Иванкината Коледа

Оплакваш се от самота всред големия град. Толкова народ – около теб ври като мравуняк, а ти въпреки това се чувстваш като в пустиня. Най-тежко ти е на големите празници. Навсякъде кипи радост, а теб те притиска тъга…

От 1920 до 1934 година еп. Николай Велимирович оглавява Охридската епископия. През този период той създава едни от най-значимите в богатото му литературно наследство творби – "Омилии", "Охридски пролог", "Езерни молитви". До тях се нарежда и сборникът "Мисионерски писма". В него са събрани част от писмата, които еп. Николай е писал в отговор на различни хора, обръщащи се към него, за да потърсят съвет или разяснение, да споделят свои недоумения или проблеми. За всички тях – миряни и монаси, старци и деца, интелектуалци и занаятчии, сънародници и чужденци – епископът е намирал мъдър, ясен и вдъхновяващ отговор. Ето част от заглавията на писмата: "До монах Авакум: за мислените грехове"; "До машиниста Стамен И., който се оплаква, че работата му е скучна"; "До един бакалин: за правата мяра"; "До едно сираче, което пита: Защо в Евангелието не се говори за щастие?"; "До едно малко момче, което иска рождественска приказка"; "До българския професор Христо Й.: за мира и братолюбието".

Ето две от съдържащите се в сборника писма.

Писмо 95

До една самотна жена:
Иванкината Коледа

Оплакваш се от самота всред големия град. Толкова народ – около теб ври като мравуняк, а ти въпреки това се чувстваш като в пустиня. Най-тежко ти е на големите празници. Навсякъде кипи радост, а теб те притиска тъга. Коледа и Великден идват при теб като някакви празни съдове, които ти напълваш със сълзи. Когато тези свети празници са далеч зад или пред теб, се чувстваш по-спокойна. Но когато наближат и дойдат, тъга и пустота завладяват душата ти.

Какво да направя за теб? Ще ти разкажа за Иванкината Коледа; може би ще ти е от полза. Ще оставя на нея – нека ти разказва, както разказваше на мен.

"Четиридесет и няколко години гледам този свят като девойка. Никога никаква радост, освен краткото време на моето детство в бащиния дом. Но пред света не се показвах тъжна. Пред хората се правех на весела, а оставайки сама – плачех. Всички ме смятаха за щастливо създание, понеже такава се показвах. Слушам, всички около мен се оплакват – и брачни и безбрачни, и богати и бедни, всички. И си мисля: защо и аз да се оплаквам на нещастните от своето нещастие и само да увеличавам тъгата около себе си. По-добре да се правя на весела; така ще бъда по-полезна на скръбния свят, а своята тайна ще крия в себе си и ще я оплаквам в самота.

Молех се на Бог да ми се яви някак, макар само един Негов пръст да усетя някъде. Молех се така, за да не се прекърши душата ми от скритата мъка. От всички мои приходи правех милостиня, когато ми се предоставеше случай. Навестявах болни и сираци и носех отрада със своята привидна радост. "Вярвам в Тебе, благи Господи – казвах често – но Те моля, яви ми се някак, та още повече да повярвам". Вярвам, Господи, помогни на моето неверие – повтарях тези думи от Евангелието. И наистина, доживях Господ да ми се яви.

Най-тежко ми беше на големите празници. След богослужението се затварях у дома и проплаквах цялата моя Коледа или целия Великден. Но на миналата Коледа ми се яви Бог. Случи се така:

Наближаваше този велик ден. Аз реших да приготвя за него всичко така, както го приготвяше моята майка – и питка с пара, и кравайчета, и преснина, и всичко останало. Пръснах слама из къщата, хвърлих по три ореха във всеки ъгъл на стаята – нека е милостива Св. Троица по всички четири страни на света. И докато вършех това непрекъснато се молех: Господи, изпрати ми гости, но съвсем гладни и бедни! Моля те, яви ми се по този начин! От време на време ме спохождаше мисъл: Луда Иванке, какви гости очакваш на Коледа! На този свят ден всеки е в своя дом; кой би могъл да ти дойде на гости? И плачех ли плачех. Но пак повтарях тази молитва и продължавах да приготвям. Когато на Коледа се върнах от църква, запалих свещ, сложих обеда, поставих всичко на масата и започнах да ходя насам-натам из стаята. "Боже, не ме оставяй" – молех се отново. По улицата не минаваше почти никой. Коледа е, а и улицата ни е затънтена. Но щом снегът заскърцваше под нечии стъпки, аз – на портата! Дали не е моят гост? Не е. Ето, отмина. Превали пладне, а аз съм сама. Заплаках и викнах: "Сега видях, Господи, че си ме оставил!" Плаках така и хълцах, докато – изведнъж! – изведнъж някой захлопа по портата и аз чух плачливи гласове: "Подай, брате! Подай, сестро!" Изтичах бързо и отворих портата. Пред мен – слепец и водачът му, и двамата прегърбени, дрипави, премръзнали. "Христос се роди, братя мои!" – викнах аз радостно. "Наистина се роди!" – едва проломотиха те, тракайки със зъби и треперейки от студ. "Смили се над нас, сестро! Не ти искаме пари. От сутринта до сега никой не ни предложи хляб; по някоя пара или чаша ракия, а хляб – никой. Много сме гладни!" Аз – като на небесата. Въведох ги в къщи и ги сложих да седнат край пълната трапеза. А аз им принасям, плачейки от радост. Те ме попитаха зачудено: "Защо плачеш, госпожо?" "От радост, братя, от чиста и светла радост. Което молих от Бога, Бог ми го даде. Няколко дни му се моля да ми изпрати гости като вас и ето, той ми изпрати. Вие не сте дошли току-така, но моят благ Господ ви доведе. Днес Той ми се яви чрез вас. Това е най-радостната Коледа в моя живот. Сега знам, че е жив нашият Бог. Слава Нему и хвала!" "Амин" – отговориха моите скъпи гости. Задържах ги до вечерта, напълних им торбите и ги изпратих".

Такава е била миналогодишната Иванкина Коледа. Дай, Боже тази година да бъде още по-радостна. Помоли се и ти, дъще, Небесният Отец да ти се яви по някакъв начин – а начините у Бога са много – и ще преживееш чудо. Не се готви за тъга в този велик ден, но се приготви за радост. И Всевиждащият, Всемилостивият ще ти я даде.

Писмо 107

До фабричната работничка Станка К.,
която пита какво означават думите:
"Тебе, Господи!"

В края на всяка молитвена ектения свещеникът призовава вярващия народ да се предаде напълно на Господа Христа, казвайки: "Сами себе си и един другиго, и целият наш живот на Христа Бога да предадем". На това народът отговаря: "Тебе, Господи!" (На Теб, Господи!).

Тези думи са твърде значими и могат да се приложат при много обстоятелства в човешкия живот.

Когато си здрава и имаш успех в работата, въздигни сърцето си и кажи: благодаря – на Теб, Господи!

Когато хората те почитат и хвалят, кажи в себе си: аз не заслужавам това, то не се полага на мен, а – на Теб, Господи!

Когато изпращаш децата си на училище, или на работа, или във войската, благослови ги от прага на своя дом и кажи: предавам ги – на Теб, Господи! – на твоите грижи.

Когато те сполети хорска завист и невярност на приятели, не падай духом и не задържай горчивина в своето сърце, но кажи: всичко това предавам за съд и правда – на Теб, Господи!

Когато тръгнеш след ковчега на своя най-скъп човек, крачи храбро, сякаш носиш подарък на най-големия си Приятел и кажи: тази свидна душа принасям в дар – на Теб, Господи!

Когато над теб надвиснат тъмните облаци на демонските изкушения, на мъки и болести, не се отчайвай, а кажи: за помощ и милост се уповавам – на Теб, Господи!

Когато ангелът на смъртта застане до твоята постеля, не се страхувай – приятел е – а се прости с този свят и кажи: покайната моя душа предавам – на Теб, Господи! – в Твоите ръце.