Да видим себе си с очите на Предтечата

Чудно е Евангелието на Иисус Христос. Пустинник, който няма на себе си нито дреха, а само камилска вълна и пояс, нито жилище, нито покрив над главата си, нито постеля. Сам, страшен стои на портите на Евангелието. Той е начало на Христовото Евангелие (Марк. 1:18). Защо? Каква Блага вест е имал да каже? Какво носи той в себе си, защо Господ изпраща него пред Себе Си? Него, постника и пустинника, който никога не се е смеел.

Не може да се говори за Христовото Евангелие, а да се заобиколи светият Предтеча. Той води ангелски живот… Той е определен, за да приведе целия човешки род към Христос, да ни представи, да каже кой е всеки човек… Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе. Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му (Марк. 1:2-3).

Наистина, когато Предтеча иска да покаже себе си на света, те викат и в почуда питат: „Кой е този пустинник, кой е този страшен човек, който никога не се смее?”. Цял Йерусалим и цяла Юдея били смутени, когато той излязъл на проповед. Смутил се цял Йерусалим, смутили се йерусалимските мъдреци. Изпращат свои хора, които да питат: „Кой си ти? Пророкът ли си?“. „Не“, казва той. „Илия ли си?“ (Йоан. 1:19-21)… Този велик и страшен Илия, пак ли си дошъл, това ли си ти? Не, не съм! Не съм това, което мислите. Аз, какво съм аз? Аз съм глас на викащия в пустинята; оправете пътя Господен. Ето кой съм аз.

Оправете пътя Господен, прави правете пътеките Му… Аз от ужас изгубих своето човешко битие. Обявявам на света, че чрез греха, който притиска човешкия род, дяволът властва над нас, властва чрез смъртта. Ето кой съм аз! А вие оправете пътя Господен, прави правете пътеките Му. Изравнявайте пътя за човешката душа, казва светият Предтеча. Човешката душа е път към Бога. Човешката душа цялата е в тръните на греховете. Твоята душа е цялата в плевели. Всяко човешко сърце е пътека към Бога. Така Бог е сътворил човека, да влиза в него през сърцето, за да се настани, да заживее в него. А ние, хората, какво сме направили от този път и тези пътеки? Безброй отровни змии, безброй зверове, диви места, пълни със страхотии, със страстите и сластите на този свят. Как Господ ще влезе през тази джунгла в нашето сърце, в нашата душа?

А Бог е сътворил човека, давайки му душа, давайки му сърце. И душата, и сърцето да бъдат Божии; и душата, и сърцето да славят Бога и да служат на Бога. Вие не принадлежите на себе си… Прославете Бога в телата си и в душите си (1 Кор. 6:19-20), защото и душата, и тялото са за Господ, защото Господ е сътворил и душата, и тялото, за да Му служат, а вие, хората, какво направихте от своите души? Змиярници и зверилници. Прави правете Божиите пътеки, оправете пътя Господен. Ето, това е проповядвал светият Предтеча. Проповядвал е, защото затова е дошъл – за да оправи пътя Господен, да приготви човешките души, да очисти човешките сърца. А човекът, всеки човек, ако огледа себе си с очите на Предтечата, ще види, че пътят на неговата душа, по който крачи Бог, пътеката на неговото сърце, по която трябва да върви Христос, цялата е в пропасти, бездни, препятствия, пречки. Трябва да видим себе си с очите на Предтечата.

Когато той е срещнал Господ Христос, как се е чувствал пред Него? Ето, той представял целия човешки род, всички хора от всички времена, проповядвал е покайно кръщение, проповядвал е изповядване на всички човешки грехове. Той сякаш ни призовава: хора, казвайте своите грехове на Бога! Ето, Той е тук. Аз, аз не мога да ви очистя от вашите грехове и да ви освободя от тях. Не мога да ви освободя от страшната рожба на греха, от смъртта. Кой съм аз? Човек, както и вие. След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му (Марк. 1:7). Не съм достоен да се наведа пред Него. Нима и ти, свети Предтеча? Да, и аз. Той е Този, Който е по-силен от мене. Толкова силен, че смъртта ще побегне от Него, когато се докосне до Неговото безгрешно тяло; толкова силен, че със светлината на Своето Лице ще прогони всички грехове от човешките души, ще очисти човешките сърца; толкова силен, че от днес най-големите врагове в този свят, дяволите, ще побегнат от Него презглава. Ето кой е Той.

Такова е, братя, разстоянието между светия Предтеча, най-великия човек от всички хора на земята, най-големия между родените от жени (Мат. 11:11) и Господ Христос, Богочовека, Спасителя на света. Такова безмерно смирение показва светият Предтеча пред Господ Христос. Така се чувства той, най-великият представител на човешкия род. Той изказва всички наши скърби, нашите беди, всички наши мъки на Господ Христос. Той е глас, който от пустинята на човешкия род вика пред Господа: „Господи, Ти ме спаси!” Аз, аз само проповядвам покаяние. Какво мога да кажа на Господ Христос за всеки човек, за целия човешки род? Какво да кажа на всеки от вас? Покайте се! Ето цялото мое Евангелие, ето цялата моя проповед. Наистина, светият Предтеча е събрал своето Евангелие в тези думи: Покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 3:2). Приближи се Господ Христос, носителят на небето, носителят на Царството Небесно.

Покайте се, защото това е единственото, което остава на всеки човек, който иска да се срещне с Господ Христос, и който иска да се спаси от смъртта. Аз, аз съм дошъл и кръщавам с вода, а Той, Той ще ви кръсти с Дух Свети (Марк. 1:8). Той ще ви кръсти с Дух Свети. Водата умива тялото, очиства тялото, а Дух Свети очиства душата, очиства духа на човека.

Когато човекът въвел греха в своя дух, тогава всичко, което е божествено в него, се помрачило. Гъста тъмнина покрила всички светилници на човешката душа, покрила слънцето, толкова голямото слънце на човешкия дух, покрила страшната тъмнина на греха и смъртта. За човешкия дух няма мир, няма светлина, няма истина, няма правда, докато този страшен мрак не бъде изхвърлен от него, докато човешкият дух не се очисти изцяло. А кой ще го очисти? Само Божият Дух. Ето, това е Спасителят на света. Грехът е страшна сила. Такава сила, която, като узрее, ражда смърт (Иак. 1:15). О, упорито, трудно изкоренимо растение във всички светове! Нещо малко като пшеничено зърно, но когато порасне в човешката душа, тогава ето, всички смърти са в него и чрез него, ето, целият ад е в него и след него.

Светият мъдрец на Христовата църква свети Йоан Златоуст, казва: „Грехът е един ужас в този свят!”. В този свят няма нищо по-страшно от греха, и нищо в този свят не е страшно, освен грехът. Господ е тук, за да възроди, да обнови чрез Своя Дух, чрез Кръщението, чрез всички Тайнства, чрез Светото Евангелие, да спаси човека, възраждайки го от смъртта. Това е велик дар. Ето, към този дар призовава светият Предтеча. Призовава и скръбен тъгува, никога не се смее, защото човекът не иска Господа; значи е влюбен в страстта на греха, влюбен е в смъртта, в смъртта, която значи смрад. Защото кое е това, което смъртта превръща в смрад? Влюбен е в най-голямото чудовище, в най-голямата страхотия и ужас, в дявола. Любовта към греха всъщност е любов към дявола.

Нека благият Господ с призивите на Предтечата освободи всеки от нас от тази страшна човешка любов към злото, за да не злоупотребяваме със своята свобода, която ни е дадена да ни води към Бога, да ни бъде пътека към Бога. Нашата душа, нашето сърце, това е Божие, сътворено е от Бога, заради Бога. Вие не принадлежите на себе си и повтаряйте думите на светия апостол. Вашата душа е Божия, вашето тяло е Божие. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии (1 Кор. 6:20), та човешкият дух, който целият е ослепял и полудял от греха, да възвърне божествената мъдрост, за да прогледне този дух, кръщавайки се със Светия Дух, да прогледне и да види вечната Истина в Господ Христос, за да получи всичко, вярвайки в Него. Тук е Неговата Божествена любов към нас, Неговото безмерно човеколюбие.

И когато един велик Предтеча толкова се смирява пред Господа и казва, че той не е достоен да развърже ремъка на обущата Му, то какво да кажем ние? Ние, днешните хора, ние, вчерашните и утрешните хора до Страшния Съд? Да се въоръжим с това смирение, за да видим величието на Господ Христос, да видим всички онези божествени дарове, които Той ни носи. А Той ни дарява вечен живот, истина и правда, за да станем на прах и пепел и заедно с Предтечата да викаме: Горко ни, Господи, не сме достойни да развържем ремъка на обущата Ти. Прости ни и ни помогни по молитвите на своя велик апостол, на своя велик Предтеча, на своя велик мъченик, който заради нашите грехове никога не се е смеел. По неговите молитви приеми нас в Твоята Любов, в Твоя вечен живот, да и ние, безгласните, недостойните, заедно със светия Предтеча, да славим Тебе, единия истински Спасител на света, Спасителя на човешкия род във всички светове, на Когото да бъда слава сега и винаги, и през всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org

Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Татяна Филева