Велики вторник

На Велики вторник – деня, предхождащ извършеното от Юда предателство – Църквата припомня за изобличителните слова на Иисус Христос срещу книжниците и фарисеите (Мат. 23:1-36). Този евангелски текст е тежък, но ние трябва с внимание да вникнем в неговите предупреждения, защото никой не е имунизиран срещу “фарисейството”, т. е. срещу безсърдечието, плод на крайния формализъм.

“Горко вам, книжници и фарисеи!”

Иисус Христос произнася тези думи седем пъти. Той не пести обиди към нечестивците: “Змии, рожби ехиднини!” Защото прекалено голям бил броят на хората, които издигали в култ закона и налагали най-строгото му изпълнение, придържали се педантично към предписанията му, до степен на сляпо буквоядство. Иисус Христос заклеймява тяхното лицемерие, защото те били безкомпромисни към другите, а за себе си винаги измисляли хитри извинения и оправдания, за да използват закона в своя угода.

Иисус Христос не прощава на такива, които превръщат съвършенството на Божия закон в карикатура. Те превръщат закона в мъртва буква, която прави от душите на хората гробници, отвън варосани, но вътре пълни с нечистотии. Такива като тях, които отчуждават закона от живота, се превръщат в маниаци привързани към дребнавия детайл (прецеждащи капката дори). Те в същото време остават безразлични към най-същественото: справедливост, милосърдие и вярност. Тези добродетели се раждат в одухотворените сърца, които са разбрали как се дава любов и какво е потребно в живота. Това са богодарувани ценности, които Иисус Христос подкрепя у Своите приятели, приемайки с радост щедрите и милосърдните, хората със силна вяра.

Последното, което подложил на порицание, било свързано пряко с Него. Чрез лъжливо тълкуване на закона книжници и управляващи осъждали много невинни хора, убивали с камъни праведници, отнемали живота на пророци. Такава съдба очаквала и Иисус Христос – Той също щял да стане жертва на буквоядството. В името на този закон Спасителят бил осъден за богохулство, за това, че провъзгласил Себе Си за Син Божий.

“Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти” (Пс. 109:1).

Редовете от този псалом Иисус Христос цитира преди да изрече Своите „горко вам” (Мат. 22:41-45). Чрез тези Си думи Той ясно заявил пред законниците, че е Синът Божий, Който е Цар заедно с Отца. Защото титлата “Господ” е отредена единствено за Бога. Иисус Христос споменал за Своето място отдясно на Отца, където небесата са Негов престол, а земята – подножие на нозете Му, които ще стъпчат всяко зло. С тези Свои думи Той предизвикал гнева на законниците и фарисеите: това вече било непростимо.

Пророчества за края на света
(Мат. 24:1-44)

След Своите изобличителни слова Иисус Христос изрекъл пророчества за последните времена и обявил, че наближава краят на света. Тези Христови думи са страшни и безпощадни. Те ни дават да разберем, че страданието в живота на човека е неизбежно: всеки трябва да мине по пътя на кръста, за да стигне до възкресение. Слугите ще минат през същото, през което е минал техният Господ (Йоан 15:20). Без Иисус Христос е невъзможно да се справим през последните времена. Единствен Той може да ни пази от отчаяние; чрез Неговите страдания ще бъдем избавени от униние, Неговото възкресение ще ни върне към живот.

Обещано е, че Иисус Христос ще се върне на земята след време на тежки изпитания. Знаем, че тези времена са близо (Откр. 22:20) и това трябва да ни укрепва в болката. “Бъдете будни”, казва ни Иисус Христос, за да не ни сполети всичко в най-неочакван час. “Бъдете будни”, повтаря Църквата в своите песнопения и молитви.

Будност

Молитвата на младоженеца

“Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е онзи, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя,
да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт,
и да останеш вън пред затворените врата на царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилвай нас!”

(тропар, гл. 8)

Няколко са притчите, които се четат на Велики вторник. Това са притчите за верния слуга (Мат. 24:45-51), за десетте девици (Мат. 25:1-13) и за талантите (Мат. 25:14-30). През първите три дни от Страстната седмица пеем молитвата на младоженеца, която ни приканва да се уподобим по дух както на десетте девици, очакващи своя Жених, Иисус Христос* , така и на верния и буден слуга, готов да посрещне Господа.

Нашата бдителност трябва да бъде двояка: от една страна, тя ни е нужна през светлите дни, когато се готвим за Пасха в нашите православни енории. Както от Своите апостоли, така и от нас Иисус Христос иска да бъдем Негови спътници в страданията Му: “Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна” (Мат. 26:41). Иска се още и будност, която трябва да носи постоянен характер, за да не пропуснем без внимание нито знак, тъй като Господ е “близо, при вратата” (Мат. 24:33). Всеки християнин трябва да вижда Христовото присъствие през земните си дни – чрез молитвата, чрез тайнствата, чрез приемането на ближния (Мат. 25:40). Същевременно всеки християнин трябва да очаква и да поддържа верността си във връщането на Сина Божий при второто пришествие. Нека всички постъпваме “като чеда на светлината… защото дните са лукави” (Еф. 5:8-16) и защото последните дни вече текат (Рим. 13:11-12).

 * Тъй нареченото „Последование на Жениха” – бел. ред.

Превод: Анжела Петрова

Из книгата “Въплътилият се Бог. Празничен катехизис”, ИК “Омофор” 2007