Сретение – сбъдване на очакваното

Срещнахме ли се с Христос?

„А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1)

Казват, че няма нищо по-неприятно и по-трудно от това да чакаш или да догонваш. Относно „догонването“ засега няма да говорим, а за очакването най-точното време e да поразмишляваме в навечерието на Сретение Господне. Този голям църковен празник ни припомня именно за едно много, много дълго очакване, увенчало се накрая със СРЕЩА. Думата „сретение“ така се и превежда от църковнославянски – „среща“.

В продължение на много векове старозаветният Израил очаква идването в света на Онзи, Когото на еврейски наричат Месия, а на гръцки – Христос. На руски тази дума е „Помазаник“ или казано по друг начин „Цар“. Не в смисъла, в който наричат царе онези, които управляват народите, властват и съдят, водят войни, наказват и помилват. За всеки винаги е било ясно колко нетрайна е тяхната власт, как несправедлив се оказва понякога съдът и несъвършена милостта. Ако даже Соломон, най-мъдрият сред мъдрите, който преди възкачването си на престола моли Бога да му даде „разумно сърце, за да съди Твоя народ и да различава, що е добро и що е зло“ (3 Царств. 3:9-11) и получил този дар преизобилно, ако дори този помазаник не устоява и в края на живота си се отклонява от правдата Божия, то можем ли да очакваме съвършено управление от когото и да било? И би било невъзможно за всеки мислещ човек да не изпадне в краен песимизъм и да остави всяка надежда за „по-добър живот“, ако не съществуваше древното обещание, дадено от Бога на Неговия народ чрез пророците.

Всеки вярващ знае, че злото не е всесилно, неправдата не е вечна. Ще настъпи денят, когато Бог ще се намеси в човешката история и ще изпрати в света особен Човек, Когото ще надари с такава власт и с такава сила, каквито преди Него не е имал никой, и Той ще бъде прекрасен и съвършен, справедлив и добър. Пророк Исаия предсказва за Него и Неговото царство така: „… и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие… Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина… Пояс на кръста Му ще бъде правдата… Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара“ (Ис. 11:2-4-6).

Ето какъв Помазаник очаква старозаветната Църква. И трябва да кажем, очакването е толкова дълго, множество поколения си отиват от живота, без да дочакат, затова в мнозина отслабва вярата, че Месия изобщо някога ще дойде. Въпреки това, колкото по-чист и праведен е човек, толкова по-силно и твърдо вярва, че Господ непременно ще изпълни Своето обещание, и ще настъпи тържество на доброто и правдата. На празника Сретение ние си спомняме за един такъв човек.

Този праведник се казва Симеон. „Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен“ (Лук. 2:26). И праведният Симеон очаква вече доста отдавна. Макар и, както вече стана дума, дългото очакване да се понася трудно от всички, Симеон има голямо преимущество пред другите очакващи: за разлика от тях той знае твърдо, че ще дочака.

И ето в деня, когато четиридесетдневният Младенец Иисус Христос е донесен в храма, за да бъде извършен върху Него установеният обред, Симеон по вдъхновение идва в храма. Виждайки Иисус, „той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:28-32). Очакването на праведния старец се сбъдва, сега може да си отиде „с миром“, и да си отиде не от къде да е, а от живота. Да отиде не къде да е, а да умре. Да направят това се налага на всички хора, само че мнозина ли го правят „с миром“?

Праведният Симеон знае, че с Христос се променя смисълът на всичко, дори на смъртта; знае, че без тази СРЕЩА най-дългият, дори безкрайният живот няма никакъв смисъл, и обратното – в Христа смъртта става не край на битието, а влизане във Вечността.

Спасителят Христос идва в света отдавна, още преди две хиляди години. Но до ден-днешен мнозина така и не са се срещнали с Него. Сред тях има хора, които не са чували за Него, както и хора, които, чувайки, не са повярвали. Ние, вярващите, би трябвало да разкажем на нечувалите, да уверим невярващите.

Кой знае защо, при нас това се получава лошо. Защо ли?

Самите ние, вярващите, срещнали ли сме се с Христос, или не?

Разбира се, срещнали сме се, нали придобиването на вярата е именно такава среща. Обаче не умеем през цялото време да живеем с тази среща, не се получава винаги да помним с цялото си сърце за Срещнатия от нас, по-точно за Срещналия нас. Живото усещане за присъствието на Христос вселява в сърцето мир и радост, независимо от всичко. Праведният Симеон тръгна да умира „с миром“. Получава ли се при нас „с миром“ дори не да умираме, а поне да живеем?

Празнувайки Сретение Господне, да благодарим на Бога, че тази среща в нашия живот все пак се е осъществила, че в нея животът ни и предстоящата ни смърт придобиват онзи единствен смисъл, с който може безстрашно и радостно и да живеем, и да умираме. За онези, които са се приближили до Христа, най-главното е да не изгубят тази близост. Всеки грях, извършен произволно, ни лишава от близостта до Спасителя, а значи и от мира, и от радостта.

Не затова ли са така неубедителни нашите думи и е така недостоверно нашето свидетелство?

Нека този празник да обнови радостта от срещата ни с Господа и да ни изпълни с решимост никога повече да не се разделяме с Него! Амин. | www.pravmir.ru

Превод: Радостина Ангелова