Свещеникът по време на война

Отец Григорий и неговият син

Срещнахме отец Григорий, председател на цхинвалския храм "Св. Георги", във военнополевата болница.

Отец Григорий е уникална и много уважавана личност в Цхинвали. Той е един от служителите на Църквата, който е бил на предната линия на фронта – в най-прекия смисъл на думата.

– Бомбардировката ме завари у дома – започва разказа си отец Григорий. Беседваме с него пред разрушената сграда на републиканската болница. – За себе си реших: аз трябва да умра като свещеник. Облякох свещенически одежди. Помолих се. Причастих жената и сина. А когато бомбите малко понамаляха, двамата с моя син Александър (той е на 21 години) тръгнахме, притичвайки от едно място на друго, към един от отрядите на осетинските доброволци. Синът ми взе в ръката си автомат и заедно с другите стреляше по врага. А аз служех на Бога – изповядвах и причастявах опълченците преди боя. И май Господ наистина стори чудо, щом има оцелели от този ад.

Снаряд избухнал съвсем близо до сина на отец Григорий, но не му причинил вреда, само го ранил слабо в ръката.

– Хората не забравиха Бога, и Бог беше заедно с тях – казва с увереност свещеникът. – Църковните служби по времето на боевете в Цхинвали не спираха. Хората се молеха навсякъде: в мазетата, в полуразрушените блокове, в обстрелваните коридори на разрушената болница… Денем и нощем четяха Псалтира и молитви за застъпничество и вразумяване на враговете.

За довчерашните неприятели отец Григорий говори неохотно.

– Не искам да изпадам в изкушение. Жал ми е за тези хора, грузинците. Те забравиха Бога. Защо дойдоха тук? За да умрат! И да донесат смърт на другите. Нека да отговарят за това пред Бога. Бях в напуснати грузински села. Техните свещеници бяха оставили храмовете си, без да потребят св. Дарове, без да вземат чашата за причастие. Според църковните канони това е предателство.

– Тук всичко е от дявола. И аз много се надявам, че руснаците и осетинците строшиха рогата на този дявол.

Нана

Игумен Панасий, настоятел на архиерейското подворие на Адъгейската и Майкопска епархия, пристигна в Цхинвали малко след като там бяха стихнали взривовете и спрели боевете.

Сядаме в неговата кола и пътуваме към временната полева болница. Къде другаде, ако не там има хора, които се нуждаят от успокоение и утешение?

На входа срещаме млада жена с момиченце в скута. Момиченцето се казва Нана. То е на 5 годинки, но не говори.

– Страх я е – въздъхва майка й. – Когато започнаха да ни обстрелват, тя ужасно се уплаши. Лекарите казват, че това е шок. Но обещават, че ще й мине.

Отец Панасий изважда от торбичката си миро и маже с молитва челото на момиченцето. След това я черпи с мед и ябълки.

– Вземи! – казва й мама. – Не се плаши от отчето, той е добър.

И момиченцето послушно взима лакомствата от ръцете на отец Панасий.

Расото като пропуск за предната линия

Пътуваме заедно с отец Панасий към предната линия – да видим как се изтеглят войските. Подскачаме по разбития път, а наоколо нито една мирна картинка – само разрушени села и изгорели къщи.

На всяка крачка ни спират патрули. Въоръжените войници идват, за да ни поискат документите. Но когато виждат зад кормилото свещеник, молят първо за благословение и молитва, и чак след това проверяват кои сме. Отецът моли войничетата да си свалят каските си и ги прекръства.

– Да ви пази Бог! – прави широки кръстове той.

Храмът – място за спорове?

Пред катедралния храм "Рождество Богородично" в грузинския град Гори бяхме посрещнати от отец Газмат. Той мирно се здрависа с отец Панасий и ни покани да влезем. Храмът "Рождество Богородично" е един от най-старите храмове на Грузия. Иконите, които красят стените му, са нарисувани преди няколко века.

Заедно с отец Панасий палим свещи пред иконите на Спасителя, Божията Майка и св. Николай Чудотворец.

– Отче, с каква цел идвате тук? – интересува се отец Газмат.

– И двамата сме свещеници и трябва да направим всичко, за да настъпи мир – отговаря отец Панасий.

– Че нали вие, руснаците, започнахте тази война. А сега искате мир? Вие воювате за нашите земи. Искате да ни ги отнемете.

– Вие избихте нашите миротворци, само тогава се намесихме – опитва се да каже отец Панасий, но всичко е безполезно.

– Ние постъпихме правилно – настоява отец Газмат, – вие нали вкарахте войски в Чечения, изтрихте Грозни от лицето на земята. Защо тогава грузинците не могат да сторят същото с Цхинвали, нали това е грузинска територия?

– Ами заповедта "Не убивай"? – пита отец Панасий.

– Като свещеник не одобрявам убийството, но като патриот благославям моя народ за тази война. А във всяка война има и жертви – чуваме отговора.

Време е да си тръгваме. Влизам за последен път в храма. Клисарката стои пред свещниците, където горят запалените от нас свещи. Тя ги вади от свещниците, чупи ги и ги изхвърля в кофата за боклук…

 

Цхинвали, 5 септември 2008 г. | Комсомольская правда

Превод: Андрей Романов