Спасението в Църквата – единственото възможно?

Някои съвременни хора, определящи се за православни, категорично заявяват: „Мога да се справя и без Църквата! Бог дава спасение на всички.“ Дали те имат ясното разбиране за това какво в действителност представлява Църквата? Представяме ви размислите на няколко руски православни духовници по въпроса защо спасението е възможно единствено в Църквата.

Игумен Нектарий Морозов:“Господ е създал Църквата именно като място за наше спасение“

Когато говорим за процеси от земно естество, подвластни на нашия разсъдък, можем да даваме израз на свои лични заключения. Защо, да речем, можем да направим кораб от дърво, но не и от стъкло? Разбираемо е защо. Когато обаче говорим за спасението, това вече е нещо, отнасящо се до сферата на неземното. Процесът на нашето спасение не принадлежи към изцяло понятните за нас неща. Знаем единствено, че спасението – това е нещо дадено ни от Господа; че Господ е дошъл на земята, станал е Човек, за да даде възможност на нас да станем богове по благодат и да ни предостави пътя и начина, които Сам е промислил.

Съвършено очевидно е, че съществуването на Църквата се явява неотделима част от този спасителен път и в нейното създаване е вложено домостроителството на нашето спасение. Не случайно всеки ден слушаме на богослуженията: „Твоята свята, съборна и апостолска Църква, която придоби с Твоята драгоценна кръв“. Господ е създал Църквата именно като място, като средство за нашето спасение. Ако тя не ни беше потребна, Господ нямаше да я създава. Според мен тъкмо това е искал да каже св. Киприан Картагенски със своите знаменити слова: „Който няма Църквата за майка, не може да има Бога за свой Баща.“

Протойерей Павел Гумеров: „Отричането на Църквата отново стана модна практика“

Отново е модно да се говори: „Аз съм кръстен човек, влизам от време на време в храм, за да запаля свещичка, но Църквата – мястото, където епископите и свещениците са толкова алчни… – не, нея не мога да я приема, не я признавам. И въобще, Църквата е измислена от хората като някакво ООД само за събиране на пари.“ Да се разсъждава по подобен начин – това е пълно невежество! Повече от невежество! Подобни хора не се притесняват, че никога не са прочели Евангелието. Защото още с първото Свое дело Господ, започвайки общественото Си служение и получавайки кръщение от Йоан Предтеча във водите на Йордан (до този момент Господ всъщност само се е подготвял за това), посочва призванието на апостолите. То е: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Което ще рече – формирането на Църквата.

Църквата води началото си от основаването на първата християнска общност. Първо – дванадесет ученици, после – 70, след това – още няколко стотици, които съставяли тази общност. Сам Господ казва: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ (Мат.1 6:18).

В Евангелието ясно е казано: Сам Господ е създал Църквата! За нас образец се явява първата християнска общност, съградена от Христос. И в нея са съществували тайнства, епископи, свещенослужители, дякони.

Защо ни е потребна Църквата? Църквата – това е Тяло Христово. Ние всички сме клетки на този Божествен организъм, а глава на Църквата е Христос. Във всички нас, клетките на този организъм, тече Христовата Кръв, която получаваме чрез Евхаристията. Ние сме обединени от главното Тайнство: Евхаристията. Единствено в Църквата има Причастие. Това не са мои слова, това са слова на Христа. Църквата е семейство. Никой човек не се спасява самостойно. Даже отшелниците, отделяйки се от света, не са прекъсвали връзките си с Църквата, но са се молили за целия този свят, за нашата Църквата – те просто са оставали верни на своето отшелническо служение. Ето защо и собственото ни семейство – майка, баща, деца – също се явява вид Църква, малка Църква, стига в семейството, разбира се, да има молитвена практика, а не всеки да седи пред телевизора и да отрича Църквата, или от време на време да се сеща да прочете „Отче наш“… Хората се спасяват именно в Църквата, защото задачата на човека е да обича Бога, да обича ближния, тоест реално да Му служи и заедно с Него да се моли в Църквата.

Светите отци казват, че Църквата ни спасява подобно на Ноев ковчег, поради което нерядко тя е изобразявана като кораб – Ноев ковчег. Сред вълните на житейското море ние не погиваме именно благодарение на този кораб на спасението, който е създал Сам Господ. И както вън от Ноевия ковчег всички са били постигнати от смърт, а се спасили само хората и животните вътре в него, така и вън от Църквата ние с вас може и да не загинем физически, но духовно по никакъв начин няма да се спасим.

Господ е създал Църквата, за да огради верните с духовни стени – напълно реални, но нематериални – и да ги предпази от злото, което властва в този свят. За да променим този свят, тръгвайки от църковния двор. Ето такава е задачата на Църквата.

На всички са известни словата на св. Киприан Картагенски: „Който няма Църквата за майка, не може да има Бога за свой Баща“, а също и словата на св. Иларион (Троицки): „Няма спасение вън от Църквата, няма тайнства вън от Църквата.“ Църквата е абсолютна необходимост. И както вярваме в Троицата, така вярваме и в Църквата. Не можеш да бъдеш християнин, ако отричаш Църквата. Подобно нещо не може да бъде никакво християнство – то е само едно лъжеучение, което е плод на собственото ни въображение.

Протойерей Алексий Умински: „Църквата е мястото, в което реално пребивава Бог“

Първото и най-важното е, че причината за съществуването на Църквата на земята е да бъде постигнато човешкото спасение. И именно поради това тя е укрепена на земята от Господа в лицето на Неговите ученици и апостоли. Така Църквата се явява място, в което реално пребивава Бог, но редом с това в нея реално пребивава и човекът. Църквата е не просто храм, а реална съобщност на човека и Бога. Църквата – това е човекът плюс Бога.

За по-голяма яснота ние трябва да си представяме спасението в Църквата не просто като благоденствие. Много хора, за съжаление, възприемат спасението и пребиваването във вечния живот като някаква по-добра форма на земното битие. Те смятат, че ето, щом на земята е добре, в рая сигурно ще бъде още по-добре. В техните представи раят е някакъв хотел от свръхвисока класа, където „ще ни бъде предоставено всичко“. Там навсякъде грее слънце, растат палмови дървета, леят се звуци от морски вълни, та даже и ангели със струнни инструменти изпълняват Вивалди. Досущ като курорт от най-висша класа. Но по такъв начин Царството небесно би могло да се изобразява единствено в карикатурите.

А като цяло вечният живот и Царството небесно – това е общият живот на човека и Бога. Състоянието, при което Бог и човек живеят заедно в един общ живот на любовта. И Бог стана Човек, за да може човек да се сдобие с възможността да чуе Бога, да Го види и да добие някакво по-дълбоко познание за Него, да се доближи до Бога. А това сближаване на Бога с човека се осъществява чрез Църквата, чрез нейните свети Тайнства. И разбира се, първо и преди всичко чрез тайнството на Божествената Евхаристия, когато човек и Бог се сближават до такава степен, че в човека се влива Божествена кръв. Както пише св. ап. Петър, ние всички трябва „да станем участници в божественото естество“ (срв. 2 Пет.1:4) – Божествената природа.

И именно това уподобяване, това сближаване, това съединяване на човека с Бога е възможно единствено в Църквата, защото Господ тъкмо поради тази причина създаде Църквата на земята. И Дух Свети слезе от небето на земята, изпратен от недрата на Светата Троица именно за да пребивава тук заедно с нас и да ни възвежда до безкрай към Царството небесно. Никъде другаде няма да откриеш подобно място. Единствено Православието се явява хранилище на Истината.

Дякон Владимир Василик: „Църквата е Тялото на Самия Христос“

Както е казвал св. Киприан Картагенски, да се спасиш вън от Църквата е възможно дотолкова, доколкото е било възможно за човеците да се спасят вън от Ноевия ковчег. Спасението е постижимо единствено в Църквата. Защото Църквата – това е Тялото на Самия Господ Иисус Христос. Тя е Неговият дом.

В какво се изразява спасението? В същностното изменение на човека. Именно в изменението на самата негова душевна, духовна природа, а после и във възкресението. Защото глава на Църквата е Христос и Той е Спасителят на тялото, както казва апостол Павел. Никой друг не ни е обещавал това и, разбира се, никой друг не би могъл да го постигне.

Единствено Православието се явява хранилище на истината, хранилище на благодатта на Светия Дух, в което е цялата пълнота на спасението. Естествено, в една потенциална форма. В Църквата можем да попаднем на всякакви хора – както хора изключително благочестиви, водещи добродетелен и богоугоден живот, така и хора грешни, неуравновесени, а понякога и хора, тънещи в разврат, че дори и в словоблудство. Но това по никакъв начин не ощетява онтологичното естество на Църквата. „Каквото било, било.“ Или както е писал св. Григорий Богослов: „Юда е бил предател, единадесет други – светила.“ В Църквата винаги е имало много и различни хора. Неслучайно още св. Киприан е правил сравнение между нея и Ноевия ковчег, в който е имало и чисти, и нечисти животни, и по-висши видове, но и разни влечуги. Ето защо не бива да се смущаваме, тъй като търсенето на чиста Църква би означавало забързано устремяване към Страшния съд – нещо, за което ние, естествено, нямаме готовност. | www.pravoslavie.ru

Подготвено от послушника Никита (Попов)

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Анжела Петрова