Благовещението: вечната тайна

В православната богослужебна традиция ритъмът на Великия пост е прекъснат и е запълнен с важно чувство чрез празника Благовещение. Докато пътуваме с Иисус Христос през последните дни на Неговото земно служение, нашето внимание постоянно е съсредоточено върху наближаващото Му разпъване на кръста и Възкресението. И все
пак тази тайна нямаше да бъде възможна, ако не беше се осъществила и една друга тайна, не по-малко значима за Неговата мисия и за нашата вяра: тайната на Неговото въплъщение в утробата на Дева Мария.

Живеем във времена, когато не само популярната преса, но и значими богословски трудове изобразяват Иисус от Назарет като странстващ пророк, властващ ревнител или в най-добрия случай – чудотворец. На Неговата „човешка природа“ се набляга до такава степен, че традиционната изразност, използвана за разкриване трансцендентния аспект на личността Му – „Богочовека“, „вечният Син и Словото Божие“, „Едното Лице на Светата Троица“, – е сведена до митичното или метафоричното.

Основата на православната вяра, от друга страна, е заложена в убеждението, че „вечното Слово“, изначалният Син Божи, „стана плът и живя между нас“ (Йоан 1:14). В най-буквалния, онтологически смисъл на понятието Той се „въплъти“, приемайки човешко естество от Девата, в утробата на която беше заченат. Това изразително е описано от ап. Павел в Посланието до Филипяни: Той, Който е бил равен на Бога (Отца), се уподоби на човек, като „понизи Себе Си“ и прие образ на раб (Фил. 2:7).

Песнопението „Единородни Сине и Слово Божие“, което завършва втория антифон на Божествената (евхаристийна) литургия, дава израз на това библейско твърдение чрез ключовата дума „неизменно“, atreptos. Синът Божи неизменно стана човек и прие човешко естество, чрез което изкупи и обожестви това естество, така че онези, които се кръщават в Него и вкусват от животворното Му Тяло и Кръв, да могат да станат участници заедно с Него в победата над смъртта и да се възнесат в славата, която Той изначално споделя с Отца. Синът Божи неизменно се превърна в Син на дева; ето защо Църквата Го почита и Го прославя като „Богочовека“.

Според езика на ранните църковни отци: „Той стана това, което ние сме, за да можем ние да станем това, което е Той“, и да участваме напълно в Неговата вечност и божествена реалност. Синът Божи възприе падналото човешко естество, за да прослави това естество и да отвори пред нас възможността да вземем непосредствено, пълно участие в Неговия божествен живот. Така човеците стават „участници в божественото естество“ (2 Пет. 1:4), истински богоуподобени чрез споделяне на самите качества на Бога, на „божествените енергии“ на праведността, справедливостта, светостта, красотата и любовта.

В основата на великата тайна на нашето спасение и нашето богоуподобяване е заложена още по-голяма тайна, „вечната тайна“ на въплъщението на Сина Божи, Второто Лице на Светата Троица. И крайната цел на тази по-голяма тайна е именно създаването на необходимите предпоставки за нашето спасение:

Днес се открива скритата от века тайна
и Синът Божий става Син Човечески!
Възприемайки по-лошото, тоест нашата природа,

Той ни дари несравнимо по-доброто!
Бог става Човек, за да направи Адам бог.*
(Хвалитна стихира)

Без вечната тайна на Въплъщението Иисус от Назарет щеше да остане само един пророк, религиозен ревнител или чудотворец сред много други такива. Щеше да остане образец на богоподобно поведение, мъдър наставник, безкрайно талантлив проповедник. Но нямаше да бъде нито Изкупител, нито Спасител, нито Творец на Живота. И ние с вас щяхме да останем „мъртви в греховете си“, жалки и лишени от надежда.

Но според „нека ми бъде“ на Девата, „да“-то (fiat), Христос е едновременно Господ и Спасител, и това ни прави участници в „упованието на славата“ (Кол. 1:27; 3:4).

Съ-вечният, Съ-безначалният и Съ-престолният на Отца,
преизпълвайки Се със състрадание и човеколюбива милост,
подложи Се на умаление по благоволението и промисъла на Отца
и Се всели в девствената утроба, предочистена от Духа!
Бог – сред човеците, Невместимият – в утроба, Вечният –
във времето!

(Слава, глас 8)

Ето защо на празника Благовещение ние огласяваме: „Днес е начало на Нашето спасение и явяване на тайната от вечност!“

* Изразът „за да направи Адам бог“ означава „…бог“ по благодат, а не по същност. Православието учи за освещаването и богоуподобяването на човека по силата на Божията благодат, а не за усъвършенстването на човека до превръщането му в истински бог, както твърдят някои гностици, окултисти, езичници, неогностици, мормоните и други секти и религии. – Б. пр.

Превод: Анжела Петрова

Из книгата “С нас е Бог. Въпроси на християнския живот и вяра” на о. Джон Брек, ИК “Омофор” 2017