Последната останала църква в северен Кипър

Днес, 2000 години по-късно, малкият средиземноморски остров Кипър е разделен на две, като северната една трета е окупирана от Турция. В продължение на три десетилетия под турска власт повече от 530 храмове и манастири са ограбени, обезобразени или разрушени в северната част.

“Не мога да кажа, че това [унищожаването на храмовете] се насърчава открито от турското правителство”, казва посланикът на Кипър в САЩ Андреас Какурис пред “Крисчън Поуст”. “Мога да кажа само, че то се случва в областта, която е под прекия контрол на турските военни, и ви оставям сами да направите своите заключения.”

От нахлуването си през 1974 г. Турция контролира северен Кипър, който тя нарича “Турска република Северен Кипър”. Никоя държава по света не е признала това образувание освен Турция.

От 2003 г. гръцките киприоти отново могат да пресичат границата между Република Кипър и областта, която е под контрола на Турция. Около това време именно учените и фотографите можаха да посетят северен Кипър, за да документират унищожаването на исторически храмове и артефакти.

Църквата “Св. Мамас” в северозападния град Морфу е единственият по-голям православен храм, за който се знае, че е полудействащ, по информация на нюйоркското издание “Хеленик Таймс” и посолството на Република Кипър в САЩ. Турските чиновници, които управляват областта, позволяват два пъти годишно на останалите местни жители – които живеят там отпреди турската окупация – да извършват богослужения в храма.

Другите храмове имат далеч по-нерадостна съдба.

Около 133 църкви, параклиси и манастири са превърнати във военни складове, обори и нощни клубове. Седемдесет и осем църкви са превърнати в джамии, а десетки други се използват като военни и медицински складове или като места за добитък и плевни, по статистика на Република Кипър.

Църквата “Агия Анастасия” в Лапитос е преустроена в хотел и казино, докато арменският манастир “Сурп Магар” – основан през средновековието – е превърнат в ресторант.

Неолитното селище Кастрос, разположено на нос Апостол Андрей в окупирания район Ризокарпасо – място, обявено за древен паметник на културата от Република Кипър – е разорано с булдозер от турската армия, за да бъде поставен единият от нейните два пилона на върха на историческия хълм.

Макар мюсюлманите да съставляват повече от 99 процента от населението на Турция, посланик Какурис казва, че това не е “мюсюлманско-християнски въпрос”.

“Не смятам, че кипърският проблем изобщо е бил някога религиозен въпрос между гръцките и турските киприоти”, твърди Какурис, който е православен християнин.

Но той добавя, че макар светското по конституция правителство на Турция да не е дало “зелена светлина” за унищожаването на храмовете и артефактите, то не е дало също и “червена светлина”.

“Така че това… или просто си става направо, или пред безучастния им поглед, както щете го наречете. Но те са отговорни за това, което се случва там”, казва Какурис.

Освен това над 15 000 икони са откраднати и продадени на търгове по целия свят.

Реликви – сред които ценни икони, мозайки и стенописи от византийския период – се появяват в аукционни къщи из целия свят, включително в престижния “Сотби” в Ню Йорк.

През януари 2007 г. шест икони бяха върнати на Кипърската църква, след като са били изнесени тайно от страната. Те са щели да бъдат обявени на търг в “Сотби”.

Също така през 1988 г. четири фрагмента от безценна творба, датирана между 525 и 530 г. сл. Хр., са спасени, когато турски търговец на произведения на изкуството предложил да ги продаде на американски търговец на антики за 1 милион щ. д. Американският търговец се свързал с музея “Пол Гети” в Малибу, за да препродаде мозайките за 20 милиона щ. д. Тогава музеят уведомил Кипърската църква за находката.

В крайна сметка американският съд постановил, че Кипърската православна църква е законният собственик на фрагментите, и сега те са изложени във Византийския музей в Никозия.

Смята се, че повече от 60 000 древни артефакта са нелегално изнесени в други страни. За съжаление повечето от тези артефакти не са върнати.

Кипър притежава някои от най-добрите колекции на византийско изкуство в света, които предлагат на учени и ценители изключителната възможност да изследват развитието на византийската стенопис от VІІІ-ІХ век до ХVІІІ век.

САЩ официално признаха, че кипърското културно наследство е застрашено и през 1999 и 2003 г. Министерството на финансите наложи извънредни ограничения върху вноса на византийски църковни и обредни етнографски материали от Кипър. През 2002 г. САЩ и Кипър подписаха меморандум за разбирателство (изменен и обновен през 2006 и 2007 г.), отнасящ се до ограниченията за внос на антични предмети от Кипър.

Какурис казва, че кипърският въпрос е пренебрегван в продължение на десетилетия от международната общност.

“Когато човек вземе вестник и погледне международните новини, какво вижда? Или бомбардировка, станала в Близкия изток или в Ирак, или загуба на човешки живот в Афганистан – такива неща”, казва той.

“Въпреки че има въпроси, които изглеждат по-важни от кипърския въпрос – защото не виждаме непосредствено смъртни случаи или ежедневно случващи се събития в Кипър, слава Богу – това не прави продължаващата окупация от Турция на северната част на Кипър по-приемлива, добавя посланикът.

Имало е 20 000 гръцки киприоти в контролираната от Турция след 1974 г. област, но днес са останали около 450 от тях. Над 80 процента от населението на Република Кипър е християнско.

Макар населението на острова да е само 800 000 души, той е голям туристически център, привличащ повече от 2 милиона туристи всяка година.