Моите срещи с Църквата
BG Репортер
Прадядо умрял през нощта, преди сватбата на родителите ми. Гостите поканени – цялото село, телето заклано, ракията по шишетата… А дядката, бог да го прости, споминал се на 103 години. Поживял си. Тича родата при попа. "Попе, кво праим?" "Прибирайте го в мазето и никому нито дума. На моя отговорност. Аз ще поема греха". И на другия ден водил хорото. На следващия – опелото.
Поп Лазар ми даваше бонбони всеки път, когато ме срещнеше. Бях малко, сополиво хлапе и той ми разказваше много интересни истории за някакъв свят човек, който го разпънали на кръст, но после оживял, за да ни спаси. Това със спасението не ми беше много ясно, но поп Лазар страшно много ми харесваше. Искаше ми се да ходим в църквата често, но всички в къщи казваха, че това не е разумно. Имало хора, които "гледали" и казвали където трябва. И баба така и не ме водеше в църквата. Имаше си икона в стаята, с кандилце, там палеше свещите си. Кръстехме се, обърнати на изток (към двора на баба Мина)…
В тийнейджърските си години съвсем забравих за църквата. Тогава други неща ме вълнуваха. Моят любим свещенник отдавна бе починал, а междувременно демокрацията бе нахлула в страната с пълна сила.
На един Великден (мисля 91-ва година), се оказах във Варна с любим човек. Решихме да почетем празника и да отидем на основната литургия. – точно, когато се обикаля църквата. Стискам малката свещичка, очаквайки да започне процесията. И какво се случва – свещеникът (мисля с доста висок църковен ранг), придържан от двама души, се опитва да запее, както и да се държи на краката си. Толкова е пиян, че личи сигурно от някоя друга галактика, ако го наблюдават. Тръгваме си омърсени и излъгани. На Великден!
Зажених се. Сватба като сватба: първо в общината, после в църквата. От двете отчета едното го няма. Идва по средата на ритуала, видимо подпийнал. А този, трезвия, пък се изниза по-рано – бързал… Пътьом, с напевен глас, в същата тоналност (като молитвата), минавайки покрай клисаря му изпява: "Тия не са си платили-и-и-и"….
Роди ми се син. И следва, разбира се, кръщавка. Всичко – нормално. Дори ми хареса. Накрая минах през отчето. "Дядо попе, да платим там квото-щото…", "Да платим, чадо". Не коментирам цената. Платих. Да е живо и здраво чедото! Оттам – на софрата. По едно време майка възкликва: "Ей, не платихме на попа!", "Глупости!" – възкликва баща ми – "Аз му платих още преди церемонията!" Аз понечих нещо да кажа, но замълчах. Спомних си за поп Лазар, който ми даваше бонбони и мъдри съвети. "Всеки ще отговаря за греховете си" – казваше, а аз хабер си нямах що е грях…
Отидох да живея в друг град. Не познавах почти никой. Сядаме в едно заведение с един приятел и ТОЙ просто ми се набива в очите. Здрав, застаряващ мъж, с посребрели коси, с няколко килограма злато на врата. Около него – накацали малолетни красавици. Лолитки! Не се въздържах и попитах : "Кой е тоя играч?" – "Шефа на църковното настоятелство"…
На църква отдавна не ходя. Гледам от време на време сеира по телевизията. Вкъщи си имаме две икони. Ако толкова ми се прииска да говоря с НЕГО – мога да го направя.
Скоро беше Цветница. Закачих си върбово клонче на иконата. За здраве. А миналата седмица, за Гергьовден, си сложих буково клонче. Такъв бил редът. Или поне така казват.
А като онзи отец, от детството ми, поп Лазар, може би има и сега, но просто не съм го срещнал. Не може да го няма… Все някъде…
Познавам много добри свещенници,като вашия поп Лазар,и слава Богу че ги има-на фона на нашата грозна действителност.Само че чертите на добродетелта не се афишират демонстративно от скромност и смирение..и често остават незабелязани от пасомите.Разбира се не доброто поведение от страна на свещенника-това всеки долавя.Странно е как сме много чувствителни за лошото у другите,особено ако то е присъщо на църковник/,което не оправдавам/.Но когато трябва да сме сензитивни за нашето етично и духовно поведение в обществото,някак съвестта ни е приспана и не ни боли чак толкова-как ли пък ние изглеждаме на някой друг отстрани.И все пак-църковната дисциплина трябва да е изживявана и илюстрирана от страна на свещенството,пасомите пък-трябва да не осъждат ,а да са заети със собственото си духовно усъвършенстване…и да разберат ,че поповете са хора,не ходещи светци.Да погледнем на гредата в своите очи,защото съчката ,в очите на другите-е може би,отражение на гредата от нашите души
ще си удава компа от сополивите признания на автора. НА ТОЯ НЕ МУ ХАРЕСАЛИ БОЖИТЕ СЛУЖИТЕЛИ!!! АУУУУУУУУУУУУУУУУУ, че трагично! ХРИСТОС ДОЙДЕ НА ЗЕМЯТА, НЕ ПРАВЕДНИЦИ ДА ПРИЗОВЕ, А ГРЕШНИЦИ КЪМ ПОКАЯНИЕ!!! А НЕ ЗНАЕ ЛИ АВТОРЪТ, ЧЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЛЕЖИ В ГРЯХ!?! АКО В ЦЪРКВАТА ВСИЧКИ БЯХА СЪВЪРШЕНИ, ТО ТЯ ЩЕШЕ ДА Е ПРАЗНА. ТОВА НЕ МУ ХАРЕСВА, ОНОВА НЕ МУ Е ПО ВКУСА! ЩО НЕ ПОИСКАШ ОЩЕ МАЛКО И ГОСПОД ДА СЛЕЗЕ И С ЛИМУЗИНА С ШОФЬОР И ЧЕРВЕН КИЛИМ ПОД ЗВУЦИТЕ НА ФАНФАРИ ДА ТЕ ЗАВЕДЕ ДО ЦЪРКВАТА, ЛИ!?! НЕ, МИЛИЧЪК… НЕМА ДА СТАНЕ! НИКОЙ НАСИЛА НЯМА ДА ТЕ ВКАРА В ХРАМА! „ГОСПОД ДАВА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА“. Не го ли знаеш!?! МИЛИЯТ АВТОР СИ ИМАЛ ДВЕ ИКОНИ, С КОИТО СИ ПРИКАЗВАЛ, КОГАТО ИМАЛ НУЖДА!!! Ако имаш нужда да си поприказваш с Господ, иди при свещеник и се изповядай. Грешен или праведен, неговият Началник му пуска какво да ти говори. При все, че попът си мисли, че той си мисли какво говори. Какво да ти пиша? Като между маловерци, всяка стъпчица към Бога, всяка молитва, всяка хубава мисъл е усилие. Ти не искаш да положиш усилие, а искаш наготово да береш плодове. Не става. Господ Иисус Христос е казал да слушаме и да правим какво ни казват свещениците, но тях да не гледаме какво правят. Ръждиви жици са, но по тях тече тока. Не ги гледай тях. Помисли за себе си. Като толкова, кориш Църквата, ти безгрешен ли си? Съвършен ли си? Не си. Първом извади гредата от окото на твоето самодоволство и осъждане, па тогава гледай какви трески за дялане има в чуждото. Без свещеници няма спасение.
Idiot, чета ти и си мисля, че хубаво си си избрал името. Защо го нападате човека, че говори искрено. Ами не усещате ли, кога някой критикува с неприязън Църквата и кога с тъга? И къде човека говори, че искал свещеници-светци?! Този поп Лазар не е бил светец, а просто нормален човек, който го е било грижа за хората. И няма такова нещо, че Началникът спускал на попа какво да говори. Пълни щуротии, после хората защо си мислели, че Църквата ни била пълна с такива, като разгневения православен преди мен.
Така изплакан проблема за съблазънта, която сеят църковниците сред обществото и визията, която представят пред „оглашените“ за християнтво и духовност, си е точно представен. Като четях внимателно ми стана тъжно. Сетих се ,че и аз някога така ги преживявах нещата, за щастие влязох съзнателно в Църквата, въпреки съблазните от една или друга страна и това не ме обезвери. Дано този фатализъм звучащ от думитге на г-н Банков не го завладее трайно и все пак да проумее, че помията в златна чаша / което сме ние недостойните христяни в Святата Божия Църква на Иисуса Христа/, не обезценява нито златото, нито златния съсъд.
Сигурно има и такива свещеници описани по горе.Ние не бива да ги съдим(грешни или не)чрез тях идва Благословението на СЪЗДАТЕЛЯ.
„Сигурно има и такива свещеници“.
Има, има в много голямо изобилие…!
Благословението на СЪЗДАТЕЛЯ идва не чрез тях, а въпреки тях.
Идна от основните причини за голямото изобилие на такива свещеници е лъжесмирението и неумението да правим разлика между осъждане и изобличение. А Божието слово ни призовава да ги изобличаваме – с кротост, смирение, любов и смелост. А при ръкоположение да казваме „недостоен“!
Ако не изобличаваме безплодните дела на тъмнината, ставаме техни съучастници!
Когато аз получавам такива изобличения от моите енориаши съм им много благодарен. И ги подканям да го правят по-често и по-смело.
Сърдечен поздрав на Galina71 за вярната позиция и точните думи.
Грешно е да злословим и хулим, когото и да било, още повече свещениците, защото:
1. Църквата ни е дадена от Господ, а свещениците са Негови служители и само чрез изповед пред тях, могат да ни се простят множеството грехове;
2. Ние всички сме целите в грях, а си позволяваме другите да съдим;
3. Свещениците имат принос за нашето спасение и по този начин покриват много свои грехове.
Нека не злословим и осъждаме ближните, а да ги обичаме и да им прощаваме, защото инак не можем да изпълним смисъла и целта на нашия живот – спасението на нашите души и вечно блаженство!
СЛАВА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ ВОВЕКИ. АМИН.
Човекът влязъл в Църква цели три пъти :
– на един Великден,
– като се женил и
– като си кръщавал детето/
и вече е експерт, обобщава, гледа си „сеира по телевизията“ и выступава по медиите.
А на последния му вопъл бих отговорила: има ги, бе човече, ама и да ги видиш, няма да ги познаеш
Няякои мнения до тук изразени бяха по скоро принципни.Нека разгледаме конкретно нещата.
В тези случаи авторът съобщава за грехове ,които не са обикновени,тоест неща за които да си затворим ей така очите и да не осъждаме.
Става въпрос за пиянство и сребролюбие ,кражба.
“Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие” (1 Кор. 6:910).
Всички сме грешници ,но има някои неща ,които изрично са споменати да бъдат избягвани. А какво да кажем ако се правят насред храма?
Вижте, така не се прави. Сяда някой си, близо 40 годишен мъж, който иначе се именува поет и автор и в една страничка описва при това – бездарно и банално – своите срещи с Църквата, а ние му обръщаме внимание…Искрен ли бил, боляло ли го, сърбяло ли го. А митологичната (по баналност) картина за пияния поп на Великден е особено показателна за крайната отдалеченост на автора от Църквата, освен оскъдните му по обем срещи с Нея. Не бих търся сметка на редакцията на сайта за причините, по които са пуснали това тук, защото предполагам че имат такива, но едва ли са за оповестяване. Става дума за истинската причина.
Но ние, като живи членове на тази църква бихме могли да имаме усета на какво и на кого да обръщаме внимание. Дори има правило по този въпрос – сега не ми се рови, където се споменава как да се отнасяме към мненията на хора от извънцърковните среди.
За тази цел обаче се иска добронамереност, а ние – изнервени от трудния си християнски живот – рядко я проявяваме.
http://www.avtorite.com/authors_info/author/PAVLIN_BANKOV/
Историята с тази публикация е толкова банална, че не си струваше да се включвам, но просто имах 10 мин. свободни, пък и..писва човеку.
„Стига ми са момне ле, навдига
барем да не та познавам…“
(родопска народна песен)
http://www.4coolpics.com/gallery_photo/52/193546.html
„Ще дойде време, когато свещениците ще станат по-лоши и нечестиви от всички“. Из книгата на Свети Козма Етолийски – поучения, притчи, пророчества.
Една невероятно полезна статия!
Без въобще да го съдя човека (щото той си е почти добронамерен) мисля, че е ни е написал най-типичнато мнение на 80% от българите:
1. Човека е ходил 5 пъти на църква:
– На „Главна литургия!“ на Великден 91ва
– На сватбата си
– Кръщенето на дето
– На Цветница (за да си вземе клонче върба!)
– На Гергьовден (за ди си вземе друго клонче)
2. Има 2 икони вкъщи: не знае точно защо – за всеки случай. Говори си директно с Господа (като Мойсей)
3. Разочарован е от поповете.
Като гледа телевизия си затвърждава мнението че хубаво прави и даже малко да се подиграва.
Прав е mirko, това е полужението на 80% от българите, ако не и на повече. Но какво правим ние „верните“ – пишем коментари, джафкаме се. И какво? Нима това ни е работата, нима ние сме най-праведните, търсейки греховете на другите? И какво като сме ходили на църква повече от 5 пъти в живота си? Вчера коментара на дядо Николай, че Христос е казал: „Идете научете всички …“, не е ли показателно? Какво сме направили ние за да няма такива, които да ходят само 5 пъти в живота си на църква, да знаят какво е това Спасение, и кому е нужно то? Аз поне се чуствам много гузна. Щото всеки път като ида на църква, все в главата ми е кой как не знае какво да прави, вместо да гледам себе си. А вие как сте?
Сега прочетох статията. И тъкмо се бях заслушала в коментара ви – стигнах до тук „Не … търся сметка на редакцията на сайта за причините, по които са пуснали това тук, защото предполагам че имат такива, но едва ли са за оповестяване. Става дума за истинската причина.“
Каквато и „истинска причина“ да ви се върти в главата, ако не ме лъже интуицията, вашият коментар не е по-малко банален за квалифициране, отколкото статията. Да, това е типичният параноичен синдром в църквата – всеки, който ни изобличава или критикува, е враг (!) и нашата задача е да се опазим от него. За истинските ни проблеми ще се грижим, ако имаме свободно време и настроение.
Не ви интересува, казвате, кой какво го „боли и сърби.“ Ок. Това е така, сигурно защото сте църковен професионалист и знаете истината за нещата, за разлика от тия несъществени хорица, дето вместо да са в Църквата, я критикуват. Духовник ли сте? Дали пък много такива банални хора не са в църквата, защото не са намерили причина, защото им е опротивяло това, което са видели на входа;и не искат да търсят по-навътре; и вината е в някого? Мислите, че ние в църквата НЕ сме отговорни? Само се тревовожа, да не би пък да се окаже, че не сме снабдени с такъв имунитет.
Може и някой да е злонамерен – ок. Това е негов проблем. Ако сме в състояние да получаваме полза и от тия недобронамерени критики, за да си решаваме нашите проблеми, ще е много добре за нас.
Благодаря на отец Стефан, че написа този коменатар.
това е „полужението“ – мисля, сестро, първо трябва да обърнете внимание на познанията си по правопис, преди да се занимавате с по-високи духовни въпроси 😉
Аз няма да питам по каква асоциация сте си избрала името. Щото намирам такава.
И фюрерът е бил искрен като е сял омразата и ксенофобията. Сигурен съм, че и Том Круз е бил съвсем искрен когато се е изявявал като д-р Гьобелс на конгреса на сциентолозите тази година. Не отричам, че и такива свещеници има, но те си имат Началник, който вижда на скришно. Като християнин съм още в детска възраст, но такива свещеници още не съм виждал. Отделен въпрос е, че самите апостолски правила и тези на Св. Василий Велики третират този проблем. Следователно даже и Светите отци допускат не особено достойните свещеници. Като иска авторът, нека да иде при католиците или протестантите, които са като варосани гробници.
Забелязал съм, че на драскачите това им е занаятът – да правят от мухата слон и от слона – муха, под действие на „високия“ им морал и правдолюбието. Да му п?%*м на него и на другите драскачи. Още в Светата Библия си има начин да се вкара недостойният свещенослужител в пътя. А именно: насаме да му се каже; ако не вдяваяа, да се вземат няколко човека и да се порицае пред тях; ако пак упоства да се изобличи пред всички. Това е правилният начин: нито да се остави неправдата неизправена, нито без вина да се съди. Между другото, така е и по устава на нашата Православна църква. А авторът не е нещо ново. Много хора смятат, че като си поприказват, като поподсмърчат пред иконите, сичко е наред. И от поп няма нужда. Сататинска заблуда е последното – Той чува, но иска малко усилия от нас.
Аз няма да питам по каква асоциация сте си избрала името. Щото намирам такава.
И фюрерът е бил искрен като е сял омразата и ксенофобията. Сигурен съм, че и Том Круз е бил съвсем искрен когато се е изявявал като д-р Гьобелс на конгреса на сциентолозите тази година. Не отричам, че и такива свещеници има, но те си имат Началник, който вижда на скришно. Като християнин съм още в детска възраст, но такива свещеници още не съм виждал. Отделен въпрос е, че самите апостолски правила и тези на Св. Василий Велики третират този проблем. Следователно даже и Светите отци допускат не особено достойните свещеници. Като иска авторът, нека да иде при католиците или протестантите, които са като варосани гробници.
Забелязал съм, че на драскачите това им е занаятът – да правят от мухата слон и от слона – муха, под действие на „високия“ им морал и правдолюбието. Да му п?%*м на правдолюбието на тия драскачи. Още в Светата Библия си има начин да се вкара недостойният свещенослужител в пътя.А именно: насаме да му се каже; ако не вдяваяа, да се вземат няколко човека и да се порицае пред тях; ако пак упорства да се изобличи пред всички. Това е правилният начин: нито да се остави неправдата неизправена, нито без вина да се съди. Между другото, така е и по устава на нашата Православна църква. А авторът не е нещо ново. Много хора смятат, че като си поприказват, като поподсмърчат пред иконите, сичко е наред. И от поп няма нужда. Сататинска заблуда е последното – Той чува, но иска малко усилия от нас.
направо не знам, какво да кажа… не става въпрос само за текста, а за държанието, направо сме вода ненапита… че няма ли пияни свещеници, има, има ли свещеници дето си въртят далавери на гърба на св. Православна Църква, има. обаче ние, не, при нас всичко е цветя и рози! е, хак ни е, щом ние не си признаваме и не си изправяме грешките, външните ще ни ги навират в лицето! но в св. Църква е спасението и Благодатта е в нея, и както каза по- горе p_ stefanos, тя е там дори и въпреки някой нейни служители…
p.s. защо се плаща за кръщение?
Защо се плаща за кръщение? Защото и свещеникът трябва да яде и да храни семейство.
.
„Шестият църковно-народен събор отхвърли предложението за обсъждане на въпроса за връщането към стария Юлиянски календар за празниците.“ А защо продължава шизофреничната практика да се празнува Гергьовден по стария стил? И защо беше пак изпусната възможността да се обедини народа около стария календар и да се обезсмисли разкола на Фотий?
то е ясно, че и той е човек и храни семейство, за всички други треби, ок, но кръщението да се плаща… та нали чрез него ставаме част от Църквата…
Може ли наистина някой от вас да обясни защо празнуваме Гергьовден на 6 май, а останалите, които са загинали мъченически заедно със св. Георги – като св. Александра (съпругата на император Диоклетиан), св. Анатолий и др., почитаме на 23 април?
Що се отнася до стария стил, аз, като млад човек, не съм привърженик на тази идея. Хората трудно свикнаха с новия стил (все още има събори в някои населени места, посветени на Св. Богородица, които вместо на 15 август, се правят на 28 август). Сега пък, ако се върне пак старият стил, ще стане пълна каша. А и не мога да си представя да посрещаме Новата година през Рождественския пост, т. е. да посрещаме Новата година преди Коледа.
как ме разчувства – наистина; но на този цитат не му е мястото ТУКА (наоколо); сего се говори за по-висши неща, а това е нещо прекалено елементарно – ВСЕКИ ГО ЗНАЕ.
Тук Цвети (цвете мое) се говори за „Ц“ърквата и нейните проводници (расоносците) къде се опитваш да внасяш някакви си глупости за любовта. Първо, Цвети, трябва да се погрижим за божиите угодници и всички други подробности иииии… ЧАК тогава да мислим за тая глупост тука където си я цитирала, тя ще дойде ВПОСЛЕДСТВИЕ, всичко по реда си, първо да наредим както си трябва божията йерархия, пък после шЕ му мислим. Така че, Цвети, обърни внимание на мъдрите думи на батковците и какичките по-нагоре и се замисли сериозно върху техния смисъл, за да разбереш мила Цвети по-добре това, което си пейст-нала така неразумно в този високо интелектуален разговор.
поднасям ти цвете, Цвети
🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
Ето отговора на твоя въпрос. През лятото на 1977 г. църковното календарче се печата в държавна (друга няма) печатница. Председателят на фамозния Комитет по църковните въпроси отива в печатницата и нарежда да се спре, да се унищожат отпечатаните екземпляри и календарчето да се отпечата отново, но като Гергьовден се премести на 6 май. Така бил решил ЦК на БКП, така и става. Когато разгръщат готовите календарците, владиците са шокирани, но „органите“ им нареждат да не протестират, за да не им се случи нещо. През следващата година календарчето пак се печата с поправката, защото било вече станало традиция. И така злоупотребата става употреба, а шизофренията – норма.
1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада,
„а това е нещо прекалено елементарно – ВСЕКИ ГО ЗНАЕ. “ защо тогава и ти не разбираш , ангелски чине ?
Благодаря Ви, отче, за отговора и, разбира се, за хумора в него!
Любовта е огън, огънят е любов; ние Ангелите се грижим чрез ОГЪН някой да не постави нещо преди любовта (а това са толкова много работи, че не можеш да ги понесеш да ти ги кажа), вие човеците трябва да се грижите, чрез любов да запалите огъня в сърцата си (това е по-трудно, защото постоянно се грижите за други неща и си служите със самоизмама).
Дано да ме разбереш.
Вие се изядохте, бе как не ви е срам. Напомняте ми за “ До Чикаго и назад“, как богатите англичани хвърляли монети на бедните деца на перона и те се избивали един друг за парите. Сега един човек си изказа своето мнение и вие започнахте, като тях. Решете нещо в края на краищата.
Пияни свещеници аз не съм виждал в Църквата а ходя от 9 години, но не само „5“ пъти това е смешно. Че аз жена си неможах да опозная за 5 срещи.
Към писателя на статията: Такива хора, като отец Лазар има, но аз лично познавам само един и той не е свещеник, а монах. Обърни внимание на това какво ти предлага Църквата, а не погледати да е в/у свещениците, така се ограничаваш и няма смисъл, Христос няма да те пита какво е правил той, а ти какво си направил за себе си, ще ти каже покажи ми сърцето си. Времето е фактор, който неминуемо ще си каже думата, но няма да е смекчаващо вината обстоятелство.
Наистина – много Ви се насъбра напоследък (а и не само напоследък) да давате обяснения какво е пуснато и как в сайта, затова разбирам раздразнението Ви. Заради това и Ви поднасям извинения, макар да е възможно да прозвучи фарисейско, защото не съм Ви засегнал лично или косвено – та нали пишете „Сега прочетох статията…”. Останалите си съображения Ви изпращам на „лични“.
Забравих обръщението: До iliana
е ся!
много крайни мнения са изказани!
да-човекът се е смутил от тия простотии, макар че няма какво толкова да го взема навътре. Ако в себе си нямаш вяра, енорийският, ако ще и най-праведен да е, не може да ти „заеме“ вяра… църквата е за да се срещаме с Бога, а не да гледаме отчетатат, някои от които наистина са мноо зле!:-)