Грижа



Ако можеше само да се избавим от грижите! Ако можехме да имаме живот без грижи… Но за съжаление, това не е възможно. Защо е така невъзможно? Та грижата трябва да се преодолее, а за това е нужна само малко духовна свобода.

Човек никога не се чувства удовлетворен докрай. Винаги има нови стремежи и в душата му едно след друго се настаняват нови желания и нови потребности. Достатъчно му е само да погледне към бъдещето или да помисли за утре и вдруги ден и започват да се растат плевелите на грижата… Защото бъдещето винаги е неясно и кой знае какво го очаква утре и в следващите дни. А в живота, в който трябва да сме напълно самостоятелни и обезпечени, в живога, в който всеки мисли за себе си и само за себе си и никой не мисли за другия, как да нямаш грижа в него? Там, където всички наоколо така жестоко стопанисват и употребяват – всичко, свързано с живеенето е неувереност, а неприятният и неочакван случай е господарят на бъдещето. Грижата държи всички ни с острите си нокти. Тя, грижата, се пръсва като пепел, която вятърът понася и разстила в пространството на прозореца, отворен към бъдещето. Така е било винаги, така и ще бъде. Как могат грижите да се “преодолеят”?

Бъдещето стои пред нас, остават си и потребностите, неувереността не ни напуска. Голямата измама на комунизма и опитът да премахне неувереността, да обезпечи всички и да удовлетвори всички потребности създава при наследниците на хората от онова време противоположния резултат.

Необходимо е да се примирим с неувереността, нуждата и бъдещето. Но за да преодолеем неизвестността, трябва да се научим да преодоляваме и неувереността, и нуждата, и бъдещето. Откъде да започнем?
Често започваме с бъдещето, като се обръщаме гърбом към него. Търсим утеха в миналото, в непреходното, във вечността; не само съзерцателно, и творчески. Прекрасното минало на твоето отечество и на твоя народ – нима то не ти е скъпо? Великото минало на другите народи и страни нима не говори нищо? Съзвездията, които се движат там горе, миналото на нашата планета, историята на животинския и растителния свят – това богатство на Божието творение, което очаква твоето наблюдение и твоето изследване и те спасява от твоята грижа. Всеки прекрасен образ от изкуството, всеки математически проблем е извън времето и те изважда от изпълненото със страх и грижи бъдеще, дават покой и отдих. Когато се устремиш към дълбините на човешкия дух с книгите на големите мислители, ако обърнеш своя поглед още по-нависоко – към Бога ще намериш вечността. И тогава твоите грижи ще ти се сторят толкова глупави, а притесненията за съмнителното бъдеще ще заприличат на излишен товар. Като товара на камила, който те смазва.

Все пак, пълното освобождение от грижите не може да завърши на земята.
В грижата се крият две начала. – Това, от което се нуждаеш и за което е нужно да се притесняваши и това, което е съдържанието а твоята грижа. И твоят страх. Да, страх и неувереност пред бъдещето, което ни носи живота. Всъщност, нека неувереността остане, страхът трябва да изчезне. Нека и нуждата остане, но не бива тя да ни измъчва и терзае. Човекът е толкова по-смазан и унизен от живота, колкото по-слаб се чувства да осъществи своите цели в живота, тези, които са неговата грижа и дълг… Човекът е парализиран от страха си пред бъдещето. Страхът, който зрее в грижата, изтощава душата и вреди на работата, така че – нека грижата се махне. Помислете си само: кое за вас е най-лошото? Лишенията? И перспективата да се лишиш от нещо – те парализира и сковава?! Тя ли отнема силата, мъжеството, достойнството и свободното време?

Грижата винаги е дребнава и недалновидна, а ние потъваме в нея. Тя иска да скрие от нас великите, божествените, жизнени цели. Грижата ни замотава в излишни подробности, в жалките “тук” и “сега”, в плиткото и мимолетното. Грижата е истинският враг на възтора и вдъхновението. Тя разделя хората, тя прави така, че хората враждуват заради противаречивите си грижи… Тя идва като прах и раздробява живота на хората на малки частици. И хората стават користни и дребнави заради нея… Ние трябва да се научим да я преодоляваме.
А само грижовната майка ще остане за нас винаги любима: защото тя се грижи за другите и така облагородява грижата с любов.

Превод от руски: Дария Захариева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...