Господ е създал Църквата не за да бъде тя затворена, плашлива общност

Всички ние все повече осъзнаваме, че живеем в един трагичен свят, в свят, в който се вършат множество страшни неща. И когато се вглеждаме в това, което се върши, става ясно, че светът в момента жъне плодовете на цялата човешка неправда, извършвана в течение може би на много столетия: неправда, с която нашите предци са се примирявали, с която и ние лесно се примиряваме, докато тя не се излее върху главите ни.

Ние с ужас мислим за войната, но много често се отнасяме съвсем спокойно към онзи страшен, безчовечен мир, който предхожда бурята и проливането на кръв. И всеки от нас носи отговорност за всички онези страшни неща, които се вършат наоколо; никой да не казва: “Аз съм жертва, аз съм чист, аз само страдам, аз съм смачкан от събитията…” Християнинът не може да бъде смачкан от нищо, християнинът никога не е просто играчка на това, което се случва, играчка пасивна, бездушна.

В нас живее силата Божия, и ако с тази сила ние не осъществяваме на земята Божията правда, то значи сме подобни на онази сол, за която Христос казва, че ако обезсолее, то вече не става за нищо – само да се изхвърли и да се тъпче от хората; и точно това сме ние, за съжаление.

Ние, християните, често се затваряме в своята си среда, опитвайки се да си направим “спокойно кътче”, без да забелязваме, че това кътче много бързо се превръща в блато. Изправени пред лицето на един мрачен, грозен и тревожен свят, ние не можем да се освободим от отговорността за него. Не можем и да се надяваме само на това, че Господ ще ни защити и опази; не за това е създал Той Църквата, за да се превърне тя в затворена, плашлива общност от хора, които само се крият под Неговото крило и не правят нищо повече.

Христос създаде Църквата, за да могат хората, облечени с Неговия Дух, да влязат в света и с цената на живота си, страданията си, саможертвата си да създават из поколение в поколение нов свят, в който ще царува Божията правда.

Не е достатъчно да знаем, че Господ е създал всичко: ние трябва да влезнем като съработници в Неговия труд и да помним казаното от Христос на Своите ученици, които Той е изпратил в света, в този езически, безбожен, гниещ свят: че ги изпраща като овци сред вълци, изпраща ги, за да останат неопетнени от неправдата, нечистотата, мръсотията, безбожието на света, и заедно с това да влязат в този свят с цялата си огнена любов, с цялата си готовност за саможертва, с цялата сила на човешкия дух и Божията благодат.
И всеки от нас е длъжен да постъпва така в този свят: не е наша работа да съдим света, защото ние носим по-голяма отговорност за него от онези, които вършат неправда. Комуто много е дадено, казва Господ, от него много и ще се иска; дадено ни е страшно много и ще се иска страшно много. А за другите Христос се моли на кръста: “Прости им, Отче, те не знаят какво вършат”.

И ето, ние живеем в този свят. Христос, идвайки в този свят, каза: “Аз дойдох да спася света, а не да съдя света”. А нас Той ни изпраща така, както е бил изпратен от Своя Отец: не е ли ясно как трябва да живеем оттук нататък?… Всеки от нас, доколкото му позволяват силите – нека никой да не ги смята за по-малки, отколкото са – трябва да носи на хората в този свят колкото се може повече любов, правда, милосърдие, състрадание, прошка – всеки! И всеки има силата да го направи, защото е достатъчно да пострадаш поне малко, за да се предадеш с вяра на Божията воля; достатъчно е да притежаваш и най-малкото, за да го споделиш с онзи, който няма дори и това. И дори когато ни връхлита старостта, когато ни налягат болестите, когато вече нямаме телесни сили, всички тези неща си остават при нас плюс горещата молитва да бъдат простени всички неправди, да бъдат помилвани всички хора, да бъдат спасени всички, всички.
Ако не живеем с този дух спрямо заобикалящия ни свят, то ние не притежаваме Христовия дух и няма какво да се лъжем, че към нас не се отнасят думите на Спасителя: “Не всеки, който Ми казва “Господи, Господи”, ще влезне в Царството Небесно, а само онзи, който изпълнява волята на Моя Небесен Отец”. Нашият свят е страшен за мнозина, и дори мнозина от онези, които не са били докоснати от ужасите му, живеят в страх, криейки се от света. Така обаче няма да се скрием от Божия съд: с непрестанен труд и молитва и със силата на Христос трябва да живеем в този свят и да работим всеки ден в него в името на неговото спасение.

Ето какво стои пред всекиго от нас като неумолима заповед Божия; затова да съберем в юмрук не само всичките сили на нашия дух, но и цялата вяра, която имаме, и да се предадем изцяло в Божиите ръце: нека Той върши чрез нас Своята воля. Но да помним и това, че тази воля се върши понякога и за наша сметка и че трябва да се принесем в жертва, за да получи някой друг прошка и нов живот. И това е валидно не само във всеобщ мащаб, но и в мащаба на всекидневните ни отношения с другите. Амин. | Pravlife.org

Превод: Андрей Романов