Майка Гавриила за светостта и мъдростта днес

(Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)

Кс.: Майко, четем в синаксара (сборник с житията на църковните светии) за живота на толкова много светци. Ами в наше време? Има ли светии и в наши дни?

М.Г.: Разбира се, че има. Слава на Бога! Разказах ли ти случая с онзи човек на име Йордан? Някога в Патра живееше един забележителен духовен пастир, отец Гервасий, който имаше много духовни чеда. Сред тях беше Йордан, сляп бежанец от Мала Азия, който живееше със сестра си в същото село. Всяка сутрин Йордановата сестра слагаше на един поднос разни евтини дрънкулки и сладки неща, които той се опитваше да продава на минувачите. Йордан знаеше цената на всяка от стоките върху подноса си. По пладне се прибираше вкъщи с опразнен поднос, но едва с една трета от парите, които трябваше да е събрал. Нали разбираш, явно някои хора, може би деца, са го мамили, когато са купували.

Та значи, Йордан отишъл при отец Гервасий, неговия изповедник, и му казал:
– Отче, страшно съм отчаян.

– Защо, какво не е наред при тебе, Йордане?

– Отче – отговорил той, – поради недъга си изкушавам много хора да крадат от мене. Какво да правя?

Тогава изповедникът му рекъл:

– Йордане, чадо мое, когато отидеш оттатък, отвъд тази Земя, моли се за нас грешните.
Ето ти го днешния светец – Йордан! Ами така си е… Не можем нито да разберем къде може да се намери светост, нито да отгатнем къде се крие мъдрост. Защото мъдростта също може да се открие там, където най-малко я очакваш. Понякога чуваш баби и дядовци да изричат смайващи слова! Преди всичко ти ги виждаш да водят живот, който е пример за всички, без да говорят много за това. Велико е тайнството на живота, който живеят такива люде, без да говорят, а като оставят своя живот да говори вместо тях. Не изпитват нужда да говорят за Бога. Отсрещният винаги ще Го усети по техния начин на живот.

И обратното е вярно – може да приказваш за Бога денонощно, но не живееш ли по Бога, ще си бъдеш „мед, що звънти, или кимвал, що звека“ (1 Кор. 13:1)…

Превод: Константин Петров

Из книгата “Майка Гавриила. Аскетика на любовта”, ИК “Омофор” 2015