Евангелието за св. Йоан Предтеча

Господ идва в света, за да излекува и обнови този свят, да го възкреси от мъртвите. Как идва? Идва като военачалник, пред когото и зад когото вървят войски. Небесните войнства се тълпят около Него, обкръжават Го отвсякъде.

Ти би казал: ще видите царски син в свила и багреница – а то Дете, родено в овча пещера и повито във волски ясли!

Ти би казал: ще видите генерал, пред чиито врати стои гора от щикове, които пазят живота му от внезапни, коварни вражески нападения. А то – невъоръжено, незлобиво Дете, Което земните царе и управници тръгнали да преследват веднага след раждането Му, както се преследва елен.

Ти би казал: ще видите цар в порфира, който се носи в златни колесници, придружаван от именити големци. А то – Работник, който неизвестен и непознат дълго върви пеша по каменистия път, по прашния друм и по трънливите пътеки, чак до Назарет и устието на Йордан, за да наведе главата Си под ръката на Йоан Кръстител и да се кръсти заедно с другите хора.

Но къде са Неговите войски, ще попитате. Те са тук, около Него. Това са пресветли ангелски войнства, които в лицето на Христос виждат своя Войвода и Цар. Те биха искали да Го носят на херувими, но Той не иска – и само Той знае защо не иска, Той и Неговият Отец, и Дух Свети. Ангелските войнства биха искали да Го облекат в слънце, да Го окичат със звезди и да Го препашат с дъги, но Той не иска това, и само Той знае защо не иска. Ангелите биха искали с гръмогласни тръби да обявят за Неговото идване; биха искали със своята сила изведнъж да отворят очите на всички хора на земята, за да прогледнат и да познаят своя Господ. Ангелите биха искали – и биха могли – да дадат език и на дървото, и на камъка, и на водата, и на въздуха, за да Го посрещне цялата природа с възклицание: „Осана! Осана!“. Но Той не иска това – и само Той знае защо не иска.

Ние сега знаем защо Той не е искал това. Той има цялата тази прослава във вечността. Но Господ сега е слязъл в мрежата на времената, в тъмницата на греха и смъртта, където безброй Негови братя плачат и ридаят, обезумяват от греха и гният от смъртта. Влязъл е във вражеския лагер и, преоблечен като пленник, подобен на всички останали пленници, ходи внимателно и мъдро, за да хване и върже светоуправника на този тъмничен лагер, а Своите пленени братя да освободи и да ги въздигне в Царството на Бога и безсмъртните ангели.

Тези ангелски воинства винаги са били видими за Него, а за другите хора само са проблясвали тук-там като редки слънчеви лъчи през тъмен облак. В Неговия живот на земята е имало три основни начала. Първото начало е зачатието и рождението, второто е кръщението и третото – възкресението. Първото начало означава Неговото пришествие в света, второто – Неговата публична проповед със слово и чудеса (защото Той и като дете проповядвал и вършел чудеса, но това било тайно, неизказано и невидяно), а третото – основаването на Неговото безсмъртно Царство. При първото и при последното начало ангелите са станали видими и за другите хора. А при второто начало, тоест при Неговото кръщение, се явила самата Света Троица. Но и второто начало не е било без явяването на ангели. Явил се е един ангел, и това е бил не безплътен ангел, а човек, на име Йоан, син на първосвещеник Захария и жена му Елисавета. Той не е бил ангел като другите ангели, но бил наречен ангел от пророка. Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене (Мал. 3:1).

С това пророчество започва своето Евангелие свети евангелист Марко. И това е една мила тайна. Всеки евангелист започва с някакво особено начало. Евангелист Йоан започва от вечността, Матей започва от Авраам, Лука – от земното раждане на Спасителя; а Марко – от кръщението Му на Йордан. Защо всички евангелисти не започват от едно и също място? Но кажете ми, къде е това едно начало на Иисус Христос? Трудно е да вървим след една мъртва вещ до нейното начало, а колко по-трудно е да вървим след живия човек, и още повече – след Подателя на живота, от Когото започва животът. Всъщност и всеки от нас има четири начала, достъпни или за нашия ум, или за нашето наблюдение. Първото е нашето начало в Бога, второто е в нашите прародители, третото – в нашите родители, и четвъртото – във времето, когато започваме да проявяваме нашата най-голяма активност в този свят. Но Христос има и едно пето начало по отношение на тебе, както и на всеки от нас. А именно: началото на Иисус Христос, Сина Божи и Неговото Евангелие за тебе е тогава, когато Той оживее в твоето сърце и ум като единствен твой Спасител; когато Той престане да бъде в тебе само едно златно кандило, напълнено с елей (което обаче не гори, докато не се запали) и започне да сгрява и осветява цялото ти същество; когато Той стане за тебе насъщен Хляб, без който не можеш да преживееш нито ден; когато Той стане най-ценното нещо за тебе в цялата вселена, по-ценно от всички блага, от близките и приятелите, и по-скъпи от самия ти земен живот. Тогава за тебе е истинското начало на Иисус Христос. Едва тогава ще можеш да разбереш и останалите четири начала, споменати от четиримата евангелисти.

Евангелист Марко започва своето Евангелие с началото на Христовата проповед и дело в света. И веднага посочва пророчеството на пророк Малахия за Йоан Предтеча, като ангел, който върви пред лицето на Господа. Защо и пророкът, и евангелистът наричат Йоан ангел, след като той не е бил ангел, а човек? Първо защото Йоан със своя живот е бил подобен на небесен ангел, и се е доближил до ангелския живот най-много от всички хора. Второ, за да научиш, че целта на Христовото дело на земята е да направи от хората ангели – от смъртните и грешни, и поробени по природа хора да направи безсмъртни, безгрешни и по природа свободни същества, каквито са светите ангели на небесата. С какво свети Йоан се е уподобил на ангел? Първо, със своето послушание към Бога; второ, със своята свобода от всичко, и трето, със своето безгрижие за телесния си живот. Първото е основа на света, второто произлиза от първото, а третото – от второто.

Ангелите са съвършено послушни на Бога. На тях всекидневно и непосредствено се откриват неизказаните тайни на Божията мъдрост, сила и любов, и те са послушни на своя Творец не по принуда, а от радост и смирение. И свети Йоан е бил съвършено послушен на Бога от самото си детство. Роден от престарели родители, той още в ранно детство останал сирак и Бог бил единственият му родител, единствената опора и любов. Неговият баща бил първосвещеник и това помогнало на Йоан още по-съвършено да познае Бога. Неговото зачатие в утробата на възрастна, безплодна майка с Божията сила и воля не е могло да остане скрито от него. След като евангелист Лука е можел да знае чудната история за Йоановото зачатие, много преди това я е знаел самият Йоан. Той е знаел, че ангел Божи е обявил на баща му за неговото рождение, знаел е и пророческите думи на ангела: той ще бъде велик пред Бога, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и ще върви пред Него (пред Иисус) в духа и силата на Илия. Всичко това дълбоко се е запечатало в сърцето на малкия Йоан като на каменни скрижали. Бог от най-ранно детство му открил пътя на неговия живот и той ясно разбирал какво има да прави и как трябва да живее. Йоан веднага се оттеглил в пустинята (Лук. 1:80), за да внимава денонощно с духа си във волята на Живия Бог. Той изцяло се предал на Бога и всичко очаквал от Бога. Не трябвало да го учи някой от хората, защото Този, от Когото хората са получили най-доброто си знание и го предавали един на друг, непосредствено общувал с него и Сам му откривал Своята воля. Така, отделен от света, Йоан изцяло се прилепил към Бога, подобно на небесните ангели. И като ангелите пиел направо от Първоизвора на мъдростта, силата и любовта. Затова и пророкът го нарича ангел.

Йоан бил подобен на небесните ангели и по своята свобода от света и от хората. За него светът бил прах и пепел, който става ту зелен, ту черен, но винаги е прах и пепел. За него хората са били заблудено стадо, което е изгубило от погледа си своя пастир… Защо да се страхува от света, когато целият свят живее в страх и диша страх? Затова Йоан, като Божи ангел, ни най-малко не се свързвал със света и ни най-малко не се страхувал. Именно затова Йоан безстрашно гърми против грешните йерусалимски велможи, пред които другият свят се кланя като пред идоли: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв (Лук. 3:7)? И върху Ирод сипе укори зарад всичко, що бе лошо направил Ирод (3:19). Йоан не се съобразява с никого, освен единствено с Живия Бог и Неговата свята воля. Той не различава хората нито по облекло, нито по чест, нито по власт, нито по ученост, нито по богатство, нито по възраст – различава ги единствено по това, което е в душата им. Неговите очи не виждат хората в тяло, а голите човешки души, които за очите на другите са скрити под маската на тялото. Такава свобода от света и от хората имат само Божиите ангели. Затова и пророкът нарича Йоан ангел.

Йоан се уподобил на ангелите и по безгрижността за своя телесен живот. Ангелите не са телесни като хората, но те имат бляскаво облекло на своята личност, която може да се нарече небесно тяло (1 Кор. 15:40). Ангелите са напълно безгрижни по отношение на себе си. Не ги мъчи грижата какво ще ядат, нито какво ще пият, нито какво ще облекат. Служейки на Бога, те знаят, че Бог ще ги храни, пои и облича. Кой е този домакин на земята, който оставя своите верни слуги да гладуват и да ходят голи? А колко повече Бог се грижи за Своите верни раби. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Ние сме заобиколени от Бога повече, отколкото от светлината и въздуха. Той познава нашето битие и знае нашите нужди. И всекидневно задоволява нашите потребности. Но защо всички хора не могат да видят това? Защото от време на време има неплодородие и глад! А защо Бог допуска това? Защото Бог трябва да храни не само нашето тяло, но и нашата душа. Опитът показва, че телесната храна понякога е глад за онази храна, с която се храни душата. Най-очевидно доказателство за това е постът. Обикновено ситото тяло винаги показва гладна душа. Който пости, той храни душата си. Колкото повече човек привикне да пости, толкова повече намалява грижите за тялото и увеличава радостта за душата си. Това не е достатъчно само да се каже и чуе, то става ясно едва когато човек го изпробва и практикува в живота.

Както много свети хора, и свети Йоан не е живял с книжна мъдрост, а с действителни неща, проверени от опит. Той се научил на безгрижност за своя телесен живот не чрез четене на книги и слушане на мъдреци, които казват, а не показват, а изпробвайки безгрижността. Той е изпитал поста и видял, че човек може да живее не само без всички онези ястия, за които толкова много се грижи, но и без хляб. Йоан се хранел с див мед и акриди. Не употребявал нито вино, нито каквото и да било силно питие. И не се казва някога да се е оплаквал от глад или жажда. Не са го хранели акридите и дивият мед, а Божията сила, която се давала на верния и послушен раб чрез акридите и дивия мед. Хляб ангелски яде човек (Пс. 77:25). Така става обикновено с верните и послушните, докато неверните и непослушните трябва заедно с разкошната кухня да имат и голяма аптека. Защото чрез разкошните ястия и питиета неверният и непослушният не получават храна за тялото и душата, а тежест, гняв и болест. Йоан не се грижел и за жилище, нито за облекло. Жилище му била пустинята, покрита с небесния свод, а облекло – дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста. Така и Илия бил препасан с кожен пояс, което означава мъртвост за страстите и готовност за изпълняване на Божията воля. А обувки? А шапка? От дългото ходене бос краката му сами станали като обувки. И от дългото ходене гологлав под звездния свод, звездната корона станала по-удобна на главата му, отколкото тясната шапка от вълна и трева. Той гледал на своята душа повече като на облечена в слънчевата дреха на небесните Ангели, отколкото в земно тяло („Подвижниците, изтънявайки тялото, изтъняват и греха; стремят се да бъдат безплътни, изнурявайки смъртното с безсмъртно“, Григорий Богослов). Вероятно и той, както и апостол Павел, и много други светии, често не е знаел в тяло ли е, или извън тялото (2 Кор. 12:3-4). Почивал и спял или под ясното небе, или в някоя от многобройните пещери в задиорданската пустиня. Но какво го е било грижа за това, когато душата му е почивала под царския покров на небесния Творец? Отровните ехидни и гладните лъвове му били съседи. Но той не се страхувал от тях, защото знаел, че над него бди всевиждащото Око. И защо да се страхува от тях, след като те не можели да навредят на душата му? Той виждал своята същност в душата си, а не в тялото. Хората, които виждат своята същност единствено в тялото си, се борят за своето тяло, търсят угодното на тялото, грижат се за него. А свети Йоан бил свободен от всички телесни грижи. Неговата душа била цялата му грижа, а Божията воля – единственият закон и господар на неговата душа. В това той се уподобил на небесните Ангели; затова и пророкът го нарича ангел.

Но има и друго пророчество за свети Йоан. Великият пророк Илия го нарича „глас на викащия в пустинята“. Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Докато първото пророчество се отнася повече до личността на свети Йоан, то второто се отнася повече до характера на неговата служба и мисия. И така, каква била неговата служба? Да бъде глас, който вика в пустинята, който напомня на хората да приготвят пътя за Господа. Под пустиня на първо място се разбира задйорданската пустиня, откъдето силният Христов Предтеча затръбил тревога на човечеството:

Покайте се!
Ето, секирата стои при корена на дървото!
Всяко дърво, което не дава плод, се отсича и хвърля в огъня!
Ето, иде Този, Който е по-силен от мене, и лопатата е в ръцете Му!
Той ще събере плявата и ще я изгори във вечния огън!
Покайте се!

Под пустиня се разбира цялото човечество и цялата история на човечеството, изсъхнала от греха като от тежка болест. Предтеча е първата лястовица на новата пролет. Но самият той не е нито пролетното слънце, нито пролетното ухание, нито пролетната песен – той е само тръбач, който буди заспалите от дългата зима. Той е само вестител на пролетта, а самата пролет е Господ Христос.

Под пустиня се разбира и вехтата човешка душа, откъсната от Бога и погребана в смъртната тъмнина като река в пясъчна пустиня. Свети Йоан е съвест, която издига реката към слънцето, а Христос е самото Слънце. Съвестта е предшественица на любовта, както Йоан на Христос.

Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Как? Изповядайте се и се покайте. Направете и едното, и другото час по-скоро, защото Господ иде. Той ще чука на вратите на всяка душа. Който се изповяда и се покае, той ще държи вратите на своята душа отворени, и Господ ще влезе през тях и ще му донесе вечен живот. А който не се изповяда и не се покае, ще държи вратите на душата си ръждясали от греха и затворени. И Господ ще мине край него. Но след Него иде секирата и огънят, както пред Него върви пролетта със слънцето, уханието и песента. Господните пътища и Неговите пътеки – това са човешките души; неравностите по тях са греховете и беззаконията.

Какво значи да приготвим пътя Господен, това обяснява и пророк Исаия със следните думи: всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат (Ис. 40:4). Тоест: всичко, което смятате за унижено и слабо, издигнете нагоре, а всичко, което смятате за високо и силно, наведете надолу. Или, с други думи: Бога сте смятали за ниска долина, въпреки че Той е най-високата висота; а материалния свят сте смятали за най-голяма висота, въпреки че той е низина и подножие на Божиите нозе. Грехът е обърнал целия свят наопаки. Отхвърлете греха и светът отново ще се изправи. Затова се изповядайте, покайте се и се кръстете с покайно кръщение за опрощаване на греховете. Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. С какво Йоан е Христов Предтеча? Само с това ли, че се е открил на света няколко месеца преди Христос? Не, но и със своята проповед и дело, с които е подготвял хората за посрещането на Христос. Цялата Негова проповед е призив към покаяние; цялото негово дело е покайно кръщение за опрощаване на грехове. Покаянието, което Йоан проповядва, предшества изповедта на греховете; кръщението, което Йоан извършва, следва след опрощаването на греховете. Изповедта, покаянието и кръщението с вода Йоан извършва сам, но опрощаването на греховете не е в неговата власт. Само Христос може да опрощава грехове. Сам Йоан е признал и изразил това с думите: аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии и с огън (Лук. 3:16). С това той признал, че със своето кръщение само подготвя хората за Христовото кръщение. Неговото кръщение е повече знамение, а Христовото кръщение е истинско кръщение, с което човек се очиства от греха и става нова твар, бива осиновен от Бога и се причислява към пълноправните граждани на небесното царство.

Пустинният пророк Йоан е познавал човешката природа в най-дълбоката й същност, с цялата й слабост, склонност към зло и колебливост. Той е придобил това познание през тридесетте години на своя уединен живот в пустинята. Чрез себе си е познал целия свят и всичко, което става и може да стане в света. Неговата победоносна борба със самия себе си му е донесла и едно неизчерпаемо познание за човешката природа. Затова той сега излиза пред хората със свободата на победител. Неговото знание не е от книгите, а от първа ръка, от Бога чрез собствения му опит. Оттук и неговата проповед има чисто практически характер. Той не вярва на думите на хората. Дори когато един човек искрено се изповядва и изразява своето покаяние за извършените грехове, Йоан не му вярва. Защото той знае слабостта и колебливостта на човешката природа. Йоан знае това и настоява покайниците да засвидетелстват своите думи и с дела. Грехът се е превърнал в навик за човека. Сега добродетелта трябва да стане навик за човека, а това е възможно само чрез дълго упражняване в добродетелта. „Времето храни и добрия, и лошия навик така, както дървата поддържат огъня“ (Петър Дамаскин). Затова Йоан, гледайки със съмнение на моментните покайници, вика след тях: сторете плодове, достойни за покаяние (Лук. 3:8).

На гордите фарисеи, садукеи и йерусалимски книжници, които се гордеели със своя произход от праотеца Авраам, Йоан вика със силен глас: не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму (Мат. 3:7-9). Грешната мисъл и грешните думи в душата са първото тайно зло в човека, от което извира цялото явно зло. С какво ще помогне изказаното на глас покаяние, ако човек продължи да мисли и да говори зло в себе си?

Злата мисъл и злите думи в сърцето не са само мисъл и думи, но и зло дело, дори и когато не бъдат засвидетелствани от външно зло дело. Змията, която има отрова в зъбите си, е отровна змия, независимо дали хапе, или не; и когато не хапе, тя е отровна змия, а не незлобив гълъб. Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму. Това има много значения. Първо, Бог наистина е силен и от камък да сътвори за Себе Си такива хора, каквито иска. Затова Йоан посочва на народните първенци от Йерусалим простия покаял се народ, който те презирали като мъртви и неодялани камъни. От този прост народ Бог ще издигне за Себе Си апостолите, евангелистите, светителите и героите над героите, а народните първенци, които блестят със земен, преходен и лъжлив блясък, Бог ще отхвърли, ако не покажат плод, достоен за покаяние. Трето, и от езичниците, които се кланят на мъртвия камък и дърво, Бог може да направи Свои раби. Напразно израилските мъдреци се гнусят от тях като от нещо нечисто и недостойно и за земята, за небето; ако същите тези мъдреци не се покажат на дело като чеда на Авраам, подобни на праведния и верен на Бога свой праотец, Бог и от езичниците ще направи верни на Себе Си, както езичниците са си направили богове от камък. И накрая, мъдреците на този свят да не се гордеят само със своето знание на земните закони и Божиите закони, ако сърцето им е твърдо като камък. Наистина, докато сърцето им е твърдо като камък, дотогава техният ум, пълен с най-различни знания, ще ги води направо във вечния огън. Те са свикнали да ценят само знанието, но са занемарили сърцето и все повече се превъзнасят с коравостта на своето сърце. Но Бог може да направи сърцето отправна точка за спасението на човека, именно сърцето, а не ума, както е казал чрез пророците: ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът (Иез. 36:26). Натрупаното знание не е успяло да смекчи сърцата им. Но Бог със Своята благодат може да смекчи сърцата на истински каещите се, както се топи восък от огън; и тогава с топлината и светлината в сърцето на верните ще просвети и ума им с цялото необходимо знание.
Така Йоан учи жестокосърдечните йерусалимски мъдреци да покажат на дело искреността на своето покаяние. А най-голямото дело, което те, горделивците и презрителите на останалите хора, могат да извършат, е да оставят своите горделиви мисли и думи, че са чеда на Авраам.

От другите хора Йоан изисква по-различни плодове на покаяние, именно: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото (Лук. 3:10-11). Йоан знае, че тези покайници са отровени от злия навик: като имат две дрехи, да отнемат от ближния и третата, и като имат в излишък храна, да не я делят с бедните, а да трупат все повече и повече. Затова сега ги учи на нов обичай: да дават милостиня, да помагат на бедните, да раздават и да делят с другите, и така да разширят своето тясно сърце и да почувстват братството на другите хора и бащинството на Бога, в което ще ги въведе докрай по-Силният от Йоан чрез кръщението с Дух Свети и с огън.

А на митарите Йоан препоръчва други плодове на покаяние, сходни с техния лош обичай да вземат от народа повече, отколкото е определено от закона. Митарите са били събирачите на данъци, които са се обогатявали с прекомерно и противозаконно вземане от народа. Този обичай е бил така вкоренен в тях, че те се гордеели с неправедно придобитото богатство, както и йерусалимските мъдреци със своята мъдрост, основана на неправда. С какво са могли по-добре да засвидетелстват своето покаяние, ако не отхвърлянето на тези лоши навици и придържането към установеното от закона? Затова и мъдрият Йоан им дава лекарство против болестта.

Какво съветва Йоан войниците? Никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати (Лук. 3:14). Ето пак лекарство против болестта. Въоръженият човек е склонен да върши насилие, самото оръжие го подтиква към това. За да извърши насилие, той трябва да има някакво привидно оправдание както пред своята съвест, така и пред света. Затова на въоръжения човек, който върши насилие, е присъщо да клевети другите и да се оплаква от малката си заплата. За да има по-голяма стойност покаянието на войниците, те трябва да оставят своите зли навици, именно насилието, клеветата и оплакването от малката заплата.

Всичко, което свети Йоан препоръчва като плодове на покаяние, не е достатъчно за спасението на душата от греха, но то може да направи хората достойни да излязат пред Христос. Все пак задачата на Предтеча е била в това да обяви тревога, та хората поне малко да се очистят, за да се удостоят да застанат пред Божественото лице на Спасителя.

Христос е дошъл, за да научи хората на забравеното смирение и нарушеното послушание. Той ни е дал съвършен пример със Своето смирение и Своето послушание към Небесния Отец. И Неговият Предтеча ни учи на смирение и послушание – със своя пример на безгрешно смирение и послушание пред Христос. Онези, които нямат смирение и послушание, нямат мъдрост и любов. А който няма това, той няма Бога. А който няма Бога, той няма и себе си, и е като несъществуващ: тъмнина и смъртна сянка.

Ако някой между нас каже: Христос е непостижимо висок пример за мен, аз не мога да Му подражавам – тогава ето му Йоан Предтеча, който като човек е по-близо до смъртните хора. Нека подражава на смирението и послушанието на Йоан. Но уви, когато някой не иска да върши добро, той винаги ще намери оправдание за това, че избягва доброто. А който търси светлината в своето скръбно земно съществуване, той винаги с радост ще я намери в звездата на Йоан Кръстител. Блазе на такъв човек, защото тази звезда, както е довела влъхвите от Изток във Витлеем, ще доведе най-сияйното Слънце, Господ Иисус Христос, Който е единствената песен на ангелите и единственото спасение на хората – вчера, днес и утре. Затова на Него подобава слава и хвала, с Отца и Светия Дух – единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.

Превод: Татяна Филева