Каква е Божията воля?

Често се случва, когато говорим за собствените си житейски избори и решения, да казваме или да чуваме констатацията: „Ами аз не знам каква e Божията воля!“. Наистина ли толкова не знаем каква е Неговата воля? Не знаем ли, че сме призвани да се молим повече отколкото го правим на практика? Не знаем ли, че малкото молитви, които отправяме към Бога, трябва да ги отправяме от цялото си сърце? Не знаем ли, че точно днес, както е било вчера и ще бъде утре, не бива да отвръщаме грубо на човека срещу нас, не бива думите ни да го оскърбяват с нещо? Не знаем ли, че трябва да помагаме – и на познатия, и на непознатия? Не знаем ли, че трябва да прощаваме? И да бъдем снизходителни към грешките на другия? Да го обичаме… Да се молим за него… Не знаем ли, че трябва да бъдем търпеливи? И че не бива да се гневим?

Затова нека вършим нещата, които знаем. А Бог, виждайки искрения ни стремеж да напредваме в познанието на Неговата воля, ще намира начини да ни разкрива онова, което действително все още не ни е известно.

И тогава вече ще вършим всичко, което сме вършили и дотук, но с нов дух, с ново разположение в сърцето. Никой от нас няма да изпита изтощение и да каже: „Уморих се да започвам отначало.“. Тъкмо обратното, всеки следващ ден ще ти носи чувството на потребност да продължаваш. И това, бих казал, ще бъде свидетелство, знак, че поредната частица от твоето тъмно подсъзнание е изкарана от подземието и вече е осъзната. В такъв момент ти я поставяш в благодатта Божия и така дори я освещаваш. Всяка злина, всяка нечистота бива премахната и заличена от благодатта, единствено чиста остава душата ти.

А по-нататък какво? Продължаваш да се опитваш да вършиш това, което е вършил християнският светец – да вършиш онова, което във всеки един момент си призован да вършиш от Самия Христос. И само по този начин всъщност ще изпълняваш и пребиваваш именно в Божията воля, а не в плена на собствените си желания . I www.pravmir.com

Превод: Анжела Петрова