Не Бог e създал ада, самите хора го създават за себе си

Това богословие следва да се разглежда в общия контекст на либерализацията на християнското догматично и нравствено учение, протичаща през последните десетилетия в недрата на много протестантски общини. Опитват се да изхвърлят от християнството всичко, което го прави "неудобно", "некомфортно", да го очистят от наследството на "мрачното Средновековие". Създава се някаква олекотена версия на християнството, в която адът и дяволът изобщо нямат място.

Трагедията на протестантизма още от самото начало е следната. Стремейки се да се освободят от онези напластявания, които възникнали в католическото богословие през Средновековието, протестантите не проучили както трябва наследството на отците на Източната църква. И днес, полемизирайки със средновековните представи за ада и дявола, либералните протестанти не си дават труда да се запознаят със светоотеческото наследство и да се опитат да разберат как отците на Църквата са разбирали посмъртното въздаяние.

А всъщност мисълта, че адът е място, създадено от Бога за наказание на грешниците, е от самото начало чужда на източнохристиянската светоотеческа традиция. Адът не е създаден от Бога – той е създаден от свободната воля на хората. И той съществува не защото Бог иска това, а защото хората продължават да поддържат неговото съществуване. В началото те го създават тук на земята, а след това той продължава в отвъдния свят.

Ад на земята? Какво имате предвид?

Когато човекът, използвайки властта си върху другите хора, превръща земята в ад за тях. Нима Хитлер не превърна земята в ад за онези милиони хора, които бяха подложени на мъчения в концентрационните лагери или умираха на бойните полета? Нима Ленин и Сталин не създадоха ад за хиляди и милиони хора, загинали в лагерите, разстреляни по лъжливи доноси или по присъдата на т.нар. "тройки"? Нима в наши дни терористите, които убиват мирни жители, взимат хората за заложници и им режат главите, не превръщат земята в ад?

И може ли да се вярва в това, че извергите и злодеите, които убиват хората, които се бунтуват срещу Бога и всичко свято, ще се окажат в рая заедно с праведниците и светците? Може ли да вярваме, че в рая ще се окажат Йоан Предтеча – и Ирод, свещеномъченикът Вениамин Петроградски – и Ленин, хилядите разстреляни руски новомъченици и изповедници – и техните палачи? Ако бъде така, тогава се изтрива напълно границата между добро и зло. Тогава е все едно – светец ли си или злодей, вършиш ли добро или зло, спасяваш ли хората от смърт или ги убиваш.

Значи възмездието е неизбежно?

Човекът носи нравствена отговорност за своите постъпки. И за греховете в земния си живот той ще плаща във вечността. Но посмъртното въздаяние не трябва да се разбира като обикновено възмездие. Още Достоевски с устата на стареца Зосима казва: "Отци и учители, мисля си: що е ад? Разсъждавам тъй: да страдаш от това, че не можеш вече да обичаш". А преп. Исаак Сириец пише, че грешниците в ада съвсем не са лишени от Божията любов. Напротив, любовта се дава на всички еднакво: и на праведниците в царството небесно, и на грешниците в геената. Но за първите тя е извор на радост и блаженство, а за вторите – на мъчение: "Мъчените в геената страдат от бича на любовта! И колко горчиво и жестоко е това мъчение на любовта! Защото усещащите, че са сторили грях срещу любовта, търпят мъчение, по-голямо от всяко друго; скръбта, поразяваща сърцето за греха против любовта, е по-страшна от всяко възможно наказание. Да не си помисли някой, че уж грешниците в геената се лишават от любовта Божия. Любовта се дава на всички. Но силата й действа по два начина: тя измъчва грешниците… и възвеселява онези, които са изпълнили дълга си".

По такъв начин, не Бог е създал ад за хората, а те сами го създават за себе си. Не Бог изпраща грешниците в ада, а самите хора, които се противят на волята Божия и възстават срещу Бога, правят избор в полза на ада. И този избор се прави не в някаква далечна есхатологична перспектива, а в земния живот на човека. Именно тук, на земята, започва за едните адско мъчение, а за другите – "Царството Божие, дошло в сила".

Но нали дори в богослужението на Православната църква се казва, че адът е "унищожен" от Христос след възкресението Му?

Реалността на ада, неговото съществуване за грешниците и дори възможността за вечното му съществуване не противоречи на вестта за опразването и унищожаването на ада от възкръсналия Христос. Адът наистина е е "опразнен" от Христовото възкресение, тоест той повече не е неизбежен за хората, не господства над тях. Но онези, които съзнателно избират пътя на противенето на волята Божия, които съзнателно вършат зло и грях, възстановяват разрушения и опразнения ад, защото не искат да се примирят с Божията любов.

През VI век Църквата е осъдила учението на Ориген за апокатастасиса – всеобщото възстановяване. Според това учение в края на краищата всички – и праведници, и грешници – ще бъдат спасени и възстановени в своето първоначално безгрешно състояние. Подобно е и разбирането за всеобщото спасение, споделяно от някои отци на Църквата, например Григорий Нисийски и Исаак Сириец.

Но тази идея оставя без отговор цял ред въпроси с изключителна важност. Какъв е нравственият смисъл на цялата драма на човешката история, щом доброто и злото се оказват в края на краищата изравнени пред лицето на божественото милосърдие и съд? Какъв е смисълът на разделянето на овците и козлите на Страшния съд, ако доброто не е единственият и абсолютен критерий, според когото се извършва това разделяне, или пък ако то самото е само временно? Какъв е смисълът на страданията, молитвата, аскетическите подвизи, изпълняването на евангелските заповеди, щом праведниците ще бъдат рано или късно изравнени с грешниците?

Учението за всеобщото спасение придоби през XX век цял ряд авторитетни защитници в лицето на богословите и философите на руската емиграция. Последователни и решителни негови привърженици бяха протойерей Сергий Булгаков и Николай Бердяев. С по-голяма предпазливост в негова полза се изказваше Владимир Лоски. Нееднократно го е защитавал в трудовете си и митрополит Антоний Сурожки. Според него ако дяволът успее да "създаде независимо от Бога, самостоятелно вечно царство", то това ще е нещо като негова победа над Бога: "паралелно с Бога той ще осъществи това, което е искал, ще бъде цар на собствен вечен, съ-вечен ад".

И все пак нито авторитетът на отделните отци на Църквата, вярвали във всеобщото спасение, нито авторитетът на съвременните православни богослови и философи, защитаващи това учение, не му придава легитимността на църковно учение.

Разбира се, ние можем да се надяваме, че по някакви известни само на Бога пътища Той ще доведе до спасение цялото човечество. Да отричаме самата възможност за това би означавало да влизаме в спор с апостол Павел, който казва: "Бог желае всички да се спасят" (1 Тим. 2:4). Но едно е да се надяваме, а друго е да твърдим с пълна определеност. И едно е желанието на Бога, а друго е свободната воля на човека. Бог винаги, вечно ще желае спасението на всички хора, и докато това всеобщо спасение не се осъществи, Божията воля ще остава неизпълнена. Но Бог винаги, вечно ще уважава свободната воля на човека и няма да го спасява въпреки неговата воля.

В това е най-големият парадокс на тайната на спасението. Ако зависеше само и изключително от Бога, всички хора щяха да се спасят и нямаше да има ад. Но тъй като спасението на човека е плод на съвместно творчество, на синергия (съвместно действие, сътрудничество) на Бога и човека, то участието на човека в делото на неговото спасение е необходимо.

Още веднъж ще подчертая: Бог не е създал ада, самите хора са го създали за себе си. Бог е разрушил и опразнил ада, но хората го възстановяват отново и отново. Адът се възстановява всеки път, когато се извършва съзнателен грях и когато този грях не е последван от покаяние.

Мисля, че лутеранските богослови в Дания и другите страни следва да се замислят над думите на православния богослов отец Георгий Флоровски: "Адът не е мит и не е словесен израз, използван, за да ни плаши… Това е реалност, към която вече и сега по своя воля… са причастни много човешки същества. В самия грях се спотайва адът, въпреки че на опиващото се от него егоистично въображение той изглежда като рай… Властта на греха е именно в отричането на създадената от Бога реалност, в опита да се установи друг ред в света, да се наложи друга подредба на битието, която, разбира се, ще бъде абсолютен хаос, противополжен на хармонията на Божествения свят, но която опияненият и ослепен от гордостта грешник може и да предпочете – завинаги. Бог не поставя прегради пред "всеобщото спасение" – напротив, Той "всем человеком хощет спастися"… Непреодолимите препятствия възникват само от страната на творението". Тоест от страната на човека. По-точно не би могло да се каже.