В търсене на съвършенството: спасение от и чрез Иисус Христос
Спасяваме се чрез Словото Божие – Въплътения Бог-Слово, като Го приемаме под вид на хляб и вино в Евхаристията и чрез словото Божие – Св. Писание, вдъхновено от Св. Дух у пророците и апостолите.
Някои смятат, че се спасяваме със свои дела на праведност, но това е пелагианска ерес, осъдена на Третия вселенски събор в Ефес, 431 г. Св. апостол Павел ни учи, че само и единствено Бог е Този “Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието” (2 Тим. 1:9-10).
За съжаление мнозина са звани, а малцина – избрани! Избраниците Божии вярват от все сърце на Бога-Слово и се причастяват с Него постоянно. Те постоянно Му благодарят за всичко. Св. Евхаристия е външният израз на тази благодарност. Но освен това те постоянно Го почитат и чрез изследване на словото Божие – Светото Писание.
Избраниците Божии изследват писанията и следват Бога-Слово дори до Неговия кръст, като жените мироносици, като св. Богородица и като св. Йоан Богослов. Те Го следват и при Всеславното Му Възкресение от мъртвите, защото той е Възкресението и Животът и дарява живот вечен на всички, които Го обичат.
От Светото Писание знаем, че човекът е сътворен по Божи образ и подобие, като богообразността е даденост, а богоподобието – зададеност. Възможността за израстване от “образа” към “подобието”, т.е. способността за духовно развитие и усъвършенстване чрез съдействието единствено и само на Божията благодат може да се определи като най-специфичната черта и същност на човека.
В този смисъл можем да определим човека с оглед на неговия онтологичен статус и смисъл като битие-към-Бога. Бог е свят; като Негов образ и подобие човекът трябва също да е свят, макар и не в същата степен. Затова Бог казва: “Бъдете свети, защото Аз Господ, Бог ваш, съм свет” (Лв. 19:2; 11: 44-45), а в Новият Завет Сам Спасителят Христос ни призовава: “Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец” (Мат. 5: 48). Оттук следва, че собствено християнско в най-истинския и дълбок смисъл на тази дума е да се стремим към съвършенство чрез стремежа си към Бога.
Затова в светлината на християнската антропология светостта не е някакво екстра-ординарно явление, а естественото човешко състояние и в този смисъл грехът – не-светостта – е тъмнината, ино-битийният мрак, онтологичната привация-болестност, раз-пластеност, раз-строеност и бедност на човешкото битие и следователно неестествено за човека състояние. – Не знаете ли, че сте храм Божий и Духът Божий живее във вас? – пита св. апостол Павел (1 Кор. 3:16). Следователно достижимостта на идеала за светостта в християнството е свързан с търсене на съвършенството в Бога – неговия Източник, а не просто някакво лишено от онтологичен фундамент “морално” добро и хуманизъм или някакъв абстрактно-имперсоналистичен психологичен (недуховен) квиетизъм, бездушен (йогистки) аскетизъм или пантеистично-натуралистичен мистицизъм.
Именно затова християнството като богооткровена религия носи в себе си онтологичен динамизъм и екзистенциална сила, въздействащи енергийно-благодатно върху всеки човек, който вярва и търси Спасителя Христос – “истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан 1:9). Затова и всеки човек, който се стреми към Него, може да бъде пре-образен чрез Светия Дух до степента на “мъж съвършен” (Ефес. 4:13), при който само-съзнанието е прераснало в христо-съзнание и “вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20).
Но всичко това е възможно само от и чрез Иисус Христос, Който е “същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8), и Който Сам ни казва, че за Бога и съответно за вярващия в Него човек всичко е възможно (Мат. 19:26). Светостта е и би трябвало да бъде тъкмо естественото и единствено истинско състояние за сътворения по образ и подобие Божие човек. Ето защо тя следва да се разглежда като онтологическо “здраве” на човека, а грехът – като неестествено противобожествено-противочовешко състояние, като онова ужасяващо състояние на болестност, тление, смърт и разпад, от което Иисус Христос чрез Своя Кеносис, проливайки пресвятата Си кръв на кръста, ни изкупи и спаси, за което трябва непрестанно да Му благодарим чрез светото тайнство Евхаристия.
http://4coolpics.com/author_photo/14706/487326.html
В България съществува една неразбиране на същината на религиозния въпрос и характера на религията на българите. През модерността качествените хора на нацията се насочиха към военна кариера, научна дейност в нейните конфликтни и безконфликтни състояния спрямо религията, към търговия и бизнес. След комунизирането на страната по повелята на религията на комунистите българите ставаха химици, инженери, лекари и т.н. Така религията се лиши от качествени хора и много от известните религиозни дейци след 1878г., особено в модерноста не са на нивото на изброените светски занятия, които според едно разширено виждане за християнството са слуги на БОга посредством ползата от изразстване на човека – така например Павел Николов , който работи с Библията в оригинал доколкото го познавам от разговори и публикации не е на нивото на някои българи от класическа филология, силна у нас още от времето на проф. Александър Балабанов Това положение създава фалшива представа за себе си и мястото си в битието
Имам у нас един Нов завет, издаден от католически манастир във Вестфалия, Германия, който е издаден на базата на всички известни ръкописи на Библията на гръцки и латински и има справочник за разночетенията и разносмислията на всяка дума, употребена в свещените текстове. От историята знаем, че е имало български религиозни дейци, които са знаели Библията наизуст на славянски и гръцки език и са разяснявали на българите, според високата православна духовност смисъла от посланието на текста. По научни изследвания българите са изключително добре предразположени към усвояване на чужди езици, лансирани у нас през епохата на интернационалния комунизъм. Взето сумарно модерните хора на религията у нас не са на нивото на светските специалисти, което води до снижаване на критериалността и затъпяване у някои българи, доверчиви към представителите на религията. Научен факт!Това плаши българите днес
http://www.bg-history.info/5450/Za-alkohola-arheologiiata-istinata-i-politikata-na-Durzhavata.html
От анализа на историческите факти, е известно, че постановките на религията се отнасят и засягат пряко светската политика, а днес характеристиката на икономическия детерминизъм. Така например като учиш нещо в религията, ти подтикваш хората към действие, бездействие и слово, което променя констелацията или я утвърждава и затова много религиозни хора по света искат чиста религия, без да се съобразяват със светските господари. Чистата религия изисква правомерна интерпретация на Библията и в православния случай разясняване на свойствата и присъствието на Светия Дух, т.е. коректна и достоверна пневматология, която да ни покаже проявленията на Светия Дух в миналото и днес – всички ментори в православието посочват Светия Дух като легитимен божествен довод на Църквата. Затова ми се струва, че ако отречеш делата на праведност и посочиш религиозния екзистенциализъм като инстанция ти си малко или повече обвързан със световната констелация,която много честни и интелигентни хора не харесват днес
Омръзна ми да разяснявам безплатно – не участвам в българската народна мистична конспирация с култ към силата, което е турцизъм, с култ към материята и подчинена на религиозните виждания на комунистите – силови техници.Проявата на идеята на словото в света на човешката цивилизация е фиксиране на Духа, Който създавайки словесни-писмени и устни артефакти, взима материята като носител, а не като изразител на битието на човека. Комунистите учат, че материално-техническата база е основа на обществения и личния просперитет, но в един хубав филм за Страдивари се каза ясно, че тайната на неговите цигулки е ръката на майстора, а не технологиите, фетишизирани днес от философски неграмотни хора, които не виждат, че така живота става по-удобен, но не по-добър, което е измерение на щастието и истината в пътя на човека – ако живота ти не е менте,т.е. съвършен си, Истината ще те спаси Християнството е интерпретационна среда на Духа и го знаем от памтивека и го пазим зорко-вж.войните ни и духа ни там