Верни в малкото

Когато ние, обикновените хора, започваме да размишляваме за света, за живота и за нас самите, то понякога ни става жал за себе си.

Целият ни живот минава в дребни събития и дребни дела, които в общото течение на живота дори не са забележими за никого. Ще изживеем нашия век и ще оставим незначителна следа само в най-тесния кръг, който ни е заобикалял. Един ден ще угаснем за този свят, без да му оставим нищо значимо и вечно. Хората, които са ни познавали, ще си спомнят за нас още известно време, ще говорят за нашето добро или зло, но постепенно и те ще ни забравят. Когато изминат двадесетина години след нашата кончина, едва ли някой на тази земя изобщо ще си спомня за нас.

Да, вярно е, че сме малки хора и нашите дела са незабележими за света, но пък и Бог не мери нещата с онези мерки, с които ги мерим ние, хората. Защото и за нас, неизвестните, е умрял Христос, и ни е нарекъл Свои по-малки братя. Докато е крачел по земята, Той е показал огромна любов именно към малките и скромните хора. Незначителни в очите на света са били онези, които Той е избрал за свои ученици, простички жени са Му помагали и са Го придружавали, простички хора са били приятелите Му, в чиито домове е влизал. Той не се погнусил да беседва за най-възвишени неща с неуката селянка, която срещнал край Якововия кладенец, не се погнусил да влезе в къщата на нищожния митар Закхей, не отблъснал презряната грешница, която умила нозете Му в дома на Симон Прокажения.

Към всички тези бедни и прости хора Той се е отнасял със същото уважение, каквото е имал и към „най-великия измежду родените от жени“ – свети Йоан Кръстител. Защото за Него всички сме синове и дъщери на небесния Отец, всички сме Му еднакво скъпи, всички сме Негови по-малки братя.

Затова не трябва да съжаляваме за това, че може би няма да можем да направим нещо велико на този свят и че хората няма да си спомнят нищо особено за нас. За Бога е достатъчно това, че сме Му били верни в малкото: в преданото вършене на всекидневните ни дела, в ревностното изпълняване на онези задължения, които Бог ни е възложил и които ние сме поели.

Защо да мечтаем за велики дела, пренебрегвайки постоянно онези малки поръчения, които Бог ни изпраща всеки ден, за да ги изпълним: някому да помогнем, някого да утешим, да покажем на хората, които срещаме в своя живот, знаци на обич и добра воля? И защо да мечтаем за любов към целия свят, а да не можем да понасяме дори онези няколко души, които ни заобикалят, или пък да се гнусим дотам от някой наш съсед или роднина, че дори да не разговаряме с него?

Нека бъдем верни на Бога в малкото и да не чакаме от живота някакви особени триумфи. Всичко, извършено с добра воля и от чисто сърце, Бог приема като най-голям дар, дори ако то е нещо напълно незначително в очите на хората.

В Евангелието има една трогателна сцена, когато Спасителят стоял пред Йерусалимския храм и гледал как хората оставят своите дарения. Дошла и една бедна вдовица и пуснала срамежливо две дребни монети. Какво са били за хората тези жълти стотинки?! Но в очите на Спасителя това било голяма, изключителна жертва, защото тя била поднесена от все сърце.

Бог мери делата не според външното им величие, а според вътрешното им съдържание. Ето защо Апостолът съветва: „И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци“ (Кол. 3:23). А служeйки на хората, които ни заобикалят, ние в действителност служим на Господа.

При Лев Толстой има потресаваща история за един отшелник. Въпреки че хората го смятали за светец, Бог му посочил за пример една възрастна госпожа. Бедно облечена, тя по цял ден тичала из града, давайки уроци, и по този начин издържала болния си зет и дъщеря си с многото им деца. Правела това без да се замисля, че служи по този начин на Бога и че Му е вярна в своето всекидневие.

Житията на светците са пълни с такива Божи съработници. И първият по време християнски светец – свети архидякон Стефан – не е заемал някакво високо положение нито в света, нито в Църквата. Дяконският чин и днес не е на голяма почит, а по онова време – още по-малко. В християнската община на Йерусалим, където той бил дякон, вярващите се събирали на общи трапези, и дяконската му задача била тъкмо това – да служи по време на тези трапези. По думите на апостол Павел, това било работа от най-низш ранг и не приличала на апостолите. Но св. Стефан и в това скромно послушание бил верен на Бога, „изпълнен с вяра и със Светия Дух“, както пише в Деяния на светите апостоли, и Бог го избрал за Свой първи светец и мъченик.

Излиза, че във всяко малко дело можем да служим на Бога, ако го вършим с любов и добра воля. Бог вижда всяко усилие, дори и най-малкото; всяка молитва, дори и най-тайната; всяка добра мисъл и всяко добро намерение. За Него е важно всичко, което служи на доброто, служи на човека: и работата в канцеларията, в училището, във фабриката, и ходенето на пазар, и чакането на опашка, и вършенето на най-дребните домашни дела.

Бог присъства не само там, където се извършват велики дела, които ще останат в историята, но и там, където майката вдига на ръце своето дете, където бащата изкарва с честен труд хляба за своето семейство; Бог е там, където човекът обича, където човекът извършва жертва заради другия човек, където човекът се радва на човека.

Един вдъхновен индийски поет пише: „Мелодията на Божията флейта кара да танцуват еднакво всички неща: от планетата до атома“.

Навсякъде е Той, и всичко е еднакво важно за Него.

Така че да Му бъдем верни в малкото; във всекидневните дела, от които е изтъкан нашият живот, съзнавайки, с всеки наш предан труд и всяка наша жертва ние съучастваме в Неговото велико дело и служим на Него.

И да бъде върху нас безграничната Му милост, за да може и чрез нас малките да се слави Неговото свято и велико име! Амин. | www.pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов