Свето Кръщение

Днес мнозина получават Свето Кръщение в съзнателна възраст и това е стъпка, изразявяща свободен избор на духовна принадлежност. Възможен е въпросът доколко направеният избор е наистина преживян и актът на приемане на тайнството – личен; доколко смисълът и последиците от него се проявяват в живота на човека, който приема кръщение. Отговорът не може да се търси по принцип; индивидуалният духовен опит е уникален. Но тук ще стане дума за една конкретна предпоставка: мотивът,  с които хората решават, готвят се и пристъпват към свето Кръщение.

По-нататък, в един от текстовете, които сме подбрали и предлагаме за размисъл в този брой, са припомнени някои моменти от практиката на Ранната църква при извършване на Светото тайнство. Очевиден е тогавашният стремеж по всякакъв начин да бъде подчертано неповторимото значение на събитието в живота на кръщаващите се, както и да се направи необходимото за предварителната подготовка на тяхното участие: просвещение с истините на православната вяра, разкриване смисъла на църковния живот и практика. Потапящият се в благодатта, давана чрез Кръщението, за възторга от подарената му надежда трябва да е събудил съзнанието си за отговорността, която поема пред Бога в този неповторим и несравним по значението си момент от своя живот и за множеството трудности, които го очакват по тесния път на неговото спасение.

В нашата действителност нещата като че ли стоят доста по-различно. Едва ли е необходимо да се доказва, че много хора днес приемат свето Кръщение водени от повърхностни мотиви, подражателство или просто любопитство. Проявяваната от свещениците толерантност често се приема като безкритичност и безпринципност, а понятието за Православната църква при мнозина се покрива с представата за конкретния православен храм, където изглежда, че може да се влезе по всяко време и по всякакъв начин.

Често на подобни разсъждения се противопоставят възраженията, че човек не е в състояние да прозре докрай истината за другия, за да има правилно отношение към неговото поведение, че съдът не принадлежи нам, грешниците, че спасението е благодатен дар и не се заслужава поради човешките усилия. Да, всичко това е вярно. В Божествения промислителен план всяка стъпка от човешкия живот има значение, многократно надхвърлящо и изменящо достъпния за ограничения разсъдък и сетива конкретен смисъл. Не може да се оспорва разбирането, че за всеки човек, независимо от неговата нагласа и подготовка, съприкосновяването с духа на Църквата, приобщаването по един или друг начин с нейния богослужебен и тайнствен живот има индивидуално, неповторимо и непостижимо за околните значение, тъй като личното призвание е от Господа и то се извършва не по човешката заслуга, но по милващата ни Божествена благодат. Сам Господ Исус Христос казва: "… Без Мене не можете да вършите нищо." (Йоан. 15:5), а Апостол Павел в своето послание до Филипяните поучава: "…защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действате според благата Му воля." (Филип. 2:13).

Но, пазейки това знание, не бива да забравяме значението на свободната ни воля и избор в делото на личното спасение. "Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави." (II Парал. 15:2); "Защото ще дойде Син Човечески в славата на Отца Си със Светите Ангели и тогава ще въздаде всекиму според делата му." (Матей. 16:27)

Църквата ни учи, че благодатта на светото тайнство Кръщение слиза винаги, когато се извършва тайнството, независимо от нашата подготовка и участие. Но за степента, в която човекът е отворен да усвои тази благодат и да бъде наистина възроден духовно, просветелен, въцърковен и спасен, значение има неговото лично участие, дръзновението на неговия отговор на Божественото звание, разбирането за извършваща се в живота му промяна; категоричността на вътрешния му избор.

Ето защо е нужно евангелската истина да се прогласява непрестанно. Църквата носи Божието обещание с надеждата на просвещаващата си любов. А нека не забравяме, че Църквата, това сме всички ние – вярващите, които сме призвани да се включим в пълнотата на тази любов, като вършим нейното спасително дело в света, приемайки лично апостолското насърчение:

"Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина." (I Петр. 2:9)

Затова, скъпи братя и сестри, нека нашият живот във вярата да бъде и благовестие на светото тайнство Кръщение. Сам Господ Иисус Христос се кръсти във водите на Йордан, за да остави пример на всички нас и да изяви незаменимото значение на това тайнство. Нека, имайки съзнание за това значение, да полагаме усилия и с особено внимание и всеотдайност да се обръщаме към всеки оглашен, потърсил помощ или съвет. Да съдействаме, доколкото това е възможно, пристъпващият към свето Кръщение да направи крачката на своето обръщане съзнателно и твърдо, така че този човек наистина да види в светлината на Църквата личната си надежда и да намери с вяра пътя на своето спасение.

"Защото всякой, който е роден от Бога побеждава света; и тази е победата, която победи света – нашата вяра." (1 Йоан. 5:4)