За състрадалеца Климентов

Състрадалец на блажения Климент – така е наречен свети Наум Охридски от автора на най-старото житие в прослава на светителя. От древно време Охридската архиепископия чества на 20 юни паметта на свети Наум, въпреки че 23 декември е по-широко известната дата на поменаване на преподобния.

Непосредствен ученик на светите братя, един от прославените Седмочисленици, близък приятел и съратник на свети Климент, изтънчен книжовник, преводач и изповедник на вярата, понесъл ударите на гонението срещу новата писменост – ето това помним от учебниците по история за свети Наум. Той сякаш остава на заден план, засенчен от славата на свети Климент, който ни е оставил много творби. Дори в богослужебен план – в молитвата при отпуста свещенослужителят поменава само свети Климент, архиепископ Охридски, чудотворец.

Но в невечерния ден на Божието Царство са редом един до друг, братя, както ги нарича житиеписецът – братя по дух и сходен житейски път.

Днес всички свързват свети Наум с манастира до Охридското езеро, където се покоят мощите му, с църквата „Свети Архангели“. В параклиса отдясно под гробната плоча поклонникът понякога може да чуе могъщото туптене на сърцето му – истинско чудо, дадено за усилване на вярата ни. В течение на годините многократните опити за изваждане на мощите не са увенчани с успех. Изглежда смиреният Наум, Охридският чудотворец, церителят на болни, не е искал това.

Дори специалистите разполагат с оскъдни сведения за житейския му път. Той произхожда от мизите (както са наричани българите в средновековните текстове) и е с аристократично потекло. Вероятно приема презвитерски сан още в Рим, където светите братя отиват заедно със своите ученици, носейки мощите на свети Климент Римски. Знаем, че живее, „вършейки същите подвизи“ като свети Климент [1].

След престоя на Методиевите ученици в тъмницата и прогонването им от Моравия, вследствие интригите на немското духовенство, Климент заедно с Наум и Ангеларий, се отправят по пътя, който води към Дунав. Блажени Теофилакт, описвайки по-подробно тези събития, споменава, че те копнеели за България и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие. Родината е жадуваният пристан – още повече, че приелият кръщение княз Борис Михаил е известен със своето благосклонно отношение към книжовниците, разпространяващи Словото Божие на родния на славяните език. Това е ясно и за боритаркана на Белград (сръбския Белград) Радислав, който приема в града измъчените бегълци и им оказва почести. В едно от житията е упоменато, че тримата Методиеви ученици сторват чудо с възкресяване на мъртъв в покрайнините на Белград.

Знаем за радушния прием от страна на Борис Михаил – равноапостолния покръстител, изкустния дипломат, решителния политик, княза монах, достигнал святост, провидял най-доброто за своя народ. От блажени Теофилакт научаваме, че князът имал желание да разговаря всеки ден със своите гости и „чрез техните уста да чете Писанията“ [2].

Това ще рече – великолепно образованите и всестранно познаващи светоотеческата литература Климент и Наум са тълкували на княза и неговите приближени библейските текстове. Така дворът и благородническите кръгове са могли да се докоснат до висините на православната традиция, към която са се приобщили.
Свети Климент е изпратен в областта Кутмичевица, чийто център е днешният албански град Берат (Белиград) и там той разгръща мащабната си дейност. Показателен е фактът, че именно в Берат днес се покоят част от мощите на свети Горазд и свети Ангеларий (който се е споминал скоро след пристигането в България).

Свети Наум остава в Плиска. Един от стереотипите, наложени в учебниците, беше, че Плиска е езически град, но грандиозната, с обща дължина 100 метра базилика, не говори в полза на това обобщение. Плиска и нейните околности стават духовен център благодарение на свети Наум.

Малко знаем за книжовната му дейност. Безсъмнено е негово авторството на богослужебни текстове – един канон за свети Андрей Първозвани и още един – за пренасяне мощите на свети Йоан Златоуст [3].

Канонът на свети Андрей ни представя химнографа Наум, пожелал да възвеличи апостола на славянските народи свети Андрей, благовестил чак до северните брегове на Черно море – до земята, където след векове ще засияят златните кубета на Киевска Рус.

Образът „рибар – ловец на души“ обрисува първозвания апостол, на онзи, който пръв заявява – „Намерихме Месия“ (Йоан 1:41).

Свети Андрей е уподобен на херувим, на река с води животворни. Неговата проповед е гръм, събуждащ от съня на неверието, тя изпепелява безбожието и насява с благоверие земята; достигналите до ада народи са възкресени от Андреевите слова за покаяние, удавените в морето на безбожието са уловени и привлечени към Христа. Богомъдрият Андрей обхожда всички земни краища, за да слави Спасителя. В 7 ,8, 9 песен на канона свети Наум разгръща подробно темата за мъченичеството на първозвания апостол, уподобил се на Христа чрез кръстна смърт, подобна на Спасителевата.

Цялата творба е изящен пример на химническа поезия от епохата на зрялата византийска традиция. Свети Наум спазва до най-дребния детайл изискванията при написване на богослужебен канон, като лекотата и изискаността на словесната подредба го представят като книжовник и просветител от най-висок ранг.

След ръкоположението на Климент за епископ, за пръв архиерей – българин, водач на родната автокефална Църква, свети Наум заминава за Бялото езеро, както в житието е наречено Охридското езеро.

Това се случва след 893 година, когато на църковно-народния събор Симеон е провъзгласен за цар, а замонашилият се Борис-Михаил се оттегля, най-вероятно също край Охридското езеро със своя наставник Наум, който му е тълкувал Писанията.

В краткото житие пише, че Наум съгражда манастир на оттока на Бялото езеро и църква на светите Архангели  (пак там, с. 33). Архангел Михаил е небесен покровител на българския владетел, приел при кръщението си името Михаил.

В тази църква и до момента в притвора от лявата страна на входа виждаме Борис-Михаил Покръстителя в цял ръст, фронтално, с надпис „василевс“. На това място по изискванията на иконографския канон се изобразява ктитора на църквата. Макар захабен и лишен от реставрация, стенописът показва ясно равноапостолния владетел и е на метри от гроба на неговия духовник, събеседник и изповедник – свети Наум.

Подобно на знаменития си учител – свети Константин Кирил Философ, и свети Наум е целомъдрен до края на дните си и също като него приема „ангелския образ“ – монашеската схима, немного време преди преставянето си в Господа.

Съвсем наблизо край водите на Бялото езеро ни чака обителта, където можем да преклоним колене и да измолим молитвеното застъпничество на свети Наум, Охридския чудотворец, привел към вярата „безброй мизийци“, както пише в тропара му.

Старият храм в манастира на св. Наум

Ктиторският портрет на св. цар Борис – стенопис от притвора на „Свети Архангели“

Бележки

1.Житие на свети Наум, Тържество на словото, С., 1995, с.168
2.Пространно житие на свети Климент Охридски – Написание о правей вере, С., 2012, с.59
3.Тържество на словото. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия“, С., 1995, превод Клим. Иванова, с.46

Използвана литература

Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. Летописи, жития, богословие, риторика, поезия, С. 1995
Написание о правей вере сиреч изложение на правата вяра, Любомъдрие, С. 2012
Старобългарски текстове, Лингва, 2000