Основната истина в Православието е Богочовекът

Всички истини на Православието се извеждат от една истина и се свеждат до една истина, безгранична и вечна. Тази истина е Богочовекът Христос… Православието е Православие чрез Богочовека. И чрез нищо друго и чрез никого другиго. От тук и второто име на Православието – Богочовечество. В него няма нищо според човека и от човека, а всичко идва от Богочовека и е според Богочовека.

А това означава, че основната и вечна истина на живота и света човек преживява и съзнава само с помощта на Богочовека, в Богочовека. И още: цялата истина за човека, за целта и смисъла неговото битие, човек познава само чрез Богочовека. Без Него и извън Него няма истински човек, защото човек е истински само чрез Богочовека и в Богочовека. Извън Него човекът се превръща в привидение, в чудовище, в безсмислено лице. И вместо човека вие намирате само неговите останки, отломки, прах. Затова истинското човечество е в богочовечеството. И няма друго под небето.

Защо Богочовекът е основната истина на Православието? Защото Той е решил всички въпроси, които измъчват и терзаят човешкия дух: въпроса за живота и смъртта, въпроса за доброто и злото, въпроса за земята и небето, въпроса за истината и лъжата, въпроса за любовта и омразата, въпроса за справедливостта и неправдата. С една дума – въпроса за човека и Бога.

Защо Богочовекът е основната истина на Православието? Защото със земния Си живот е показал по най-очевиден начин, че Той е въплътена, въчовечена, приела образ вечна Истина, вечна Правда, вечна Любов, вечна Радост, вечна Сила: Все-истина, Все-правда, Все-любов, Все-радост, Все-сила. Той е свел от небето на земята всички божествени съвършенства. И не само ги е свел, но и нас е научил на тях и ни е преподал благодатни сили да ги претворяваме в живота си, в мислите си, в чувствата си, в делата си. От тук и нашето призвание – да въплътим тези съвършенства в себе си и в заобикалящия ни свят.

Погледнете най-добрите от човешкия род. Във всички тях Богочовекът е това, което е най-доброто, най-главното, вечното. Защото Той е светостта на светителите, мъченичеството на мъчениците, праведността на праведниците, апостолството на апостолите, добротата на добрите, милосърдието на милосърдните, любовта на любещите.

Защо Богочовекът е всичко в Православието? Защото като едно от лицата на Светата Троица въплътилият се Син Божи е незаменим и като Бог, и като Утешител, и като Защитник, и като Учител, и като Спасител. Измъчен от трагичността на земния живот човекът само в Него, Всемилостивия Господ Иисус Христос, намира Бога, Който може истински да осмисли страданието; Утешителя, Който може истински да утеши във всяка скръб и печал, Защитника, Който може истински да защити от всяко зло, Спасителя, Който може истински да спаси от смъртта и греха, Учителя, Който може истински да научи на вечна Истина и Правда.

Богочовекът е всичко в Православието, защото Той безкрайно е възвеличил човека: издигнал го е до Бога, направил го е бог по благодат. Той е направил това не като умалил човека за сметка на Бога, а като го е изпълнил с всички божествени съвършенства. Богочовекът както никой друг е прославил човека: дарил му е вечен живот, вечна Истина, вечна Любов, вечна Правда, вечна Радост, вечно Добро, вечно Блаженство. И чрез Богочовека човекът е достигнал божественото величие.

Ако основната истина на Православието е Богочовекът, то основната истина на всяко инославно изповедание е човекът или отделни късчета от неговото същество: разумът, волята, чувствата, душата, тялото, материята. Никъде в инославието няма пълнотата на човека; там той целият е раздробен на атоми, на отделни части. И всичко това е за слава на човешкото величие. Но колкото е безсмислено “изкуство заради изкуството”, толкова е безсмислен и “човекът заради човека”. Този път отвежда в жалък пандемониум, където върховният идол е човекът. И никъде няма по-жалък идол от този.

Изходната, изначалната истина на Православието не е човек заради човека, а заради Бога. Или още по-точно: заради Богочовека. Само в Него може да се разбере човешкото същество и да се оправдае неговото битие. Към тази истина се стичат всички тайни на небето и земята, всичко значимо от всички светове, за които човек може да си мисли, всички радости на всички съвършенства, които само може да постигне човек. Така или иначе, в Православието Богочовекът е всичко и в Него тогава и човекът, а в инославието има само един гол човек.

Всъщност Православието не е нещо друго освен чудесната Личност на Богочовека Христос, продължавана през всички векове от Църквата. Православието има свой печат и знак, по които се познава.Това е светлият Лик на Богочовека Иисус Христос. Всичко, което няма този Лик, не е православно. Всичко, което няма Богочовешката Правда, Истина, Любов, Вечност е неправославно. Всичко, което се стреми да осъществи Евангелието на Богочовека в този свят с методите на този свят и на царството на този свят, е неправославно; то е робство на третото дяволско изкушение.

Да бъдеш православен означава да имаш постоянно Богочовека в душата си, да живееш чрез Него, да мислиш чрез Него, да чувстваш чрез Него, да вършиш всичко чрез Него. С други думи да бъдеш православен означава да бъдеш христоносец и духоносец. Човек постига това, когато в Тялото Христово – Църквата, цялото му същество се изпълни от Богочовека Христос без никакъв остатък. Затова православният човек постоянно се разпъва с молитви между небето и земята, подобно на дъга, която свързва върха на небето с бездънната земя. И тогава той, както с тялото си ходи молитвено из скръбния земен мравуняк, така с душата си пребивава горе, където Христос седи отдясно на Бога, защото животът му е “скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:1-2).

Богочовекът като ос преминава през всички светове – и атомния, и човешкия, и херувимския. И ако от тази ос отпадне което и да е същество, то се срива в ужаса, мъченията, в страданията. Отпаднал Луцифер и станал сатана; откъснали се и ангели и станали бесове; сринал се много и човекът и изгубил човешкия си образ. Отпадне ли от тази ос която и да е твар, тя неминуемо се срива в хаоса и скръбта. А когато целият народ се отрече от Богочовека, тогава историята му се превръща в шествие през ада и неговите ужаси.

Богочовекът не само е основната истина на Православието, но е и силата, и цялата мощ на Православието, защото само Той спасява човека от смъртта, греха и дявола. Това никога не е могъл, не може и никога няма да може да направи нито човек, какъвто и да е той, нито човечество като цяло. Поражение – това винаги е изходът от човешката борба със смъртта, с греха и дявола, ако човек не се ръководи от Богочовека. Само чрез Богочовека Христос човек преодолява и смъртта, и греха, и дявола. От тук смисълът на човека е да се изпълни с Богочовека в Неговото Тяло – Православната Църква, да се преобрази от Него чрез благодатните подвизи, да стане всемогъщ чрез Него със силата на Светия Дух, да стане безсмъртен, да се обожестви, да стане богочовек. Това е смисълът, истинският смисъл и на целия човешки род. Това е и радостта, единствената радост в този свят на безгранична тъга и отровна мъка.

Православието е Православие чрез Богочовека. И ние, православните, изповядвайки Богочовека, чрез Богочовека изповядваме, че човекът е христообразен, изповядваме божественото величие на човека, а с това и божествената значимост на човешката личност. Наистина борбата за Богочовека е борба за човека. Не хуманистите, а хората с православна богочовешката вяра и живот се борят за истинския човек, човек богообразен и христообразен.

 

Статията е публикувана през 1937 г., преводът е от руски от изданието: Преп. Иустин Попович, На Богочеловеческом пути, изд. “Владимир Даль”, СПБ, 1999, с. 261-265. | списание Мирна, бр. 16, 2002 г.