Последната крепост

Ние, българите сме талантлив народ. Старите хора не казват талантлив, а "надарен от Бога". Народната мъдрост, както винаги, е "изстрел в десeтката". Какво обаче правим ние с талантите си – този Божий дар?!

Думата "талант" преди две хилядолетия е означавала значителна сума в злато или сребро.

И така:

Един човек, тръгвайки за чужбина, повикал при себе си слугите си и им раздал своето имане. На един дал пет таланта, на друг два, а на последния – един. Този с петте таланта "завъртял" парите в "бизнес" и спечелил още пет. Другият с двата направил същото. Третият закопал своя един талант в земята. Върнал се господарят и всеки от слугите му дал отчет какво е сторил. Той похвалил първите двама и ги назначил на по-висока длъжност, а третия нахокал за глупостта и мързела му.

Какво правим ние със своите таланти – подаръците, дадени ни от Бога, за да ни изпита? Дарованието е крехко и капризно растение. Трябва да поддържаш плодородна почвата, на която е покълнало, с много труд и постоянство, с грижовни и силни ръце да го пазиш от яростните и злобни нападки на бездарието и посредствеността, постоянно да го поливаш с вяра в собствените си сили и увереност в неговата реализация. Ако се грижиш както трябва за него, талантът ще избуи и ще даде прекрасни плодове. А покрай якия му ствол ще откриеш още много нови кълнове, за които не си подозирал, но които ще те направят един стойностен и щастлив човек.

Някой беше казал, че истински талантлив е този, който успее да реализира таланта си. Затова обаче е нужно нещо, наречено "самодисциплина". Това явление е продукт на един добре оформен и уравновесен характер. Гръбнакът на такъв характер е ценностната система.

Стотици години народът ни е оцелявал благодарение на своя здравословен консерватизъм. Той с чисто български инат е устоявал на всички бури, които са го връхлитали, здраво прегърнал Православието и любовта му е била така дълбока и искрена, че вяра и чест са били едно. Вярата е означавала морал. И е предпочитал да умре като православен християнин, отколкото да живее с друга вяра, друг морал.

И ние, и децата ни сме жертва на криза на идеалите. И ние, и децата ни губим талантите си, потъвайки в блатото на консуматорския тип общуване. Отвъд обаче гъстата и отровна мъгла на дебилността има една Цитадела, наречена Православие. Това е последния замък на истинските чудеса, последната крепост на българщината.

Защо е задължително децата ни да се срещнат с Православието още в най-ранна възраст?

За да не станат поредното изгубено поколение. Ако в Училището влязат Божиите закони, младите личности ще получат така необходимия им гръбнак от тази ценностна система, възпитала най-добрите българи.

И няма да се дрогират, няма да продават телата си, и няма да се самоубият някой ден.

***

Какви са тези Божии закони и в какво възпитават те:

"Аз съм Господ, Бог твой. Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене".

Защо трябва да повярваш в Бога? Защото Той ще те спаси от робство – телесно и духовно. А защо трябва да имаме Един Бог? Защото човек няма двама Бащи. Ако кажеш на едно дете: "Този е твоя баща, но и този също и този, и този…", то ще се обърка съвсем и няма да обикне ни един от тях. Ние имаме един баща и един Отец. Единоначалието е важно за една личност. Така тя е сигурна и спокойна – знае на кого да се оприличи и с кого точно да общува, ако има нужда.

"Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой. Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди".

Вместо да четеш "Диагностика на кармата" в четири тома, запомни Втората Божия заповед. Не се заплесвай по астрология, зороастризъм, сатанизъм, вуду и т.н., защото това не е полезно и градивно за теб. Ти си българин и твоя Бог е Иисус Христос. Твоят Отец е Неговия Отец. И като при всеки любящ баща, нужно е винаги да има здравословен страх от бащината десница.

"Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно".

Господ няма да ти даде отговор на въпроса първо коя обувка да обуеш – лявата или дясната. Той едва ли ще ти прошепне числата от тотото, няма да ти помогне да свалиш комшийката. Но, ако си искрен с Него, твоят Отец ще направи чудо, за да те спаси от тежка болест. Ще ти помогне да усвоиш нова професия и да намериш своето място в живота. Ако Го обичаш и Му се доверяваш, един ден ще те срещне с най-подходящия за теб човек и ще създадеш прекрасно семейство.

"Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти…"

Поне един ден седмично се отдай на почивка – ти, твоята половинка и децата, близките и приятелите ти. Иди със семейството си на Църква, общувайте и се забавлявайте. Открийте се отново един друг, така любовта оцелява. Така оставаш човек.

"Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава".

Да почиташ родителите си, въпреки тяхната авторитарност, безхаберие и егоизъм, е подвиг. Това е истинската доменна пещ за един характер. Трябва да носиш този кръст докрай. Лесно е да избягаш. От време на време е дори необходимо, за да се съхраниш като личност, но изгориш ли всички мостове към дома, оставаш като дърво без корен.

Изходът е, неуморно търсейки форми за мирно съвместно съществуване на поколенията, да възпитаваш себе си като добър родител. И да спестиш на децата си подобна дилема. На това ни учи Библията.

"Не убивай".

Не убивай хора, не убивай животни, не убивай целия прекрасен живот край теб, в неговото многообразие. Не убивай доброто в себе си, оцелявайки.

"Не прелюбодействай".

Злоупотребата със секс е сред най-тежките пороци. Пристрастяването е лесно и неусетно. Пораженията върху личността са тежки и понякога необратими. Въздържанието е трудно, но е реална предпоставка за сътворяването и съхранението на богата и витална чувствителност.

"Не кради".

Не кради предмети, не кради идеи, не кради от времето и щастието на другите. Защото ще бъдеш изолиран ако не от решетките на затвора, то от бодливата тел на своя егоизъм.

"Не лъжесвидетелствай против ближния си".

Да натопиш някого. Колко е лесно и изкушаващо. Освен че, ще се повеселиш, унищожавайки само с една дума някой по-добър от теб, може и да ти платят затова. Двойно удоволствие. А после… После дори огледалото ще ти обърне гръб.

"Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти".

Завистта – това е този червей, който прояжда съня ти и прогризва рани в самочувствието ти. Това е ръждата, която разяжда бракове, приятелства и връзки, разрушава с неотменно постоянство личността, докато в нея не остане нищо друго, освен мрак и злоба.

***

"Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове" (Джон Ленън)
За възрастен човек е трудно да приеме една ценностна система, ако досега не е имал такава. Трябва да мине през много болка, през тежки изпитания и горчиви поражения, за да стигне до Бога. Трябва да е опитал отровата на пороците, за да стигне до мъдростта на въздържанието. Трябва да се е сблъсквал с много безнравственост, за да осъзнае огромната нужда от здрав морал.

Ако се довериш на Бога, Неговите планове за теб няма да те разочароват.
Ако децата биват възпитавани в християнски добродетели, това ще им спести много болка, разочарование и дори чисто физически страдания. Това ще улесни много родителите и учителите във възпитаването и изграждането на позитивни и силни личности.

"Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Матей 25:34-40).

***
"Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде" (Матей 26:14-16).

А колко струва днес да продадеш вярата си, да продадеш народа си?!

И пак за сребърниците и за талантите. Дали ще използваш своя талант за доброто на себе си и потомците си или ще го превърнеш в оръдие на чужди интереси? Дали ще си достоен за Божия дар и той ще те извиси като личност или ще катализира ниските ти страсти?! Ако пуснеш Бога в сърцето си, Той ще ти помогне да не се изгубиш по пътя към себе си и да се научиш да споделяш себе си с другите.

Защото Той е Силата и Вярата.

Защото Той е Любов.