Преданието на старците

Христос предпазва Своите ученици от "преданието на старците" (Марк 7:3). Юдейските старци изкривили Словото Божие – Стария Завет с лицемерни фарисейски тълкувания и често налагали на хората бремена, тежки за носене, а сами и с пръст не ги докосвали (Мат. 23:4). Книжниците, фарисеите и първосвещениците окупирали Моисеевото седалище (Мат. 23:2), сами не влизали в Царството Божие и пречели на онези, които искали да влязат в него.

Христос произнесъл над тях тежка присъда: "Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери!" (Мат. 6:26). Върховното престъпление на тези старци от Синедриона било осъждането на Христос на смърт.

"Предание на старците" има и в християнството. Православните старци са два вида – светци като св. Серафим Саровски и св. Силуан Атонски, и грешници, които смятат, че говорят "божествени думи" на изповед и примиряват хората с Бога, забравяйки, че са само свидетели на изповедта, отправена към Христос. Христос ни е примирил с Бога на кръста, а не те. Христос е нашата Правда, нашият Мир, Той е Ходатаят между Бога и хората. Има "старци", които налагат тежки епитимии на хората, усъмнили се в "божествените" им думи, лишават ги от светите Тяло и Кръв Христови, докато не се покаят пред тях, забравяйки, че св. Серафим Саровски сам казвал греховете на идващите при него и понеже в него живеел Христос, ги прощавал в името на Отца, Сина и Светия Дух, като никога не налагал епитимии на каещите се.

Св. Серафим знаел Новия Завет и Псалтира наизуст, защото постоянно ги четял и постоянно се молел. Сам той заявил, че винаги е грешал, когато се изказвал по даден въпрос без да се е допитал до Господа. А "старците" се имат за съдии на хората, а не само за свидетели на покаянието им – белег на заблуда и горделивост.

Римокатолиците смятат, че епископите и свещениците извършват тайнствата ex opere operato (по силата на извършеното действие), но Православната Църква вярва, че само Бог извършва всички тайнства. Епископът и свещеникът произнасят думите: "Кръщава се в името на Отца, Сина и Светия Дух". Те потапят във вода кръщавания, но Сам Бог кръщава вярващия и му прощава всички грехове. Христос е дрехата, с която кръщаваният се облича: "Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте" (Гал. 3:27). Сам Христос обожва християните, когато приемат Тялото Му с вяра и любов. По време на Евхаристията няма разлика между клирици и миряни. Всички са Тяло Христово. Всички пият от един потир Кръвта Христова, за да се приобщят към божественото естество. За Христос всички в Църквата са Негово стадо, а той е истинският им Пастир. Разделението между клир и миряни е само тук и сега, а клирът ще отговаря пред Бога за всяка празна дума, казана на миряните!