Вратата на спасението

Източник: сп. Мирна, бр. 8

Емил Киречев – роден 1970 г., гр. Пловдив, завършил юридическия факултет на СУ специалност право. Работи като юрист в Агенция за приватизация Пловдив.

Хайде да си представим, че човешката душа се намира в една стая, която има две врати, разположени срещуположно една на друга. На едната врата чука Господ, а на другата дявола. Очите на душата гледат ту към едната, ту към другата врата, а сърцето изпитва несъвместимите помежду си желания да поканва периодично ту единия, ту другия гостенин. През вратите може да се влиза, но не може да се излезе през времето на земното ни житие, защото те са мостове към отвъдни светове, по които няма двупосочно движение, а има пътища с едно-единствено местоназначение – човешката душа.

Стаята е конструирана така, че в момента на смъртта или излиташ през тавана, или пропадаш надолу през срутилия се под. Когато портите са затворени и се чува само подканящото хлопане, стаята е мъглива, с неопределени очертания и контури, всичко е слято и размесено като в химически разтвор с много съставки, които поради своето съединено състояние, голямо количество и разнообразие, вече не могат да се разпознаят такива каквито са сами по себе си. Но не е възможно за дълго време и двете врати да стоят затворени. Неизбежно е да се отвори едната или другата врата, защото иначе ще останем без въздух и ще се задушим. Ако отворим вратата на Бога и Той ни посети със Своята благодат, в стаята нахлува ярката светлина на познанието и любовта. Всичко придобива празничен вид, тържествена чистота и блестяща прозрачност. Всяко нещо в стаята вече ще намери своето точно място, а редът вътре ще бъде красив и спокоен. И ако не преставаме да се молим на нашия Гостенин да не си отива от нас и ако полагаме усилия да Го задържим в стаята, Неговата визита ще се превърне в едно радостно запознанство с Този, Който ще се посели внея, за да събеседваме постоянно, за да ни помага, утешава, подкрепя и пази. Тогава вратата в срещуположния край ще пламне и ще изгори от ярката светлина, а на нейно място ще се извиси здрав и твърд зид, през който няма да чуваме примамливите потропвания на Сатаната. Всички такива стаи, превърнали се в жилище на Господа (Иоан 14:23), са напоени с духовната сол на Истината (Лук. 14:23) и заедно образуват “светлината на света”. Те са запалени светилници, в които маслото няма да свърши до края на вековете (Мат. 25:4, Мат. 25:10). От тях ще потекат реки от жива вода, която ще прелее във вечния живот (Иоан 4:14).

С каква вълшебна и чудна благодарност ни надарява нашия Гостенин и след това Жител на стаята ни за едно действие, за което сме положили минимални усилия – просто свободно и разумно сме избрали една от вратите и сме я отворили. Нямали сме с какво да почерпим скъпия Посетител, срамували сме се от грозния, деформиран и замърсен облик на стаята. Но все пак след по-голяма или по-малка вътрешна борба сме се осмелили да Го поканим вътре, като честно и искрено сме решили да Му покажем колко лоши и негодни стопани на този дом сме, незнаещи или забравили, че е построен в първоначалния си вид от Него, Създателят на всичко, Който спокойно може да изкърти вратата и данахлуе със сила, като изпепели с поглед срещуположната врата, но не иска да го прави, защото в стаята ще намери не свободен и засмян домоуправител, а уплашен и тракащ със зъби страхлив роб.

И така, нужна е само смелостта да се откажем от претенциите, че сами можем да разпръснем тежката мъгла, която ни задушава със своята неопределеност и скрива от погледа ни всички прекрасни кътчета на стаята. Затова е препоръчително да стигнем до вратата с един отчаян скок, а не със ситни, дребни или едри крачки, защото поради мъглата така можем да се дезориентираме и заблудим, че в страха си вместо да отворим тази врата, която желаем, ще видим отворена вратата на срещуположния край на стаята и то без да сме разбрали как и кога сме я отворили. Ще се уплашим от това, което сме направили, но вече ще бъде късно. Първо мъглата ще се кондензира в сиво-стоманени оловни гюлета, набраздени от тъмни дупки, а после от тези дупки в стаята ще нахлува на талази черната тиня на злото. Тинята има киселинно, разлагащо действие и ще започнеда разяжда бавно, но сигурно пода на стаята, който ще изтънява, ще скърца, за да се срути накрая с трясък и да открие пътя към огнената бездна на ада. Предвестник на срутването е опасната хлъзгавост на пода, която препъва многото инициативи на душата да почисти стаята си. Но дори и при тази ситуация положението не е безизходно. Творецът и Собственикът на целия дом иска да запази всички стаи (1 Тим. 2:4), но стопаните на стаите са тези, които трябва да Му съдействат и да Му помогнат да го стори. Когато противникът е хитър и ние, християните, трябва да бъдем хитри. Да се промушим и да се измъкнем с ловки змиевидни движения, без да причиняваме зло на други хора по пътя, като молим и за Божията помощ. Господ Иисус Христос ни наставлява да бъдем незлобиви като гълъби и мъдри като змии. Затова просто обуваме подарените от Небето “кънки” и с тях безпрепятствено и сигурно ще се пързаляме по хлъзгавия под, търсейки вратата, която копнеем да видим с цялата си душа, сърце и разум. Изходът е скрит зад тази врата. Може да направим много безуспешни обиколки, да паднем, да се ударим лошо в отвратителната тинеста пързалка. Ако обаче сме твърди и усърдни, със смирено съзнание предоставили водачеството на Гостенина, Който ни чака зад вратата, то тогава небесните “кънки” сами ще намерят пътя към спасителния отвор. Но тогава, пристигайки пред прага на вратата, ние ще бъдем тези, които ще чукат, ще хлопат неистово и без прекъсване да ни се отвори вратата. (Лук. 11:9) Защото дълго време сме имали други гости, като желанието те да ни посетят сме криели дори от самите нас. И понеже сме направили това, което не желаем (Рим. 7:19), сега трябва да докажем, че цялото ни същество без остатък иска това, за което се молим и за което жадуваме. Този копнеж извира от най-красивото кътче в стаята на нашата душа. И колкото по-отчаяно и упорито хлопаме на небесната врата, толкова по-зловещо и застрашително ще се люлее подът под нас. Но не бива да се страхуваме. Единственото от което се нуждаем е твърдата вяра, че Бог няма да ни изостави и да допусне да паднем в пропастта. Нашите хлъзгави грехове са само капка в океана на Божията любов. Неговото милосърдие няма граници и Той ласкаво ще ни отвори вратата и ще влезе при нас. И тогава изведнъж ще усетим, че стоим на твърда почва, изправени, с поглед впит нагоре, към тавана на стаята. И когато настане времето, таванът ще изчезне, разтворен в безкрайните лъчи, струящи от неописуемото богатство и неизразимото сияние на Господнята трапеза в царството Божие. Тогава и ние ще станем скъпи гости на Гостенина, за който сме жадували да ни посети през целия си земен живот. Той ни е посещавал, ние сме Го гонили, после пак се е връщал поради безкрайната си любов към нас. Той не се сърди на нашата глупава непоследователност и нелепа капризност в гостоприемството. Няма да ни държи сметка за нелюбезното отношение, ако ние горещо се разкайваме за греховете и безумието си. Няма да ни отвърне със същото, когато ни покани да седнем на Неговата трапеза.

Спасени в Неговата вечност, ще се радваме в топлото и сърдечно гостоприемство на Бога, защото Той нито веднъж няма да изгони тези, които е поканил на безкрайния си пир, тъй като те всички са Негови приятели.