Силата

Живеем в грубо и безскупулно общество, в което като че ли се възражда култът към мутрите, крадците и убийците. Общество, в което байганьовската наглост и жестокост се цени повече от любезността. Общество, което тачи силата на парите и мускулите, а не силата на вярата и духа.

Попадна ми едно американско есе за силата, което искам днес да споделя с вас в мой превод:

Силата на мъжа не е в ширината на неговите рамене. Тя е в ширината на ръцете, които прегръщат с топлота.

Силата на мъжа не е в ниските заплашителни тонове на неговия глас. Тя е в нежните слова, които той изрича с усмивка.

Силата на мъжа не е в многото приятели на чашка, които са с него дотогава, докато ги черпи. Тя е в това, да направи той най-близките си хора свои приятели.

Силата на мъжа не е в уважението, което изпитват към него колегите му по служба. Тя е в уважението на неговото семейство.

Силата на мъжа не е в това, колко силно удря. Тя се крие в това, колко нежно докосва.

Силата на мъжа не зависи от рунтавите косми на гърдите. Тя е в неговото сърце, което лежи вътре в гърдите.

Силата на мъжа не е в това, с колко жени е преспал. Тя е в това, доколко може да бъде верен на една жена.

Силата на мъжа не е в тежестта, която може да повдигне. Тя е в тежестите, които той може да свали от гърба на другите.

Нека и ние се замислим – дали сме тежест или помощ за околните, дали увеличаваме техните тежести или ги облекчаваме, дали използваме силата си, дадена ни от Бога, за да манипулираме другите или да им помогнем в името на Христос.