Видове богослужения

Източник сп. Маргарита.

В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църквата всеки нов ден; с нея тя ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвувайки в ежедневното и празнично богослужение, християнинът, като жив член на Църквата, участвува и в нейния молитвен и благодатен живот.

В Православната църква има три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.

Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня*, повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети час.
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието — след вечеря, полунощницата — след полунощ, утренята — на зазоряване, часовете — след утренята, литургията — след часовете, деветият час — след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче, полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Св. Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. литургия. През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение**, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.

Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на Възкресението Христово, понеделникът — на светите безплътни сили (ангелите), вторникът — на св. Йоан Предтеча, срядата — на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът — на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли, петъкът — на св. животворящ Кръст Господен, и съботата — на Пресвета Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на чествуваните събития през дните на седмицата. Така например, неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък — покайни, в събота — са траурни.

Богослуженията на месечния и годишен кръг са изложени в 12-те минеи (месечници), а на пасхалния — в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът — на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът — от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея — те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).

Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май.
По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден, Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25. XII.), Обрезание (1. I), Богоявление (6. 1), Сретение (2. II) и Преображение (6. VIII). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 IX), Въведение (2I. XI), Благовещение (25. ІІІ) и Успение (15. VIII).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници — пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.

По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни дни,
определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т. е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли
храна, възбудителни напитки и от греховни мисли, помагат за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.

Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен.
Великият пост започва с една седмица на по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след неделя Сиропустна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота, включително — всичко 48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият, като само в сряда след преждеосвещената литургия вземат "аязма" (св. Богоявленска вода), подкрепват се с малко суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.
Петровият пост започва от понеделник след недрята на всички светии и продължава до Петровден.
Богородичният пост започва от 1 август и продължава до Успение Богородично. На Преображение Господне се разрешава риба.
Коледният пост започва на 15 ноември и трае до Рождество Христово.
Освен тези пости Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда и петък всяка седмица, както и на следните още дни: Въздвижение на светия Кръст, Кръстовден — 14 септември, деня преди Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Йоан Предтеча — 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята на митаря и фарисея, през Неделята след Петдесетница, през Светлата неделя (след Великден) и от рождество Христово до деня преди Богоявление.

ВИДОВЕ БОГОСЛУЖЕБНИ ЧИНОДЕЙСТВИЯ

Богослужебните чинодействия по важност се делят на тайнства и треби. Тайнствата са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които, при произнасяне на определена молитвена формула, се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепява, освещава и спасява.
Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба. В по-широк смисъл и тайнствата могат да бъдат смятани за треби, особено тия, които задоволяват частни духовни нужди, като например тайнството брак, елеосвещение и др.
Под думата обред пък се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.

* Според древното времечисление денят започва от вечерта (Бит. 1:9).
** Нарича се така, защото някога е траело, а и сега някъде (напр. в светогорските манастири) продължава цяла нощ.