Благовещение

Между двата празника Благовещение и Рождество Христово по съвсем очевидни причини съществува много тясна връзка. Преди да се роди, едно дете трябва най-напред да бъде носено девет месеца в утробата на майка си. Това ще рече, че периодът между 25 март и 25 декември е времето на носенето на плода. Налице е също така и връзка между датата на зачатието на Иисус Христос и раждането на св. Йоан Кръстител, Предтеча Господен.

Евангелието от Лука описва как на Захария се явил ангел, точно когато по реда на своята смяна първосвещеникът влязъл в храма, за да покади в Светая Светих. Това богослужение се извършвало през септември, в деня на празника Очищение¹. След споменатия случай става и зачеването на св. Йоан Кръстител (Лука 1:5-25), което се празнува на 23 септември.

Свети ев. Лука уточнява, че Архангел Гавриил донася Благата вест на Мария по времето, когато Елисавета е вече в шестия месец, което ще рече, че това трябва да е станало през месец март. Благовещение се празнува през март, за да се запази хронологичната връзка с Рождество Христово, но така или иначе ще се спрем отново на него малко преди 25 декември, защото връзката между зачатието и раждането на едно дете е съвсем естествена.

Нека сега да започнем най-напред с разглеждане на евангелието – Лука 1:26-38. Заедно до текста да поставим иконата. Красотата и сдържаността на този образ съответства на чистотата и простотата на самото описание. Диалогът между Мария и ангела е сведен до същността на това, което се случва. Поразителна е също така точността на образите, тяхното йерархическо съпоставяне. Тук иконописецът съзнателно е пропуснал всякакви ненужни подробности, които иначе нерядко срещаме в представянето на Благовещение.

„Благовестие“ е названието на празника, но също така и смисълът на думата „евангелие“.² Свети ев. Лука с мощен замах ни въвежда в най-великото тайнство* на нашата вяра: Богочовека. Литургията ни позволява да изживеем чрез символи и жестове описаното от евангелиста с думи. Когато дверите на иконостаса се разтварят, божественото тайнство отново ни се предлага със същата своя сила, със същата своя неопровержимост. Поради тази причина откриваме Благовещението почти винаги изобразено върху царските двери; това жизненоважно събитие е задължителната врата, през която трябва да минем, за да прекрачим прага на спасението и благодатта:

„Днес е начало на нашето спасение
и откриване на тайната от века:
Синът Божий става Девин Син
и Гавриил радост благовествува.
Затова нека и ние с него да викнем на Богородица:
„Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе!“

(Тропар за празника, глас 4)³

Нека иконата да е пред очите ни, а ние да проследим ред по ред онова, което ни разказва св. Лука. Да се вгледаме в смисъла му през призмата на богослужението за празника. Евангелист Лука ни представя целия си разказ с голяма точност по отношение на време и пространство: времето е шестият месец от бременността на Елисавета (срв. по-горе); мястото е Назарет в Галилея. Лицата, включени в действието, са назовани по имена: архангел Гавриил и Мария. Тя е сгодена за Йосиф, потомък на цар Давид. Непосредствено след това започва диалогът, който оживява целия текст.

Ангелският поздрав

„Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.“

(Лука 1:28)

Чрез този поздрав архангелът още от самото начало отрежда по-различно място за Мария. Тя е избраница Божия. На иконата за празника виждаме как арх. Гавриил е вдигнал ръка в знак на почит. Това движение е съпроводено от разперени криле. Същата поза може да се види и при богослужебното действие: дяконът простира напред своя орар с дясната си ръка, като го повдига с два пръста, за да възвести Благата вест на верните и да ги прикани към молитва.⁴

Удивлението на Мария

Изненадата на Мария е доста по-различна от съмнението на Захария шест месеца преди това. Той поискал знак, който да докаже верността на думите, предадени от ангела, поради което и внезапно онемял. Мария е изненадана, но предпазлива, защото е новата Ева⁵ и влага старание да не повтори греха на гордостта:

„Моята прамайка Ева, като прие внушението на змията,
беше изгонена от райското блаженство.
Затова и аз се боя от твоя странен поздрав,
страхувайки се (срамувайки се – ц. сл.) да не погина“.

(Канон на Благовещение Богородично, ІІІ песен, ІІІ тропар)⁶

Иконата показва Мария изненадана, но и много сдържана. Повече от очевидно е, че не става дума за обикновено младо момиче, уплашено от появата на ангела: това е светата Дева, чиста и непорочна, бъдещата майка Божия.

Благовестието за Раждането на Иисус Христос

Посрещнат от мъдрата сдържаност на Мария, която, за разлика от праотците, не търси да се приравнява с Бога, арх. Гавриил й открива смисъла на нейното избраничество: чрез нея Синът Божий ще стане Син човешки. Тронът на цар Давид най-сетне ще намери своя истински наследник, предвечния Месия, предсказван от пророците.

„В древност Адам беше измамен;
Като закопня да стане Бог, не успя.
Но сега Бог става човек, за да направи Адам бог“

(Благовещение, Слава, и Нине на хвалитните стихири, глас 2)⁷

Присъствието и действието на Светия Дух

„Дух Светий ще слезе върху ти, и силата
на Всевишния ще те осени.

(Лука 1:35)

Бог разкрива Себе Си в определени образи. Неговата сила като сянка, също както в Стария Завет, се е спуснала с облака, който съпровождал еврейския народ по време на изхода от Египет и който покривал планината, в която Бог говорил на Мойсей:

„Слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена“ (Изх. 24:16).

Всички тайнства се извършват чрез действието на Светия Дух. Първо сред тайнствата е Въплъщението, защото чрез него Бог влиза в човешката история. Светата Троица действа пряко в света:

Отец изпраща Светия Дух над Мария;
Чрез действието на Светия Дух в нея се извършва непорочното зачатие;
Синът, Словото Божие, добива плът в утробата на Девицата.

От една страна, въплъщението е единството, което свързва, волите на трите Лица на Светата Троица и, от друга страна, човечеството – чрез даденото от Мария съгласие. Тази хармония на единомислието се нарича fiat. „Душата ми величае Господа“.

Съгласието

„Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“

(Лука 1:38)

Мария приема да бъде оръдие на въплъщението, но без да търси почести и слава за това свое избраничество. Тъкмо обратното, тя нарича себе си „смирена рабиня“, и отново като „рабиня“ се назовава и по-нататък във величанието (магнификата)⁸.

Тя с готовност приема да вземе участие в Божия план и посреща ангелското благовестие с отворена душа, без никакво колебание. Можем само да се дивим на свободата, с която Бог е дарил човешкия род. В отминалите времена Адам и Ева са имали възможността да изберат – да приемат или да се откажат от близостта Божия – да останат близо до Него или да се отделят. Сега отново, чрез своята свобода, Мария разрешава на Създателя да преоткрие Своето творение.

„Радвай се ти, чрез която падналият Адам бе възвърнат;
радвай се ти, чрез която Ева се избавя от сълзи!…
Радвай се ти, чрез която се обновяват тварите;
радвай се ти, чрез която се прекланяме на Твореца!
Радвай се, Невесто неневестна!“

(Акатист на Пресвета Богородица, икос 1)⁹

Въплъщението, както ни учат отците на Църквата, не е само божествено дело, защото за Своето действие Бог получава пълното съгласие и вярата на Дева Мария. На проповед, направена в Москва през ХІХ век, един епископ направи следното смайващо твърдение:

„В дните на сътворението, когато Бог произнасял животворящото и всемогъщо: „Да бъде“, думата на Твореца привела тварите да изникват от нищото. Но в този несравним и единствен ден – в деня, когато божествената Мариам¹⁰ произнесла своето кратичко и смирено „Нека да бъде така“, – не смея дори да произнеса какво точно се е случило тогава: Творението с думата си довело Твореца в света.“¹¹

Посещението

След като описва акта на Благовещението, св. Лука разказва за срещата между Мария и Елисавета (Лука 1:39-45). Щом научава новината, Мария тръгва, за да сподели радостта от Божия дар със своята братовчедка Елисавета. Всяка от двете носи в утробата си ценен плод: детето на Елисавета, „пророк на Всевишния“ (Лука 1:76), и детето на Мария, Сина Божий.

Поздравите, изречени от двете жени, радостното раздвижване на Предтечата в утробата на майка си, въодушевлението на Елисавета, просветлена от Светия Дух за идването на Месия – всичко това са части от поразително красива сцена, която св. Лука описва с умерена поетичност. Най-красивите срещи, вдъхновявани от Иисус Христос и Светия Дух, са изпълнени с радост, изразени с песнопения и представяни с песен и благодарност*. Мария изрича следните слова, които се намират във величанието:

„Душата ми величае Господа,
и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой…“

(Лука 1:46-47)

Ще завършим главата с разглеждане на онзи откъс от Стария Завет, който се чете на вечернята на Благовещение: Църквата никога не е откъсвала Стария и Новия Завет един от друг. В светлината на Христовата личност Старият Завет само добива яснота и съдържанието му се облича в нов смисъл, на който се гради цялото наше християнско учение.

Горящата къпина

Защо на вечернята на празника слушаме това четене от Стария Завет (Изх. 3:1-8), което на пръв поглед не съдържа никаква връзка с пророчеството за раждането на Месия? Тази смущаваща среща между Бога и Мойсей е откровение. Вниманието на Мойсей било привлечено от това, че горял храст, но не изгарял. Какъв е този огън, който не унищожава?

„И яви му се Ангел Господен в огромен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.“

(Изх. 3:2)

„Душата ми величае Господа,
и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
задето Той милостно погледна
унизеността на рабинята Си;
защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
задето Силният ми стори велико нещо,
и свето е името Му;
и Неговата милост е из рода в род
за ония, които Му се боят;
Той показа сила с мишцата Си;
разпръсна ония, които се гордеят
с мислите на сърцето си;
свали силни от престоли и въздигна смирени;
гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
взе под закрила Израиля, Своя отрок,
като си спомни милостта, –
както говори на нашите отци, –
към Авраама и семето му довека.“

(Лука 1:46-55)

Горящата къпина¹² ни показва, че Бог ще стане човек, без да унищожи човешкия род. Това съединяване ще бъде осъществено в утробата на Мария – още в мига, в който тя приеме ангелското благовестие. Обаче на планината Синай Мойсей е получил следното предупреждение от Господа: „Лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив“ (Изх. 33:20). Това е, което наричаме божествена трансцендентност: Бог е отвъд човешкото познание, Той е непостижим и недостижим. Но как точно да схванем тези две противоположни дадености, открити пред един и същи човек? Как да съчетаем невъзможността Бог да бъде видян, с обещанието, че божественият огън ще се слее с материята, без да я унищожи?

Това всъщност е най-красивата страна на нашата християнска вяра: Бог е страховит и непостижим, недостъпен за човешките очи, но редом с това не спира да отдава Себе Си на човешкия род заради любовта Си към човеците. Съединението между Бога и Неговата майка се извършва, за да могат всички човеци да се докоснат до Господа и да се съединят с Него не само по дух, но и по плът. Тази загадка, която ние наричаме тайнство, отците на Църквата обясняват така:

С радостен трепет вкусвам от небесния огън, аз, който съм само една сламка.
И, о, чудо на чудесата, горя аз, без да изгарям, като неизречена роса в светлината; като онази къпина…

(молитва преди причастие на св. Симеон Нови Богослов)

Храмът

С прочитане пророчеството на Йезекиил (43:27–44:4), се връщаме към храма. Господ показва на пророка „външните двери на светилището, които гледат на изток“. Тези двери са и ще останат затворени; единствен Господ, Бог Израилев ще влиза и излиза през тези двери. Чрез техния образ се показва девството на Мария. Тя е била дева преди зачеването, остава дева след раждането и ще бъде дева во веки веков.

„Ето ново и сияещо от божествена красота чудо:
Бог преминава наистина през затворената девическа врата“

(Йезекиил 43:27–44:4).

„Бидейки необлечен при влизането, Бог се яви в плът
при излизането,
а вратата си остана затворена.
Затова я величаем като Божия майка“

(Октоих, възкресен канон на ІІІ глас, ІХ песен, ирмос)¹³.

Девството на Божията майка

Отците на Църквата често са сравнявали непокътнатото девство на Мария преди и след раждането с непокътнатия печат на гроба след Възкресението.

„Господи, след като беззаконниците запечатаха Твоя гроб,
Ти премина през него подобно на това, както се роди от Девица.
Твоите безплътни ангели не разбраха как си се въплътил;
не забелязаха кога Си възкръснал и пазещите Те воини.
И двете чудеса бяха скрити от разпитващите.
Но чудесата се откриват на тези, които с вяра приемат тайнството.
Дарувай и на нас, възпяващите го
радост и велика милост.

(Октоих, възкресни хвалитни стихири, гл. 5, неделя на утренята)¹⁴

Премъдростта

„Господ ме имаше за начало на Своя път,
преди Своите създания, открай време;
отвека съм помазана, отначало,
преди да бъде създадена земята.
Аз съм се родила, когато още нямаше бездни,
когато още нямаше извори, изобилни с вода.
Аз съм се родила преди планините
да са били поставени, преди хълмовете,
когато Господ още не беше сътворил
ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
Когато Той приготвяше небесата,
аз бях там. Когато прокарваше кръговата
черта по лицето на бездната,
когато утвърдяваше облаците горе,
когато укрепяваше изворите на бездната,
когато даваше закон на морето,
за да не преминават водите неговите граници,
когато полагаше основите на земята, –
аз бях при Него художница.“

(Притчи 8:22-30)

Премъдростта предхожда творението – нейното съществуване е това, което започва преди всичко останало. Премъдростта е постоянен спътник на Бога при сътворяването.

* * *

Честване на празника

През мартенските дни, с напъпването на растенията, пролетта връща към живот цялата творческа мощ, описвана в кн. Битие. С Благовестието Бог връща целия свят към живот в образа на Иисус Христос, новия Човек.

През пролетта се обновява целият живот и Църквата ни предлага Великия пост, за да се подготвим за посрещането на Възкресение Христово. Това е период на усилна молитва. Усърдие и аскетизъм се изискват от всеки християнин, който търси пасхалната светлина. За да достигне върховната радост, Христовата победа над смъртта, човек трябва да преминава през определено време на трезвение, себеунижение, кеносис.

Благовещението идва като светъл проблясък в монотонната последователност на този период. То внася ярка искрица радост в дните на покаяние, лъч слънчева светлина в сивкавата монотонност на продължителните псалмопения. То е проява на божествената милост: Бог ни открива Своята любов насред кипежа на всички наши усилия и нерядко избира да ни утеши чрез благодатната топлота на Своята майка.

Бележки

1. Еврейският празник на Очищението (Kippur – на еврейски): празнува се в края на септември. Това е денят на голямото опрощение – ден на покаяние и смирение. Отбелязва се чрез пълен пост – евреите не хапват нищо в продължение на повече от 24 часа. – Вж. още: проф. протопрезвитер Николай Шиваров, Библейска археология, София, 1992 г., с. 509 – Бел. ред.
2. От гръцката дума evangelion, която означава „блага вест“.
3. Молитвеник, С., 1991, с. 135.
4. Нашият текст черпи своето вдъхновение от коментара по иконата на монах Грегори (Круг). Срв. Notes of an Iconographer (на френски) (Lausanne: L’Age d’Homme, 1983), р. 106.
5. Отците на Църквата свързват Мария със спасителната роля на нейния Син. И затова са я нарекли „новата Ева“, също както свети ап. Павел нарича Иисус „новия Адам“ (1Кор. 15:45 и Кол. 3:9-10). Вж. „Тhe Living God“, р.11.
6. Пр. а. – Д. Д.
7. Пр. а. – Д. Д.
8. Магнификат (хваление, възхвала) – латинското название на пророческата песен на Мария в Лука 1:46-55. Тези стихове от евангелието се четат на бдението преди Благовещение и на всички Богородични празници. Освен това в източната традиция тази песен се чете в пълнота на утрените, а в западната традиция – на вечерните. Срв. „The Living God“, p. 27-28.
9. Молитвеник, С., 1991, с. 194.
10. Мириам (евр.) – Мария
11. Митрополит Филарет Московски, проповед 23, 1874. Цитиран от В. Лоски в „The Meaning of Icons“, p. 173.
12. Горящата къпина – срв. The Living God, рр. 67, 69-71, 91, 98, 296.
13. Пр. а. – Д. Д.
14. Пр. а – Д. Д.

Превод: Анжела Петрова

Из книгата „Въплътилият се Бог. Празничен катехизис“, ИК „Омофор“ 2007