Най-трудното е да си православен в неправославна държава

Хералдио Лау Гефалдо

Събота е. В голямата къща на улица „Картаджая“ в индонезийския град Сурабая са се събрали много хора. Всички са в трапезарията, най-източната част на сградата. Само за няколко часа трапезарията трябва да се превърне в светая светих на всяка православна църква – олтарът. Свещеникът внимателно подрежда специална маса, покрива я с индитий¹, полага отгоре антиминса и Евангелието, поставя дървен кръст и запалва свещи. Вляво от Свещеното писание е иконата на Божията майка, вдясно е Спасителят Иисус Христос. Това е основната част на олтара – светият престол. Двадесетгодишният дякон Сергий Гефалдо помага на свещеника. Той подготвя кадилницата, сгъва богослужебните одежди, почиства иконите. След няколко часа те ще посрещнат тук Светлото Христово Възкресение!

Хералдио Лау Гефалдо е роден и израснал в Индонезия в град Сурабая, в протестантско семейство. На 16-годишна възраст той приема Светото кръщение с името Сергий, в чест на монаха свети Сергий Радонежки. Православието слага точка на духовните му търсения. Като ученик той нарича как ли не себе си: окултист, будист, хиндуист. Сега Сергий Гефалдо е на 20 години и е дякон в домашната църква „Св. Йона Манчжурски²“ в Сурабая. Той ще ни разкаже как православните индонезийци посрещат най-важния християнски празник – Възкресение Христово.

Православната мисия тук е основана през 2007 г. Сурабая е пристанищен град, разположен е на източния бряг на река Ява и е важен икономически център; в града живеят повече от три милиона души. Почти цялото население е мюсюлманско (90%), останалата част са католици, протестанти, будисти и хиндуисти. Тук е много трудно да се построи православна църква. Първо, земята е много скъпа. Второ, трябва да съберете толкова много документи и да получите подписите на поне 60 души, живеещи в района, което е почти невъзможно. Така че всички църкви са домашни и за съжаление малко хора знаят за тях.

Енорията на св. Йона Манчжурски е единствената православна енория в Сурабая и не може да се каже, че в момента преживяваме най-добрия си период. Преди време богослуженията се провеждаха в домашна църква, която заемаше голямо помещение, предоставено ни безвъзмездно от един от нашите енориаши. Имахме всичко, което трябва да има в един православен храм: иконостас, олтар, царските двери, амвон, клирос, солей, достатъчно пространство за енориашите. За съжаление пандемията промени живота на всички ни и миналия април трябваше да се изнесем оттам. Предстоятелят на църквата – отец Кирил, предложи да отслужваме богослуженията в неговия дом. Сега се събираме само веднъж седмично, за неделната литургия. И всеки път от трапезарията правим църква – първо старателно почистваме стаята, измиваме подовете, избърсваме праха, изнасяме всичко ненужно. След това събираме светия олтар, подреждаме иконите, палим свещи. В центъра на олтара поставяме престола – четириъгълна маса, осветена и покрита с индитий. Отец Кирил винаги сам събира престола. Това е най-свещеното място във всеки храм, то е завладяно от особеното присъствие на Божията слава.

Тази година започнахме подготовката за празничното Пасхално богослужение в събота сутринта. Когато от трапезарията вече нямаше и следа, освен хладилника в далечния ъгъл, облякохме одеждите си. Свещеникът даде началото на службата. Бяха се събрали много хора – 30 души, от които по-малко от половината бяха оглашени. Това са млади хора – студенти или току-що завършили университета. При нас така е утвърдено – тези, които наскоро са дошли в църквата, преминават катехизация в продължение на една година, активно посещават богослуженията и едва след това получават тайнството Кръщение.

По време на Пасхалното богослужение не можем да излезем на литийно шествие, за да не привлечем вниманието на останалите хора на улицата. Затова символично се разхождаме в кръг в стаята. За съжаление не пеем и Пасхалния канон, все още нямаме индонезийски превод. Пеем Тропар на Пасха Господня три пъти – на индонезийски, църковнославянски и гръцки. Имаме и вариант на явански език. В Индонезия има много диалекти, общият език е индонезийски, но на остров Мадура говорят мадурски, в Бали – балийски, в Джакарта – бетавийски, в Бандуми, западна Ява – сундански. В източната част на острова, където се намираме, говорим явански. За първи път тази година изпяхме Пасхалния тропар на явански език. Подготвих се предварително – намерих текста в интернет, преведох го, отпечатах нотите и го показах на всички. Всички енориаши пеят в хора. Четем Евангелието на седем езика – индонезийски, явански, църковнославянски, гръцки, латински, френски и нидерландски.

Енориашите обличат празничните си дрехи за Възкресение – мъжете винаги носят ризи от батик. Батикът е плат, ръчно рисуван със специални бои и по специална техника. В превод от индонезийския „батик“ означава „капка восък“. Това е специфична техника на рисуване, която е измислена в Индонезия. През 2009 г. ЮНЕСКО добави батика към Списъка с шедьоври на човешкото наследство.

Жените много рядко носят рокли и поли, дори в храма. Най-често обличат ризи или блузи от батик и дънки, а главите си покриват с шал. Ние също боядисваме яйца за Великден, използваме два цвята – червен и зелен, или просто ги оставяме бели. Начертаваме кръст и пишем „ХВ“. Печем и козунаци, имаме всички необходими продукти.

Възкресение събира хората заедно. Обгръща ни усещането за тих покой, който ни носи радостта от Светлото Възкресение Христово!

Обикновено след Пасхалната литургия се събираме на трапезата. Така направихме и тази година. Предварително бяхме обсъдили кой какво ще донесе. Тук маме поговорка: „Ако не ядем ориз, значи нищо не ядем“. Добавяме ориз във всички ястия, обичаме риба и овнешки кебапчета.

В сравнение с църквите в Русия, нашето богослужение все още е непълно. Липсва ни преводът на текстове на индонезийски език. За мен най-трудното нещо в православието е да живееш в неправославна държава. В Индонезия съществуват шест признати религии: ислям, протестантизъм, католицизъм, хиндуизъм, будизъм и конфуцианство.

Вярвам, че ако имаме голям храм в Сурабая, броят на вярващите бързо ще се увеличи. Тогава и православието ще стане официална религия, а аз наистина много искам това да се случи!

Записа: Ева Калашник

Източник: pravoslavie.ru

Бележки:

1 Индитий – напрестолна покривка, (от гр. ένδύω – induo = обличам). Тя е връхна напрестолна дреха, приготвена от по-фина цветна материя, и означава славата на небесния Цар – http://www.pravoslavieto.com/books/liturgika_arhim_Jona/index.htm?fbclid=IwAR3FzgpskObzNjvkfJ6pnU5v4CvgCQ4XqNWxPGBVdx4nKaDttNG_oTwiJxw#gen23.

2 Епископ Йона (в света Владимир Илич Покровски) – епископ на Руската православна църква извън Русия. Предстоятел на църквата „Св. Инокентий Иркутски“ в град Манчжурия. Канонизиран от Руската православна църква като чудотворец и светец. Честван на 7 (20) октомври.