Депресията – грехът и болестта на 21 век

Източник: Lumina

Разговор със свещеник и лекар

В живота на всеки човек съществуват трудни момент, които генерират в сърцето му различни състояния на тъга. Смъртта на близък, професионален неуспех или някаква опасност, са ситуации, в които психаиката ни е поставена на изпитание. Много пъти, състоянието на вътрешна тревожност, липсата на мотивация за участието в един по-активен социален живот продължават по-дълго, отколкото трябва и предизвикват повече проблеми. Чувстваме се изоставени, наказни от съдбата, без никакви интереси и мотив за живот. Когато едно такова състояние не преминава, можем да говорим за депресия или скръб, както я наричат богословите. Съвременно проучване на Световната здравна организация показва, че през 2010 година депресията ще бъде втората болест на планетата след рака.

Tакава прогноза е доста страшна, още повече, че депресивното състояние е опасно за психиката на човека. Поради това е необходимо да знаем как да се предпазим от тази болест, смятана за грях, и как можем да се излекуваме от нея, в случай че
вече се е настанила в нас.

Трудно е да се определят причините за депресивното състояние. Специалисти твърдят, че в повечето случаи депресията е предизвикана от състояние на скръб или тъга.

“Въпреки, че депресията се смята за състояние на крайна скръб, има голяма разлика между клиничната депресия и състоянието на тъга. Тъгата е нормална човешка реакция, причинена от вероятни неприятни обстоятелства. Всеки индивид изпитва скръб в определен момент от живота си. В случаите на депресия нещата се променят.”, казва д-р Даниел Крумпей, психиатър в болница “Св. Спиридон” в Яш и доктор по психология.

Депресията може да има и биологични причини, като разстройство на нервната система, което в повечето случаи е генетично обусловено, или неправилното приемане на лекарства, което понякога е причина за загубата на химични вещества в мозъка. Следователно можем да говорим за комбинация от биологични, психологични фактори, както и такива от заобикалящата ни среда.

Грехът, една от причините за депресия

Заедно с тези причини се приема, че депресията има в основата си и един друг фактор, на който се обръща по-малко внимание. Предполага се, че когато животът на един човек е изпълнен с разврат и грях, той може да изпадне много лесно в депресия.

”Като свещеници, като духовници, наблюдаваме нещо много драматично в съвременното общество, а именно че съвременният човек е по-изнервен и разсеян, по тревожен и притиснен; един разкъсан вътрешно човек. Св. Максим Изповедник казва, че “грехът разкъсва човешката природа, раздробява я”. Заради това човек е така скаран с Бога. Раните, причинени от греха и пагубните му следи не са нищо друго, освен летопис на греховете, които са инкрустирани дълбоко в живота. Ако грехът е една изолирана грешка, страстите вече са хронифицирал грях. Депресията, с драматичните си ефекти, като безнадеждност, отчаяние или самоубииство, може да бъде смятана като последица от греховете. Св. Отци казват, че сред седемте основни гряха, тъгата или депресията заема специално място. Причина за цялото това разпиляване на човека или резделение е падналата природа”- казва още отец Иoан Кристинел Тешу.

Бог напуска ли депресираните хора?

Рзглеждана като грях, депресията може дълбоко да засегне християнската душа. Тя може да доведе до състояние на безнадеждност, даже до самоубииство, което е един от най-големите грехове. Обезнадежденият човек решава, че Бог го е изоставил, че не му помага повече, че е жертва на фатализъм.

”Не трябва да вярваме, че Бог в такива моменти се отдалечава от нас, че ни обръща гръб и ни отхвърля. Библейската притча за Блудния син ни демонстрира една голяма истина за нашия християнски живот, а тя е че Бог е наш Отец и ни обича, че се грижи за нас във всеки един момент от нашия живот и осветява пътя ни със Своите съвети. В днешно време е много трудно да намериш искрени приятели, хора, близки до сърцето ти, които да не гонят никакви интереси, бидейки приятели, с които да изградиш една духовна връзка. Вярвам, че всички тези моменти или мигове на скръб, безнадеждност и отчяние, както ни учат светите отци, преминават бързо и дори при един живот, изпълнен с грях, Бог никога не изоставя човека. Колкото и дълбоко да грешим, Бог очаква с търпение нашето завръщане до последния миг от нашия живот, така както ни показва Библията и Светите Отци.

Религиозните служби лекуват тъгата

Във връзка с определен грях свещениците препоръчват известен брой духовни лечения, които имат за основа молитвата и извършването на добри дела. Разбира се, като всяка болест, тя се нуждае от медикаментозно третиране, но в нашия случай съществува и псохотерапия, която може да бъде проведена от свещеника. Освен това, животът на един депресиран може да се промени, ако бъде включен в живота на общността, примерно в една енория.

“Бих искал да припомня думите на Свети Иоан Лествичник, който пише 30 духовни стъпала за спасение, за единение с Бога. Това са думи, които ако хората с такива проблеми засадят в сърцата си, със сигурност светът ще изглежда различен: молитвата е пазител от безнадежността, армия срещу тъгата. Трябва да осъзнаваме гравитирането на тази болест, на това страдание и да се опитаме, по един личен начин да се борим против нея чрез старателна молитва. В същото време да не забравим нещо много важно – че цялата наша църковна среда е много важна за лечението.

Обществената и еклесиологична молитва, които се извършват в Светата Църкава са твърде важно и ефикасно средство за борба срещу тъгата и депресията. Статистиката показва, че депресираният човек има навика да се самоизолира, да се затваря в себе си и да отказва връзка с хората около себе си, започва да поставя в съзнанието си всякакав род негативни сценарии, песимистични по отношение на бъдещето и настоящето.

Или казано по друг начин психологията и психиатрията препоръчват на обзетите от депресия повече контакти, да се опитват да се самоизразяват, да споделят всички тези негативни състояния, разочарования, несполуки с някой близък, с духовника. Аз бих препоръчал в такива моменти на тъга и безнадежност да се посещава църква, да се ходи на служба, да се участва в Светата Литургия и там човек ще открие нещо много важно, а то е, че в обществената, както и в личната молитва, никога не сме сами, изоставени, че в общението с ближните, които съставляват народа Боижи, ние сме братя и сестри в Господа и молейки се заедно, можем да бъдем полезни един на друг.” – каза отец Иоан Кристинел Ташу.

Да се опознаем добре отвътре

“Подтиквам всички хора да осъзнаят собственото си духовно състояние, да покажат героизъм, като проникнат в собственото си сърце. Човек би могъл да намери там красиви и добри неща, много добродетели или добри дела, които да продъли, но би могъл и да намери сенки и негативни неща. Вярвам, че за това съвременният човек избягва вътрешния диалог, за да не срещне тъмната страна в душата си. Въпреки това трябва да направи този съзнателен изпит, за да се опознае по-добре и да види как чрез помощта Божия да разкрие добрите и лошите неща и да подобри духовния си живот. Молитвата ни дава чувството, че никога не сме изоставени, а напротив, в който и край на света да се намираме, никога не сме чужди или сами. Напротив, Бог винаги е до нас.

Вярвам, че всеки един от нас трябва да ревизира ценностната си система, да се опита да положи в основите на своя живот една неколеблива вяра и старателна молитва, защото молитвата и вярата са истинският барометър на духовния и религиозен живот. Този, който се основава на вярата и се укрепва с молитва, не е толкова уязвим, колкото модерния човек, който има друга ценностна система. Едно леко подухване на вятъра застрашава тези псевдо-ценности, които модерният човек е поставил в основата на своя живот и така се стига до състояние на тъга и депресия.” – казва отец Иоан Кристинел Ташу.