За какво Христос дойде в света?

За целта на пришествието на Сина Божи в света образно и ярко говори Притчата за заблудената овца. Добрият Пастир оставя деветдесет и деветте овце, под които се разбира ангелският свят, и тръгва по планини и гори, за да търси Своята заблудена овца – погиващия в грехове човешки род. Голямата любов на Пастира към погиващата овца се вижда не само в това, че Той внимателно и грижливо я търси, но най-вече в това, че след като я е намерил, я взема на раменете Си и я донася обратно. С други думи, Бог със Своята сила възвръща на човека изгубената невинност, святост и блаженство. Съединявайки се с нашето човешко естество, Синът Божи, по думите на пророка, взема върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи (Ис. 53:4).

Христос стана Човек не само за да ни научи на пътя на истината или да ни покаже добър пример. Той стана Човек, за да ни съедини със Себе Си, да приобщи нашата немощна, болна човешка природа към Своето Божество. Рождество Христово свидетелства за това, че ние достигаме крайната цел на своя живот не само чрез вяра и стремеж към доброто, но преди всичко чрез възраждащата сила на въплътилия се Син Божи, с Когото се съединяваме.

Вглъбявайки се в тайната на въплъщението на Сина Божи, ние виждаме, че то е тясно свързано с тайнството Причастие и с Църквата, която, според Апостолското учение, е тайнствено Тяло Христово. В причастяването с Тялото и Кръвта Христови човек се причастява с Бого-човешката природа на Христос, съединява се с Него и чрез това съединение целият се преобразява. И същевременно чрез причастяването християнинът се съединява и с другите членове на Църквата и така тайнственото Тяло Христово расте.

Инославните християни, които не вярват в причастяването, разбират съединението с Христос в иносказателен, преносен смисъл, или в смисъл единствено на духовно общуване с Него. Но за духовното общуване не е необходимо въплъщението на Сина Божи. Нали и преди Рождество Христово пророците и праведниците са се удостоявали с благодатно общение с Бога.

Не, ние трябва да разберем, че човекът е болен не само духовно, но и физически. Цялата човешка природа е повредена от греха. Затова е необходимо да изцелим целия човек, а не само неговата духовна част. За да отклони всяко съмнение в необходимостта от цялостно общение с Него, Господ Иисус Христос в Своята беседа за Хляба на Живота казва така: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден… Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Йоан. 6:53-56). Малко по-надолу, в беседата за лозата, Христос обяснява на Своите ученици, че именно в съединение с Него човек получава необходимите сили за духовно развитие и усъвършенстване: Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо (Йоан. 15:4-5).

Някои свети отци основателно уподобяват Причастието на тайнственото дърво на живота, от което вкусвали нашите прародители в Едем и което впоследствие видял св. Йоан Богослов в рая (Бит. 2:9; Откр. 2:7; 22:2). В Причастието християнинът се приобщава към безсмъртния живот на Богочовека!

Така в духовното и телесното възраждане на човека се състои и целта на Въплъщението на Сина Божи. Духовното обновление се извършва през целия живот на християнина. А обновяването на неговата физическа природа ще завърши в деня на всеобщото възкресение на мъртвите, когато праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си (Мат. 13:43). I www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева