енорийското представителство на даден православен храм, а не такъв формален подход цели духът на Устава, защото се изисква това лице да е член на енорията, не с оглед постоянната си адресна регистрация, а с оглед реалния си църковен живот в тази енория. А такъв редовен църковен живот за въпросното лице се доказва от редовното му над 8 годишно черкуване в този храм, както и с прякото му участие – със средства и труд в ежеседмичното приготвяне на храна за сто и петдесет бедни членове на енорията към храма, която дейност, осъществявана с благословията на Доростолския митрополит Иларион, и с разрешението и участието на църковното настоятелство, също датира от над осем години и не е прекъсвана и до момента.

Поради гореизложените в т. 1 и т. 2 от настоящото открито писмо–жалба мотиви, считаме, че решенията на Софийския епархийски съвет:

– за отчисляване на всички членове на църковното настоятелство на храма, както и

– за неодобряване на Протокол вх. № 789/09.07.07г. на църковното настоятелство при православен храм "Св. Пророк Илия", в ж.к. "Дружба" 2, гр. София, в частта му за назначаване на Евгени Богданов Антонов за църковен настоятел,

следва да бъдат отменени и да не бъдат изпълнявани, тъй като противоречат на чл. 196, т.2 и т.4 от Устава на Българската Православна църква.

Прилагаме копие от това открито писмо на вниманието на всички митрополити, за да направим достояние на цялата българска църковна общност тенденциозното поведение на Софийската св. Митрополия, която вместо да насърчава активното участие на енорийската общественост, и по-конкретно на енорийското църковно настоятелство, в ръководството на храма, всъщност под формални предтексти увеличава бюрокрацията и толерирането на конкретни личности, в ущърб на интересите на енориашите.

Считаме, че подобно поведение е не просто незаконосъобразно и противоречи на разпоредбите на Устава на БПЦ, но то е и обезсърчително за християни, които повече от 8 години отделят доброволно и безвъзмездно от времето, труда и средствата си, за да участват в църковния живот на един столичен храм, и да подпомагат свои нуждаещи се съграждани.

Ако подобни християни бъдат отчислени като настоятели, то остава открит въпросът какви хора би следвало да се назначат на тяхно място, и дали отблъскването на настоящото настоятелство, част от което е финансирало и изграждането на този храм, би било подкрепено от членовете на енорията, които биха загубили не само традиционната си неделна храна, но и вярата, че църквата е място, където надеждата им за по-добър живот би следвало да се подхранва, а не да се унищожава.

Като целуваме Светата Ви Патриаршеска десница, оставаме на Ваше Светейшество предани в Христа духовни чеда.

София, 14. 02. 2008 г.

Църковно настоятелство при храм "Св. Пророк Илия"

Защо написахме това Открито писмо и искаме то да се прочете в интернет- пространството

С това Открито писмо, ние, църковните настоятели от православен храм "Св. Пророк Илия" в ж.к. "Дружба 2" се опитваме да разкажем за бюрокрацията и формалния подход, с който се управлява от Св. Софийска Митрополия този православен храм.

Повод да се обърнем към Патриарха на Българската Православна Църква, Светия синод и митрополитите по официален път, както и към цялата българска християнска общественост, чрез интернет пространството, е едно конкретно решение на Софийския епархийски съвет от февруари тази година, с което цялото църковно настоятелство на храма се отчислява внезапно под формалния предтекст, че не изпълнява добросъвестно задълженията си, както и отказът на същия съвет да одобри назначаването на следващ настоятел при напускане на предходния.

Наричаме това отчисление формално, защото то се основава на твърдение, че не сме положили усилия, за да се справим със съществуващите от години проблеми в храма, свързани с едноличното управление на вече бившия председател , нарушаване на Устава на БПЦ и с липсата на счетоводна отчетност за дейността му. Според твърденията ние не сме способни да осигурим ефективното ръководство на храма и това ощетява членовете на нашата енория, поради което и се налага нашето отчисляване. Едва след на извършена по наше настояване ревизия, миналата година най-накрая беше назначен нов предстоятел, с който работим в пълно разбирателство.

В резултат на промяната, настъпила след множество наши писмени и устни сигнали до Св. Софийска Митрополия, най-накрая в храма има счетоводна отчетност, извършиха се ремонтни дейности, изготвен е бюджет за 2008 г., назначи се помощен персонал.

И след всички тези промени, изведнъж без никаква обективна причина, Софийският епархийски съвет ни отчислява със свое решение, като твърди, че ние също носим отговорност за дейността на бившия предстоятел, защото не сме били положили своевременно всички усилия за отстраняване на проблемите.

Това решение на Софийския епархийски съвет е лишено не само от справедливост , но и от всякаква логика. В писмото разказваме за всичките ни усилия, документирани по надлежния ред, да въдворим нужната счетоводна отчетност за дейността на храма и да осигурим ръководство на храма според нормите на Устава на БПЦ, както и за спънките, създавани трайно от бившия предстоятел на храма протоиерей Христо Пудин. Работещо настоятелство, черкуващо се в храма, хора умеещи да мислят и да действат се отчисляват тихомълком само защото застават срещу един епархийски съветник погазващ грубо правилата във църквата .

Друго такова формално, и противоречащо решение е неодобряването за настоятел на един от нас под предтекста, че нямал постоянен адрес в енорията, и поради това не бил член на енорията, което е изискване на Устава на БПЦ, като този човек разполага с временна регистрация от МВР, и е един от основателите на неделното хранене, както и постоянен участник в това начинание.

Като капак на всички усилия от наша страна, Софийската Митрополия се опитва да ни накара да платим сума от над 140 000 лв., под претекст, че ревизията доказвала наличието на такова задължение, като всъщност тя не се основава на никакви счетоводни документи, понеже такива няма.

Затова, считаме, че е крайно време някой от нас – православните християни на тази държава, пръв да сигнализира пред обществеността за все още формалния и бюрократичен подход на управление от страна на Софийска св. Митрополия, за да може да се предприемат някакви стъпки за започване на така необходимата реформа в политиката и управлението на БПЦ.

Защото, ако такива промени не настъпят, БПЦ отново ще остане изолирана от нуждите и проблемите на българските християни, което ще я дистанцира, този път не по вина на политическото управление на страната, както беше по времето на комунизма, а поради нейната лична неспособност да бъде в крак с развитието на обществото ни.

Затова търсим отговор от вас – нашите братя и сестри във Христовата вяра, докога ще позволяваме разпоредбите на Устава на БПЦ и подхода на управлението й, всъщност да обслужват интересите на конкретни личности, и да стопират всякаква наша инициатива за промяна и активен християнски живот.

Очакваме вашата подкрепа, както и коментар по поставените от нас в това открито писмо принципни въпроси, както и ще се радваме ако в резултат на това писмо и някой друг от вас, братя и сестри, намери смелост и дръзновение да сподели с какво той се е срещал до сега и как е успял да намери сили и желание да продължи напред, след като въпреки напълно безвъзмездното и безкористно свое желание, е намирал само пречки и причини да бъде спрян.

Смятаме, че като страна-членка на ЕС, държавата ни има право на положителни промени не само в светския, но и в църковния си живот.

Но за да се случат промените, ние сами трябва да си ги извоюваме, защото всеки народ има управление и вяра, такива, каквито сам си заслужи.

И все пак, пишем това писмо с надеждата и вярата, че то ще се приеме не като опит да търсим "кусури" в дейността на нашата православна Църква, членове на която сме и ние, а като опит, посочвайки спънките, заедно да намерим начин да ги отстраним, и да продължим напред – с любов, търпение и дръзновение, както ни учи православната вяра.

Настоятелите от православен храм "Св. Пророк Илия", София, ж.к. "Дружба 2"