Още за календара

На Шестия църковно-народен събор бе поставен за разглеждане един болен, от 40 години, за Църквата ни въпрос. Въпросът за Юлианския календар (стария стил). Радостен е фактът, че има български архиереи, които не се боят да носят тежестта на кръста си и подкрепиха разглеждането този проблем.

Гласувано беше той да не бъде разглеждан. Някои хора явно се плашат от истината, а може би смятат, че не е нужно Съборът да се занимава с този въпрос. Решението за въвеждането на Григорианския (поправен Юлиански) календар беше взето не на Събор, а от Светия Синод, така че и отмяната му може да стане с решение на Синода, но това е друга тема. Притеснителна е реакцията на противниците на стария църковен календар. Ако като аргумент против някого се използва дюдюкане или нечленоразделни звуци и обидни слова, или не го допускат да се изкаже, като го дърпат за дрехата (в случая расото), то това най-малкото е диво и нецивилизовано. Става дума обаче за висшия духовен клир на най-висшия църковен форум – Събора. Както се казва – без коментар.

Напоследък в медиите доста се умножиха коментарите около двата аргумента против връщането към стария стил, които се чуха на Събора, като личи и явното неразбиране на проблема. "Да се запази мирът", е аргумент, който може да бъде използван навсякъде, но не и в Православната Църква. Знаем какво казва нашият Спасител: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34, чети цялата глава десета от св. ев. Матей). Да, християнството никога не е било една удобна религия. Тя не е човешка направа, а е установена от Бога и именно поради това нашите духовни предци са проливали дори кръвта си за Нея. Православната Църква буквално плува в море от мъченическа кръв. Какъв е този мир, който води до нарушаване на Типика – църковния устав – основен стълб на нашата Църква. Отворете Типика (Синодално издателство, 1980 г.) и на стр. 7 ще прочетете: "…Поради въвеждането на новия календар… всичко е преработено”. Няма аргументи, няма доказателства: взимаме брадвата и…

Ето какво пише св. ап. Павел на солуняни (2:15): "И тъй братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание". А на галатяни (1:8): "Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това що ние ви благовестихме, анатема да бъде". С новия календар се нарушава богослужебният ред, евангелските четива, Петровият пост, църковното единство, има анатеми от поместни Събори, и още, и още. Няма да навлизам в дълбочината на проблема, а и не това е моята цел. Чудя се как може на човек, който има поне малко страх Божи, да му хрумне подобно нещо. Идва някой еретик, предлага ни "съвършен" календар, и ние веднага сме готови да го приемем и разрушим двехилядолетното здание на Светата Църква. Радетели сме за мир, но това е мир с Божиите противници. Сега сме твърди – дюдюкаме, дърпаме за расата. Защо не бяхме толкова смели тогава, когато Истината беше отхвърлена под католико-комунистически натиск.

Що се отнася до другия аргумент, че Църквата празнува не дати, а събития – това е абсолютно несериозно. Да, има църковни събития и всички те са свързани с времето – час, дата, година, защото ние живеем в свят, в който събитията се случват в някаква последователност във времето. Човек дори рождения си ден (толкова дребно събитие) празнува на определена дата, а в Църквата – хаос: "Няма значение, празнуваме събития". Наистина не е толкова важно кога стават нещата, а какво става и защо става, но ако Църквата чества един празник на трето число от месеца, то всеки, който го празнува на седмо число, греши – това е принцип, и тук не става дума нито за астрономия, нито за математика. Ако пък наистина нямаше значение, защо тогава не приемем изцяло Григорианския календар, а сме приели един компромисен вариант – само за неподвижната част от него? Компетентните веднага ще ви отговорят: има забрана – догмат. Така е, и веднага прозира дяволската намеса: "Щом е забранено да съборим стените, да съборим поне покрива, за него не е толкова категорично казано".

Болно и тежко му става на сърцето на всеки православен християнин, който гледа как и днес поради невежество, духовна прелест, властови или финансови интереси се предава Църквата ни, "защото каква полза за човека, ако придобие цял свят а повреди на душата си?" (Евангелие от Матея, 16:26).