Основни грешки и заблуди при старостилците

 

Апологетите на Стария юлиански календарен стил по правило са много уверени в своята безпогрешност. Като най-силни аргументи те изтъкват мненията по Църковно-календарния проблем на някои късни православни авторитети. Късни, защото проблемът се е появил на бял свят през м. октомври 1582 г., когато е създаден Григорианския календар. На второ място, изненадващо за мен, те се осланят на античната и съвременна астрономическа наука и хронология. Старостилците също така смятат, че ако православните преминем към Григорианската пасхалия, Благодатният огън ще престане да слиза на Божи гроб на Великден. Позоваването на Св. Писание и Правилата на Вселенските и Поместни събори те високомерно считат за нещо, което a priori необоримо доказва тяхната теза и изобщо не може да се коментира. Но точно в това отношение те се заблуждават, тъй като превратно тълкуват съответните библейски текстове и Правилата. 

 

Трябва да се направи едно важно уточнение. Същински старостилци са общности от православни християни от типа на тези, начело с българския епископ Фотий. В този смисъл, поместни църкви като Руската, Сръбската и Йерусалимската бих назовал от гледна точка на използвания за богослужебния кръг календар, като моностилни (изцяло се придържат към Юлианския календар). Българската, Румънската, Еладската и др. църкви обаче са двустилни,  защото за неподвижните църковни празници използват Григорианския календар, а за подвижните – Юлианския календар. При тях резултатът е плачевен. Получава се една календарна еклектика или казано направо – какафония в богослужебния годишен кръг.

 

Защитниците на двустилието пък са по правило конформисти и са за запазване на календарното статукво. Псевдомъдрият, вече станал крилат израз “Църквата празнува събития, а не дати”, пуснат в обращение от един наш митрополит, двустилците смятат за истинска премъдрост. Вярно е, че Църквата чества събития, но конкретните събития трябва да си имат установени конкретни дати и е напълно недопустимо денят в памет на Светите братя Кирил и Методий да се чества на практика на две дати – 11 май и 24 май.

 

Както е казано в Книга премъдрост на Иисуса, Син Сирахов, 47:12, “Той даде на празниците благолепие и с точност определи времената, та песнопевците да хвалят светото Негово име и от ранно утро да огласяват светилището”.


 

За мое голямо щастие, доколкото зная, Финландската православна църква служи изцяло по Новия григориански календарен стил. Следователно с основание тя може да се нарече същинска новостилна православна църква.

 

Най-типичните и най-често срещани грешки и заблуди при старостилците са следните:

 

1. Фанатично поддържания мит, че Юлианският календар е Светоотеческия календар. Юлианският календар е създаден от античния учен-езичник Созиген по нареждане на езичника Юлий Цезар с основна цел да бъде единен административен календар за тогавашната езическа Римска империя. Созиген гениално се справя с поставената му задача, като напълно откъсва месеците в календара от астрономическите фази на нашия спътник Луната. По този начин месеците в календарната година са определени чисто административно, в резултат на което Юлианският календар става изключително светски календар поради факта, че многобройните култове в Империята са следели фазите на луната за своите религиозни обряди. Аз съм съгласен, че поради хилядолетното й използване в литургията, Юлианската пасхалия вече е осветена, вече е свещена. Но ако ние православните приемем изцяло Григорианската пасхалия, тя също ще стане свещена, защото не дните (датите)  освещават Църквата, а обратното – Църквата освещава дните и изобщо безспирния ход на Времето.        

 

2.  Без никакви логични доводи старостилците възприемат Григорианския календар като едно ужасяващо сатанинско изобретение на Римокатолицизма и Папството, което всеки миг може да погълне и асимилира цялото световно Православие. Дебело искам да подчертая, че Григорианският календар не е някаква коренно различна календарна система, а само гениално просто сверен през 16-ти век Юлиански календар от придворните учени на папа Григорий XIII. За необходимостта от сверяването на Юлианския календар се е изказал дори великият Йохан Кеплер. Известно е, че Коперник е бил поканен да работи по въпроса, но е отказал, защото се е смятал за недостатъчно подготвен.

 

Спрямо какво Григорианският календар представлява сверен Юлиански календар? Точният отговор е: спрямо годишните сезони (пролет, лято, есен и зима). Защото Юлианският календар е нефиксиран, подвижен спрямо началото и края на  всичките четири сезона. По този начин постепенно пролетните месеци ще станат летни, летните есенни и т. н. Самото Св. Писание повелява календарът изобщо да бъде неподвижен, “прикован” към годишните сезони: “И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години” – Битие 1:14. Св. Отци са категорични за този библейски стих – тук под "времена" се разбират годишните сезони.

 

3. Пряко от гореизложените в т.1 и т. 2 грешки и заблуди на старостилците,  произтича един техен несъстоятелен аргумент, че Григорианският календар е несъвършен защото е създаден на основата на геоцентричното виждане за Слънчевата система. Сякаш Юлианският календар не е създаден при пълното господство на Аристотелизма в античната натурфилософия, когато Земята се е считала за неподвижен център на Вселената! Впрочем, дори съвременните астрономи измерват продължителността на земната година, като приемат за удобство, че Слънцето се върти около Земята, а не както е в действителност.       

 

4. Най-грубата грешка допускана от някои старостилци, но и двустилци,  е  безумното твърдение, че Св. Отци на Първия вселенски събор са премахнали 3 (три) денонощия от Юлианския календар?! Напълно недоумявам как е възможно подобно твърдение да се среща в някои статии по Църковно-календарния проблем. Нужно ли е да се напомня, че Първият вселенски събор най-малко е бил международен конгрес на астрономи и астролози (по онова време астрономите са били и астролози).   

 

5. Някои старостилци и двустилци  упорито мултиплицират една друга още по-груба грешка и по-голяма заблуда без изобщо да се замислят и да поглеждат Правилата на Св. Православна църква. Те често пишат и говорят за Правило на Първия вселенски събор за празнуване на Пасхата.

 

 

Напълно осъзнавам какво негодувание ще предизвика това мое категорично заявление, тъй като добре съм запознат с Първо правило на Антиохийския събор: “Всички, които дръзват да нарушават постановлението на светия и велик Събор, състоял се в Никея в присъствието на преблагочестивия и боголюбезен цар Константин относно празника на спасителната Пасха, да бъдат отлъчени от общение и отхвърлени от Църквата, ако продължават упорито да се противят на доброто постановление….” Но фактът си остава факт: Самото съборно решение не е стигнало до нас в писмен вид.  Както сполучливо отбелязва един руски автор, твърде е вероятно да е имало само устно “джентълменско споразумение”.

 

6. В настоящото изложение стигнахме и до превратното тълкуване на Правилата от страна на старостилците. Прочутите 7-мо и 70-то Апостолски правила за Пасхата съответно гласят:                                    

 

 

Същността на огромната заблуда на старостилците тук е същевременно и цялата същност, скритата сърцевина на Църковно-календарния проблем, и съвсем логично тук се крие и златното ключе за пълното разрешаване на проблема.

 

ЦЯЛАТА РАБОТА СЕ СЪСТОИ В СЛЕДНОТО: НАВСЯКЪДЕ В ПРАВИЛАТА ИЗРАЗЪТ “НАЕДНО С ЮДЕИ” КАТЕГОРИЧНО И ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗБИРА (ТЪЛКУВА) НЕ ПРЕВРАТНО, В ТЕМПОРАЛНИЯ МУ СМИСЪЛ, А В КОЕКЗИСТЕНТНИЯ МУ СМИСЪЛ. С ДРУГИ ДУМИ, НЕ Е ГРЯХ, НЕ Е ЕРЕС, НЕ Е БЕЗЗАКОНИЕ, АКО ДАТАТА НА ХРИСТИЯНСКИЯ ВЕЛИКДЕН СЪВПАДНЕ С ДАТАТА НА ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА, КАКТО СЕ СЛУЧВА ПОНЯКОГА ПРИ КАТОЛИЦИТЕ. ГРЯХ, ЕРЕС, БЕЗЗАКОНИЕ БИ БИЛО САМО КОГАТО И КЪДЕТО ХРИСТИЯНИ И ЮДЕИ СЪВМЕСТНО, В ЕДНО ПОМЕЩЕНИЕ, НА ЕДНА И СЪЩА ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА, ПРАЗНУВАТ ЗАЕДНО ПАСХАТА. ТОЗИ ИЗВОД, ЕПОХАЛЕН И РЕШАВАЩ ЗА ЦЪРКОВНО-КАЛЕНДАРНИЯ ПРОБЛЕМ, СЕ НАЛАГА ОТ САМО СЕБЕ СИ, ВЕДНАГА ЩОМ ЧОВЕК ПРОЧЕТЕ ОСЕМТЕ СЛОВА ПРОТИВ ЮДЕИТЕ НА СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ. 

 

Изобщо, колкото повече вникваме в Правилата, касаещи Пасхата, както според “буквата”, така и според Духа, толкова повече осъзнаваме, че основната болка и грижа на св. отци от Първия Вселенски събор е била всички християни по света да празнуват Великден на една и съща дата, в един и същ ден. В известното послание на император Константин Велики до всички епископи, които не са присъствали на Първия Вселенски събор в Никея, се казва: 

 

“…всички християни навсякъде да честват Пасхата в един и същ ден..”        

 

Единствената разлика между 325 г. сл. Хр. и нашето време е в средството за постигането на така желаната от св. отци цел. Ако в IV век сл. Хр. единството в празнуването, по историческа необходимост, се е постигнало чрез категоричното разграничаване от юдеизма, то в наше време единството може да се постигне само по един начин – световното Православие да приеме изцяло Григорианския календар в богослужението си.

 

Без съмнение старостилците остро биха възразили. “Откъде накъде?”, ще кажат те, “Нека католиците да приемат изцяло Юлианския календар”. Старостилците обаче постоянно забравят, че св. отци от Първия Вселенски събор не са се съмнявали, за миг не са се поколебали, че трябва да служат по тогавашния вселенски, общоприет, граждански Юлиански календар. Изобщо не са сметнали за нужно да съставят нов богослужебен християнски календар. Следователно, по аналогия, и в наше време всички християни без изключение трябва да приемат сегашния всемирен граждански календар, т.е. Григорианския.

 

Аналогията е всеобщ юридически метод за разрешаване на казуси, прилаган в Римското право, Шариата, разбира се и в Църковното право и др.

 

7. Що се касае до превратното тълкуване на Св. Писание от старостилците, ще кажа следното: 

 

Юдейският и ислямският религиозни календари действително са свещени за тези две религии. Календарите им са доста различни като системи, като своебразни скали за измерване на времето, в сравнение със световния граждански и светски Григориански календар. В юдаизма началото на лунните месеци (новомесечията) са свещени, шабатната вечер в петък и шабатната събота е свещена, началото на годината (Рош ашана) е свещена и т. н. В исляма всички месеци са свещени и особено месеците реджеб, шабан и рамазан; петъкът е свещен заради общата молитва и т. н. В християнството обаче, календарът като такъв никога не е бил канонизиран, никога не е бил свещен, с изключение на Пасхалията, както вече бе обяснено.

 

Може да се канонизира морално-етична норма или човешка личност, но не и такова човешко изобретение, каквото е календара. Поради това всички библейски цитати, на които се опират старостилците, всъщност ги разобличават, защото смисълът на тези места в Св. Писание е именно да не се фетишизира календарът и спазването му да не се превръща в  идолопоклонство.

 

Няма да се изморя да пиша и да повтарям: Няма никакви догматични и канонични пречки целият Православен свят да премине изцяло по Григорианския календар.