Защо Христовият ученик не повярва в Неговото Възкресение?

Защо Христовият ученик не повярва на свидетелството на своите приятели – апостолите, защо Христос не бърза да разсее неговите съмнения и как невярващият апостол в миг става велик богослов? Отговор на тези въпроси предлагат светии – тълкуватели на Свещеното Писание.

Но нека първо да си припомним евангелския разказ.

А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали (Йоан. 20:24-29).

Защо Тома не е заедно с другите апостоли, когато им се явява Възкръсналият Христос?

Много тълкуватели пишат, че апостолът в това време все още се е криел след ареста и разпятието на неговия Учител. Той бил в състояние на крайна потиснатост и изглежда, дълго време не е можел и не е искал да вижда никого, предпочитайки в самота да преживее Христовата смърт. Освен това свети Йоан Златоуст отбелязва, че отсъствието на апостола е по своему промислително: „По великото Христово домостроителство апостол Тома отсъства тогава, за да може неговото съмнение да направи по-достоверно Възкресението. Защото ако Тома не беше отсъствал тогава и не беше се усъмнил във Възкресението и ако Господ не беше разсеял неговите съмнения с очевидно доказателство, то чудото на Възкресението щеше да продължава да съблазнява мнозина. А ето – неговото съмнение служи и като лекарство за всички верни”.

Но защо апостол Тома не вярва на думите на най-близките си приятели – апостолите?

Парадоксално е, на свети Кирил Йерусалимски предполага, че неверието на апостола е свързано с неимоверната радост, която той изпитва от чутото. Обаче точно това вътрешно ликуване влиза в най-жесток вътрешен конфликт със страха от това, да не преживее в резултат още по-горчиво разочарование – разочарование от това, че всъщност Христос не е възкръснал. Както бихме казали днес, апостол Тома не вярва на своето щастие. Нещо повече, той се страхува и от това, че може би любимият Учител единствено него лишава от възможността да Го види след Възкресението.

Свети Кирил Йерусалимски пише: „Но на мен ми се струва, че по-правилно е това, че този ученик не толкова не вярва на думите на апостолите, колкото в крайна степен е обзет от скръб заради това, че самият той не се е удостоил да види нашия Спасител. Защото може би той е мислил, че никога няма да види Господа. Апостол Тома, разбира се, знае, че Христос е Живот и че не е безсилен да избегне дори самата смърт и да разруши властта на тлението. Защото Онзи, Който прогонва това от другите, нима не би го отстранил от собствената Си плът? Но вследствие на твърде голямата радост той е близко до неверие и сякаш със силен и стремителен порив жадува да види Христа вече присъстващ и окончателно да се увери в това, че Господ отново е жив, съгласно даденото от Него обещание”.

Други тълкуватели добавят, че апостол Тома просто смята, че е напълно невъзможно умрял човек да възкръсне. На такава новина той би повярвал, само ако сам, със собствените си очи види живия Христос и със собствените си ръце докосне възкръсналото Му тяло.

Св. Йоан Златоуст пише: „Когато апостолите му казват: видяхме Господа, той не вярва, не толкова защото им няма доверие, а повече – защото смята, че е невъзможно това нещо, т.е. възкресението от мъртвите. Той не казва: не ви вярвам, а: докато не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам … В действителност апостол Тома си търси удостоверяване посредством най-грубото сетиво и не вярва дори на очите си. Той не казва: ако не видя, а: ако не усетя, за да зная, че не е призрак това, което виждам. Без съмнение и възвестилите ученици са достойни да им повярва, също както и Самият Господ, Който обещава това. Обаче тъй като Тома търси повече, то и Христос не му отказва в това”.

Защо Христос се явява на Тома едва след осем дни, а не веднага?

Св. Йоан Златоуст пише: „За да може апостол Тома през цялото това време да слуша убежденията на учениците и като чува едно и също нещо, да се разгори от още по-голяма желание и за в бъдеще да стане още по-твърд във вярата. Но откъде знае той, че ребрата са прободени (нали апостол Тома не присъства при разпъването на Христа – бел. ред.)? Той е чул за това от учениците. Но защо е повярвал на това, а на другото не е повярвал? Защото възкресението е събитие напълно необикновено и чудесно. Но забележи правдивостта на апостолите: те не скриват нито своите недостатъци, нито чуждите, но ги описват в цялата им истина”.

Св. Кирил Йерусалимски отбелязва, че явяването на Христос на апостол Тома именно на осмия ден, т.е. в неделя, има и иносказателен смисъл: „С това Христос ясно ни показва времето за събранията в Негово име. Защото Той идва и несъмнено по някакъв начин съжителства със събраните заради Него специално в осмия ден, т.е. в неделя … Затова ние съвсем основателно правим светите събрания в църквите в осмия ден (т.е. събираме се в неделя за литургия – бел.ред.). А ако трябва да кажем и нещо тайнствено заради неизбежната потребност на ума, то въпреки че заключваме вратите, Христос идва и се явява на всички нас както невидимо, така и видимо: невидимо – като Бог, а видимо – отново в тяло. Господ ни позволява и ни дава да се докоснем до Святата Му Плът, когато по божия благодат пристъпваме да се приобщим към тайнственото Благословение (Евхаристия), като взимаме Христа в ръце, за да повярваме твърдо и ние, че наистина Той възкреси Своя собствен храм”.

Затова можем да кажем, че като пристъпваме към Чашата на неделната литургия, ние, подобно на апостол Тома се докосваме до Тялото на Самия Христос. Тайнството на Евхаристията всъщност е лично убеждаване на всеки вярващ в истинността на Възкресението на Богочовека.

Но щом Христос е възкръснал, то защо на тялото Му остават раните от гвоздеите и от римското копие?

За да не остане в апостолите никакво съмнение относно реалността на Неговото Възкресение. Св. Кирил Йерусалимски пише: „Тъй като смятам за необходимо да изследвам това, ще отговоря на представените недоумения, доколкото е възможно и ще се постарая да покажа, че след възкресението в нас няма да остане никакъв недостатък от промъкнало се тление, но както премъдрият Павел казва за нашето тяло – че посятото в немощ ще възкръсне в слава (срв. 1 Кор. 15:43). Но тъй като апостол Тома за пълно убеждаване изисква и това, то нашият Господ Иисус Христос, като смята за необходимо да не дава никакъв повод за нашето маловерие, както иска Тома, така се и явява”.

И по-нататък: „И тъй, за да не мислят някои, че Господ възкръсва като чист дух, и за да не вярват, че е възкръснало неосезаемо тяло, подобно на сянка и ефирно (въздушно) тяло, което някои биха нарекли призрачно (духовно), но че е възкръснало именно онова същото тяло – посято в тление, по думите на апостол Павел (ср. 1 Кор. 15:42), – Господ прави и показва това, което е присъщо за материалното тяло”.

А защо апостол Тома нарича Христа и „Господ”, и „Бог”?

Това обръщение на апостола към Христа не е случайно. Много преди догматическите вероопределения на вселенските събори апостол Тома, като велик богослов, изповядва в Иисуса две природи: Божествена и човешка. Блаженият Теофилакт Български пише: „Виж, как този, който първоначално не вярва, вследствие от докосването до ребрата става отличен богослов. Защото той проповядва две естества и едно лице в единия Христос. Като казва „Господ”, той изповядва човешкото естество, защото „Господ” се казва и за хора, например: „господине, ако си Го ти изнесъл” (Йоан. 20:15). А като казва „Бог мой”, апостол Тома изповядва Божествената същност и по този начин изповядва Единия и Същи Христос и като Господ и като Бог”. | Foma.ru

Превод: Евгения Николчева