За Пасха

Страданията на нашия Господ Иисус Христос имат силата да раждат трезвение в нашите души винаги, когато размисляме за тях. И особено в настоящите дни, когато те постепенно се осъществяват едно след друго: съвещаване за предаване на смърт, вземане под стража от юдеите, съд пред Пилат, осъждане, плесници, заплюване, поругание, насмешки, разпятие, пробиване на ръцете и нозете, напояване с оцет, пробождане на ребрата и много друго, което не може да опише по подобаващ начин не само човешкият, но и ангелските езици.

Велика и пречудна тайна! Слънцето видяло ставащото – и угаснало, луната видяла – и помръкнала, земята почувствала – и се разтърсила, камъните усетили – и се разпукали. И така, ако бездушните и безчувствени стихии се снишили и се изменили, то ще останем ли разсеяни и равнодушни в тези дни ние, удостоените с мисъл, за които Христос е умрял? Как ние, бидейки по-неразумни и по-безчувствени от камъните, можем да останем встрани от ставащото? Не, братя мои, не! Но да придобием трезвение, да пролеем сълзи, да се изменим към добро и да умъртвим своите страсти.

Нима не виждаме с колко страдания ни подтиква към това Божествената любов? Бил ли е някой някога затворен в тъмница за своите приятели, или пожертвал ли се е за тези, които обича? А нашият благ Бог е претърпял не едно и две, а безброй страдания за нас, осъдените. И тъй като светиите не са имали нищо, с което да могат да въздадат за тази любов, са Му принасяли своите тела и кръв, ставайки подвижници и мъченици, и пеейки песента на Давид: Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? (Пс. 115:3).

Тази песен, братя, да повтаряме непрестанно и ние, работейки на Господа с неутолимо чувство на любов. И непрестанно да се стремим към горното, за да станем подражатели на Христос и на светиите.

* * *

Ето, настъпи Светото Възкресение. Да бъдем внимателни, за да прекараме този празник светло и богоугодно, защото това е Пасха – първият и най-голям дар на Божието домостроителство. С помощта на благоговението да обуздаем тялото си така, че, макар и храната да се променя, да не се измени нашето духовно състояние.

Душата се радва на идването на Пасха, защото тя й носи покой и облекчение от множеството трудове.

А защо с такова нетърпение чакаме Пасха, която идва и си отива? Не сме ли я празнували много пъти и преди? И тази ще дойде и ще си отиде – в настоящия свят няма нищо постоянно, но всички наши дни преминават като сянка, животът бяга със скоростта на вестоносец. И така дотогава, докато не достигнем края на настоящия живот.

И какво – ще попита някой, – не трябва ли да се радваме на Пасха? Не, напротив, нека й се радваме още повече – но на тази Пасха, която се случва всеки ден. Каква е тази Пасха? Очистване от греховете, съкрушение на сърцето, сълзи на бдение, чиста съвест, умъртвяване на земните членове: блуд, нечистота, страсти, недобри желания и всяко друго зло. Който се удостои да достигне всичко това, той празнува Пасха не веднъж в годината, а всеки ден. Но този, който няма изброеното дотук, а се явява роб на страстите, не е способен да участва в празника. Как може да празнува този, чийто бог е коремът, или разпалващият се от плътски желания, или обзетият от сребролюбие, робът на тщеславието или пленникът на някакви други страсти? Но аз вярвам, братя, че вие не сте такива. Нашият живот не е нищо друго, освен подготовка за празника: псалмопението се редува с псалмопение, познанието с познание, поучението с поучение, молитвата с молитва – подобно на кръг, който ни води и ни съединява с Бога.

Колко прекрасен е монашеският живот! Колко блажен и преблажен! И така, братя, да побързаме да посрещнем Пасха и да я празнуваме всеки път колкото се може по-добре, умъртвявайки страстите и възкресявайки добродетелите, като подражаваме на Господа, Който пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му (1 Петр. 2:21).

Заедно с Възкресението, и творението, отхвърляйки от себе си зимната мрачност и мъртвост, отново разцъфтява и оживява. И ето, ние виждаме земята раззеленена, морето – успокоено, животните – скачащи, и всичко да се изменя към по-добро.

Неслучайно казах за това. Иска ми се да подчертая, че ако дори бездушното и нямащо разум така участва в празнуването на пресветлото Възкресение и го украсява, то колко повече ние, удостоените да имаме разум и да бъдем Божи образ, трябва да украсяваме себе си и да благоухаем! Истинско Христово благоухание има този, който непрестанно се украсява с добродетели, в което ни убеждава апостолът, като казва: Защото ние сме Христово благоухание (2 Кор. 2:15).

Ще добавим още, че и Адам, преди да падне, бил благоухание на Бога, украсен с безсмъртие и нетление, и пребиваващ в небесни съзерцания. Затова той, като някакво благоуханно и многоцветно лимоново дърво, бил насаден в рая.

Да благоухаем и ние, братя, с духовно благоухание, което всеки от нас, подобно на опитен парфюмерист, може да направи, събирайки добродетели. Това благовоние е благословено; това благовоние е приятно на Бога; това благовоние привлича ангелите и отблъсква демоните.

* * *

Когато Пасха отмине и празникът свърши, да не мислим, че радостта и празнуването са свършили, защото ние имаме възможността да се радваме и да празнуваме постоянно. Как може да стане това? То е възможно, ако винаги имаме в себе си жива памет за страстите на нашия Спасител Христос, тоест за това, че Господ на славата е бил разпнат за нас, слязъл е в гроба и е възкръснал на третия ден, съвъзкресявайки и оживявайки и нас, така че ние можем да кажем заедно с апостола: „…и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20).

В това се състои за нас смисълът на Тайнството: да умрем за света и да живеем само за Бога. И така, необходимо е и след Пасха да бодърстваме, да се молим и да бъдем трезвени, да плачем и да се просвещаваме, всеки ден доброволно да умираме, постоянно отчуждавайки се от тялото и ставайки свои на Господа, умъртвявайки плътските желания.

Не казвай: Четиридесетницата вече е свършила. – За подвизаващия се Четиридесетницата продължава вечно. Не казвай: аз вече много години се подвизавам, и сега искам да си отдъхна. В този живот няма почивка. Не казвай: вече съм остарял в добродетелите и не се страхувам от нищо. Винаги съществува опасност от падение. Сатаната за един миг е хвърлял в грях много остарели в добродетелите. Така че който мисли, че стои, нека гледа да не падне (1 Кор. 10:12).

Затова е необходима внимателност и умереност както в съня, така и в храната, в питието и във всичко останало, за да се поробва тялото и да не ни хвърля – подобно на диво жребче, прехапало юздата – в пропастта на греха.

Ако някога паднем по невнимание, тогава незабавно да погледнем към разпнатия Иисус  – и нашата душа ще се изцели. Както някога израилтяните, когато ги хапели отровни змии, поглеждали към медната змия и се изцелявали. Известно ви е, че лукавите помисли хапят като змии, вливайки отрова в душата, която трябва веднага да очистваме, защото, ако тя остане в душата, ни заплашва смърт.

Освен това вие сами виждате как пролетта произвежда в човека кръв и желания. Плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5:17) и ако едното побеждава, другото търпи поражение. И така, да бъдем внимателни, за да не се поробва душата ни на плътта, а да тържествува над нея. Бегачът не се смята за победител, ако пробяга един или два стадия, а целия път. И за нас е недостатъчно да се подвизаваме само през Четиридесетницата или Петдесетницата, защото, ако не прекараме целия си живот в подвиг, избягвайки примките на дявола, няма да получим венеца на победата.

Затова, братя мои, да продължим добрия подвиг, да проливаме още пот, придобивайки добродетели, още повече да закаляваме плътта, да поробваме тялото, да обръщаме в бягство страстите, като винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса (2 Кор. 4:10).

И нека не преставаме да си спомняме за Пасха само защото празникът вече е отминал, но винаги да имаме пред себе си спасителните страдания на нашия Господ – Неговото разпятие, погребение, Възкресение, та чрез непрестанната памет за тях да оставаме свободни от страстите.

Целият наш живот гледа с надежда към вечната Пасха, защото настоящата Пасха, макар и велика и важна, представлява, както казват светите отци, само образ на онази Пасха. Едната се празнува един ден и отминава, а другата е вечна. И смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина (Откр. 21:4).

Там е вечната радост, веселие и ликуване, там е гласът на празнуващите, ликът на тържествуващите и съзерцанието на вечната светлина. Там е блажената трапеза на Христос с изобилие от вечни блага.

Помнейки всичко това, светиите мъжествено са претърпявали всички страдания, смятайки лишенията за щастие, утесненията за утешение, мъченията за наслаждение, подвизите за удоволствие, смъртта за живот.

И ние, стремейки се към тази вечна Пасха, благодушно и мъжествено да претърпим – моля ви, братя – настоящето, и нашият Благодетел и Владика, ако Му служим вярно и докрай, ще ни удостои да се насладим на тази вечна и небесна Пасха, с която да се насладят всички по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, разпнат, погребан и възкръснал, на Когото да бъде сила и слава, с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.pravoslavie.ru

 Откъсите са взети от 1, 2, 6, 66 и 73 слова на „Катехизис“ на преп. Теодор Студит

Превод: Татяна Филева