Споделеност

Служението в Църквата обикновено се схваща единствено и само като присъщо задължение на духовенството (свещеници и епископи). Господ Иисус Христос обаче призовава всички ни към служение, което значи, че ние – миряните – не бива да омаловажаваме своята роля в изпълнение на църковната мисия и да се превръщаме в удобни конформисти или капризни потребители. „Доколкото Църквата е съборна във всички свои части, дотолкова всеки неин член, не само духовник, но и всеки мирянин е призван да изповядва и защитава Истината… Християнинът, получил печата на Светия Дух в тайнството Миропомазание, не може да няма съзнанието за лична отговорност. Той винаги отговаря пред Църквата.” (Владимир Лоски, Мистическо богословие)

Самата дума отговорност предполага постоянна диалогичност на поведението, постоянно движение и развитие – ние сме поканени да дадем своя личен отговор на предизвикателството, да вложим цялата си личност, да преобразим по своему делото, което сме захванали, колкото и незначително да е то. В този смисъл отговорността е един непрестанен творчески процес, несекваща провокация, която изключва всякаква пасивна съзерцателност и безделие. Църквата ни призовава да бъдем будни и активни съсобственици и съучастници във всичко: молитвата, светите Тайнства, учението и проповедта, мъката и радостта на ближния, църковните дела. Църквата е постоянно взаимодействие между миряни, свещеници и епископат – непрестанно единомислено пребиваване и служение в името Господне. Именно тази синдякония, споделено служение, прави Църквата свята, съборна и апостолска.

Споделеното служение най-пълно се усеща в конкретиката на енорийския живот. Една истински жива енория не търпи анонимност и безотговорност. В енорията ежедневието от разпаднати мисли, чувства, ценности, думи се подрежда в стройна хармония. В енорията хората се чувстват сигурно и уютно. Законът на любовта престава да бъде абстракция и се превръща в действие, начин на съществуване. Хората не са обикновени непознати, а братя и сестри, които заедно, водени от енорийския свещеник и по благословията на поместния епископ, служат света Литургия, за да изпросят Божията благодат за всички и да се удостоят с богоуподобяване. Участниците в Господнята Трапеза се познават и отговарят пред Бога както за себе си, така и за ближния. Литургия след Литургията престава да бъде лишено от съдържание клише, а естествена потребност да се вглеждаме в човека до нас, да откриваме в него Самия Христос. Енорията има сърце и не търпи бездушието. Енорията не търпи индивидуализма, но изисква лично присъствие, осмисляне и отговорност. Енорията не търпи глобализма, но се радва на общностен дух. „И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е Кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички и във всеки нас. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.” (Ефес. 4:1-7)