Войната с въображаеми врагове

Когато дяволът се настани в сърцето, човек чувства необичайна тежест в гърдите, болезнен огън, който го опустошава отвътре.

Тогава душата става твърде плаха, безпокои се и пресмята думите и поведението на околните, губи способност за правилна преценка, привижда зли намерения навсякъде и жадува за отмъщение…

Когато в сърцето ви пламне ненавист към някого, тогава знайте, че дяволът действа във вас. Незабавно отхвърлете и дявола, и делото му. Тази омраза не е ваша, не я приемайте. По същия начин се изправете и срещу останалите страсти.

Трябва да се молим за хората, които са поробени от страстите си. В тях, както и в нас, действа врагът.

Господ обединява. Дяволът разделя. Опитва се да разруши единството между човеците – в семейството, в селото, в града, в държавата, в общността. Дяволът се бори с тези, които изповядват православната вяра, и подстрекава към гонения срещу Църквата…

Целта му е да зарази човека, да го отчужди от Бога и от ближния му, да изгаси любовта, да премахне всяка добродетел, да бунтува душата срещу Бога и Църквата, и накрая да поведе човека в плен към ада.

Душата ни получава не само вдъхновение от Бога и ангелите на светлината, но е изложена и на влиянието на тъмните демони. Така тя се превръща в бойно поле между доброто и злото. Нашият живот на земята е война, непрекъсната война. Въображаемите ни врагове безмилостно се борят с нас… Почти всяка добра мисъл или добро чувство трябва да защитавам с борба… Хищното множество зли духове действат вътре в мен нощ и ден, дори в сънищата ми!

Каква непрогледна пещера, пълна с въображаеми разбойници е душата ми! Колко болно е сърцето ми! Колко изкривен е образът на Бога в мен! Какви клади разпалват страстите ми!

Господи, помогни ми в моята борба! Укрепи, Всемогъщи Господи, Твоите воини! Без Теб не можем да направим нищо.

Източник: orthodoxtimes.com