Свети Йоан Предтеча като образец за нашия живот

Светият Предтеча е човекът, когото Христос прославил повече от всички други човеци: „Между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя“ (Лука 7:28). Той е най-големият измежду пророците не по възраст, тъй като е живял едва тридесет години, а по благодат и слава, бидейки удостоен не само да види, но и да кръсти очаквания Месия.

Непосредствено след тези слова Христос обаче отбелязва, че и по-малкият в царството Божие е по-голям от св. Йоан Предтеча (срв. Лука 7:28). Според тълкуванията на божествения Златоуст, Той е изрекъл това, за да предпази народа да не се увлече в свойствени нему преувеличения, вследствие на които да постави Йоан над Богочовека Христа. А според друго тълкувание – от християнския творец Дидим Александрийски (Слепия), живял през IV век – по-голям от Предтечата е св. Йоан Богослов, най-младият сред апостолите, тъй като апостолите са над пророците.

Св. Йоан Предтеча се е родил от жена, която страдала от безплодие, в отговор на нейните молитви. Още нероден младенец в шестия месец той се е изпълнил с благодатта на Светия Дух и е проиграл в утробата на Елисавета, когато тя видяла Пресветата Богородица и чула поздрав от нея. Нарекли го с името Йоан, защото им е било дадено свише от Бога, също както и самият той.

Аскетическото въздържание, към което се придържал, е изумявало мнозина от съвременниците му– те не са разбирали неговия ангелоподобен начин на живот и поради тази причина са го обвинявали, че е станал жертва на обладаване от зъл дух. Да критикуваш другиго заради това, че не живее така, както ти самият живееш, а по-различно, е нещо срещано и в други епохи – ние виждаме как в наши дни мнозина са хората, критикуващи онова, което не разбират, което не съвпада с техния начин на мислене; те разбират единствено видимото и пряко осезаемото за самите тях. Само че отвъд логиката съществува също и сърцето, а то, познае ли силата на нетварната благодат на Светия Дух, отхвърля всички лъжовни блаженства на настоящия преходен живот. Светите отци наричат това опиянение „трезвение“. Щом някой вкуси от любовта Божия, тогава той оставя настрана всякакви форми на любов към материалните неща, защото разбира, че те са нещо лъжовно.

Предтечата е подготвял хората да приемат Христа. Неговата проповед е била проповед на покаянието. Словата му са били изпълнени с мъжество и сила. Той не е изпитвал нито страх, нито колебание да се противопоставя на властимащите на времето. Изобличавал е беззаконията на цар Ирод. Наричал е змии и рожби ехиднини (срв. Мат. 23:33) фарисеите, налагащи на хората тежки и непосилни задължения. Той възрадван е благовестил за Христос и на намиращите се в ада, както всъщност пеем в посветения на него тропар: „…благовести на тези, които бяха в ада, явилия се в плът Бог“.

Нека да наблегнем на три важни неща, в основата на които са събития от неговия живот и неговата ежедневна практика.

Първо, да напомним за обвиненията, че е страдал от обладаване от зъл дух, отправяни към него поради факта, че животът му, посветен на Бога, е бил по-различен от живота на почти всички останали. Той не пожелал да живее в града, а се оттеглил в пустинята и там се отдал на аскетичен живот. Не се е хранил с обичайната храна, а с акриди* (връхчетата на ядивни растени) и с див мед. В наши дни, за съжаление, също има немалка степен на противопоставяне, когато някой – особено ако е млад и образован човек – реши да отдаде живота си на Христа и Неговата Църква, било то като свещенослужител или като монах. И даже да не търпи обвинения, че е обладан от зъл дух, изборът му непременно се свързва с някаква липса на здравомислие. В повечето случаи обаче хората, които при сблъсък с изпитания преодоляват успешно немалко трудности в живота си, са не атеисти или чужди на Църквата, а най-вече такива, които са въцърковени, следват примера на светците, следовници са на същия път. Ако това не разкрива абсурдността в нашата логика, тогава кое?

Второ, фактът, че е изобличавал беззаконията на Ирод и лицемерието на фарисеите, е нещо, което той е вършил не от омраза, а от любов, тъй като е бил човек безстрастен и „изпълнен със Светия Дух“. Целта му е била не да ги унижава, а да ги поправя и изцелява.

В наши дни съществува нагласа да оправдаваме свои грешки и страсти, като привеждаме цитати от Свещеното Писание и факти от живота на светците. От друга страна, мнозина прибягват до тежко осъждане, заклеймяване и злословие към другия, и то под претекст, че правят това за слава Божия. Светците, когато са били изправяни пред потребността да порицават, са го правили с чувство на болка, любов и с много молитви за порицаваните хора, и то след като преди това са изчерпали всякакви други възможни средства.

Трето, всички събития в своя живот – било то приятни, или пък болезнени – Предтечата е приемал като дар от Бога, тъй като нищо не се случва без Неговата воля. На практика не само раждането на св. Йоан Кръстител, но и всички други неща в живота му са ставали реалност поради това, че такава е била волята Божия – дори смъртта му идва според Божието домостроителство, за да може той „да благовести на тези в ада“.

С всекиго от нас се случва същото. Бог ни познава още преди да се родим, защото в основата на нашето сътворение е именно Той. Той ни обича повече, отколкото можем да си представим. Няма нищо случайно в живота ни. Неудачите, пораженията, та дори и най-тежките страдания са по Божие допущение в резултат на Неговата любов, защото съумеем ли да почерпим нужната сила от изпитанията, те могат да се окажат за нас най-големи блага. Нима са малко хората, достигнали покаяние и върнали истинната човещина у себе си именно след тежко премеждие или мъчително заболяване?

Упованието в любовта и в промисъла на Бога са най-непоклатимата опора дори при съприкосновение с крайно тежки неудачи. Това упование ни освобождава от чувството за несигурност и напрежение, насочвайки ни към вярната нагласа за спокойно и трезво отношение към най-трудните проблеми. | www.johnsanidopoulos.com

* Според други тълкувания акридите са вид скакалци.

Превод: Анжела Петрова