За интернет, духовното бодърстване и Страшния съд

Какво представлява съвременната война? Ежедневно стотици милиони по целия свят – деца, младежи, жени, мъже – седят пред екраните и играят на война в различните й модификации. С часове. И категорично никой не може да ги откъсне от това занимание. „Играта на война”, разбира се, е условно понятие, но някои в действителност играят на война и се преживяват като брутални и непобедими войни. Други са заети с по-малко милитаризирани игри, но проблемът е, че са заети – това е главното за противника. Защото всъщност най-важната война, която се води, е за душите на хората; и основното за врага е да бъде оплетена душата, да бъде заета с нещо безполезно по отношение на вечността и по този начин да бъде погубена „без нито един изстрел”. Всъщност тук най-малко са необходими изстрели, защото смъртта на тялото в името на истината, в името на отстояването на правдата, смъртта, условно казано, от вражески куршум, – тази смърт прави човешката душа причастна на висшата правда и на духовното блаженство, а точно това е нещото, което нашите врагове не искат да допуснат. Затова те водят различна, до колкото е възможно незабележима и тайна война; война, която да ни разложи отвътре. Впрочем, тази война остава тайна само за онези, които не искат да се замислят за себе си, за целта на съществуването си на този свят и във вечността. А целта е ясна: в този живот да положим усилия в послушание на Бога, за да наследим Царството Божие във вечността. Това определение изглежда просто, но за да разберем неговата дълбочина и смисъл, трябва доста да се потрудим, защото Господ отваря съкровищниците на духовния живот за онези, които са Му послушни, които Го търсят настойчиво и се принуждават към всяко добро дело.

И така, всички онези стотици милиони хора от различен пол, възраст и характер, които прекарват часове наред в интернет и се изживяват като участници във велики събития, победи и открития, всъщност те са хора с изтощени, изнурени лица, с уморени очи, които денонощия наред седят без да помръднат пред информационния идол. И онзи, който владее този идол, побеждава тези хора без нито един изстрел. Той ги превръща в безделници, изживяващи се ако не за господари на съдбините на хората, то във всеки случай за хора, които живеят пълноценно. Животът им е отровен от мъгла, призраци, духовен сън, който за известно време им внушава сладки блянове, а между другото реалността, която е успоредна на този сън, става все по-мрачна и безизходна. Защото се води война. И точно това е нейната цел – да обезвреди врага с всички средства и след това да го погуби.

Ако съберем часовете, които всички тези хора ежедневно прекарват в своя виртуален свят, ще излезе … дори е страшно да си го представим – колко години загубено време е това. И това е само за един ден. Такива дни има десетки, стотици и хиляди… А земният живот е толкова кратък. И когато свърши виртуалната игра, ще трябва да отговаряме пред Съдията за това, как сме похабили скъпоценните и, уви, невъзвратими години от земния живот. А те са скъпоценни, защото именно тук, в този живот човек прави своя избор спрямо вечността. Избира не чрез друго, а чрез своето отношение към Истината. Човек може да я игнорира, да я отхвърля, да я осмива и да не я признава. Единственото, което не може, е окончателно да се скрие от Истината, защото всеки човек, независимо дали е добър или лош, богат или беден, вярващ или не, – всеки човек ще трябва рано или късно да застане пред Истината. И съдът, който ще се извърши тогава, действително ще бъде страшен, именно защото ще е невъзможно да се скрием, да го пренебрегнем или да се оправдаем. И главният въпрос, отнесен към душата, ще бъде пределно прост: какво в живота си сме направили от любов. Тогава – в светлината на истинската любов – ще е невъзможно да наречем любов нещо друго, различно, което в безумието и помрачението си, от наивност или по заблуждение сме смятали за любов. Тогава ще се окаже, че нашите истински победи са не онези въображаеми постижения, които напразно са радвали нашето тщеславие и са ни затвърждавали в нашето високо самочувствие и страсти. Ще разберем, че

истинските победи са били победите на любовта над омразата, на вниманието към ближния над безразличието

на трудолюбието над леността, на вярата над неверието, на въздържанието над похотливостта … И точно тези победи, които са непосилни за нас без Божията помощ, в онзи страшен час ще се окаже, че са наше най-важно достояние, определящо нашата личност и нашия живот във вечността.
А ако се окаже, че нямаме такива победи или че броят им е нищожен, колкото и да са много другите ни победи в реални и виртуални битки, ще ни се наложи да преживеем най-голямата и печална загуба в живота си. Това е поражението на пропиляния напразно живот.

Но докато все още битката не е приключила, докато още вървят дните на нашия земен живот, ние имаме щастливата надежда и възможност да станем участници в наистина велика победа. Единственото, което е необходимо за това, е да изберем за свой пълководец Истината и да я следваме във всички пътеки на своето сърце. Може би този живот ще е по-труден, отколкото виртуалния, но това е истинският живот. И всъщност това е най-важното.

Разбира се, не съм противник на интернет. И аз го използвам, все пак и настоящият текст достига до вас, читателите, именно посредством Мрежата. Но… разбирам, че виртуалният живот може и трябва да бъде само част от моя истински живот и при това – една малка част. И това не е всичко. Оказва се, че освен това трябва да можем да управляваме тази малка част, иначе тя ще започне да ни ръководи и от малка част ще става все по-голяма, докато не ни погълне изцяло и не ни превърне в свои роби. Т.е. във виртуалния свят тази война, за която говорих – войната за човешките души – не спира и всеки, който влиза в информационния свят, е добре да помни това и грамотно да води бойните действия. Това означава да използваме мрежата за служение на Бога и на хората и да не допускаме интернет да се възползва от нас в битката срещу Бога и хората. Интернет ни осигурява прекрасна помощ в реалния живот! Преди всичко като справочник, помагало, библиотека и разбира се, като средство за комуникация. Но нищо повече …

Трябва да се научим да изключваме компютъра и да пребиваваме в тишина… да се молим, да се оглеждаме… да действаме и живеем реален, истински живот, в който от нас се изисква и вяра, и търпение, и постоянство в добродетелите. Именно на това поприще – в действителния живот с всичките му битки и падения, но също и с покаянието и изправянето – се извършва служението на Бога и на ближните и придобиването на вечния благодатен живот.

До колкото все още сме живи, слава Богу, и щом можем да се откъснем от екрана и да се огледаме наоколо, да помислим за тези, на които е необходима нашата помощ и нашето състрадание, то битката ни още не е завършила. И ние все още имаме възможност с Божия помощ да бъдем победители. Ако успеем да осъзнаем изключителната важност на трезвостта, на въздържанието и самоограничението включително и по отношение на това човешко изобретение – интернет. Да използваме скъпоценното време, свободно от реене в мрежата за внимателна молитва, за четене на Словото Божие и на светоотеческите писания, за дела на милосърдие и любов и сами ще забележим, че животът ни започва видимо да се променя, да се променя духовно.

Има ли някаква тайна в това? Да, и тя е проста. Необходимо е да обикнем теснотата, която изпитваме, когато започнем да ограничаваме своята плът, т.е. плътския човек с неговите „страсти и похоти”. Защото щом започнем да си отказваме всичко сладострастно и мечтателно, с което сме свикнали, веднага започваме да изпитваме скръб и утеснение и точно тук е тайната – не бива да бягаме от тази горест, а трябва да я възлюбим като спасителна светозарна одежда, да се облечем в нея и дори да я заобичаме, колкото и да е странно това. Защото чрез скръбта на утеснената плът ни се открива неизречената радост на душата, която встъпва в духовния свят на послушанието на Бога. Това не са измислици, не са някакви приказки. Всеки, който иска, може да го провери върху себе си.

Докато помним всичко това и да се опитваме да го изпълним с молитва и упование в Божията помощ, няма да бъдем победено войнство, но войнство непобедимо. И нека в това да намираме извор на радост, вдъхновение и надежда. Упование в истинския живот. | www.pravoslavie.ru

Статията е публикувана със съкращения 

Превод: Евгения Николчева