Отец Харалампий връща наркомани в правия път

Стандарт

Избягах от суетата на света." Така отговаря 36-годишният игумен на Добридолския манастир "Света Троица" отец Харалампий, когато го питат защо е напуснал САЩ, Кипър и Александрия, за да се свре в запустялата скромна обител край Лом.

Три години и половина се е учил в богословския факултет на Честния кръст при Вселенската патриаршия в Бостън, бил е дякон на игумена на най-известния кипърски манастир Тихос, бил е в екипа на александрийския патриарх Петър малко преди неговата гибел. Монахът, който сега съветва евродепутата Слави Бинев по религиозни въпроси, е бил дори в екипа на самия вселенски патриарх Вартоломей.

Попаднал там заради работата си по екологичен проект. Вартоломей го взел със себе си по време на прочутия му изследователски круиз по Дунав от Пасау до Констанца. На борда на кораба се оказал редом с бъдещия премиер Симеон Сакскобургготски. Познал лустрото на висшето духовенство, покрай него видял отблизо и светския живот. Не ми хареса паркетното монашество, искам си истинското, изповядва се младият отец.

Истинското според него е социална мисия сред хората. Търпелива, скрита от обществото, душевна. В днешното демократично време свободата провокира изкушения, а те водят до грешки и престъпления. Всеки ден някой загива, друг търси изход в самоубийство, трети се бунтува, четвърти предава партии и приятелства и т.н. Хората имат нужда някой да ги успокои, да ги подкрепи, да ги напъти нанякъде. Отец Харалампий вижда братството в тази роля. Аз самият се чувствам като социален работник, но и като психолог, признава духовникът. Помогнал е на млад наркоман да се освободи от лошата зависимост. Материално е подкрепил много други млади мъже и момчета. Поканил световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки на изповед. Искал да му помогне сега, когато е сломен и отчаян след предизвиканата от него катастрофа. Направил е непоправима грешка, човек е загинал заради него. Но не се крие, разкайва се, съжалява, забелязал игуменът. Затова е готов да му даде наставления как да живее, за да изкупи греха си. Покаянието също е човешка добродетел, но някой трябва да подготви личността за него, обяснява младият игумен. Искрено съжалява, че Максим още не е дошъл. Но в България има няколко забележителни изповедници – в Бачковския, в Преображенския, в Кокалянския манастир. Йоаники Сливенски също е един от тях, надява се още на посещение от страна на световния фигурист младият отец.

Духовниците от времето на Възраждането до днес са приемали това служение, но през последните години мнозина братя са го зарязали. Отец Харалампий открито обявява, че братството е позабравило задълженията си, непростимо е загърбило мисията си. Не се примирявам, като гледам как свещеници и монаси се задоволяват само с венчавки и кръщенета, как чакат християните да дойдат в храма на църковен празник. Ние трябва така да работим, че младите хора сами да ни търсят по всяко време християните да усещат потребност от срещи с нас, да обсъждат с нас тревогите и болките си, радостите и желанията. Да ги научим на страх от бога, на разкаяние, а това са морални норми.

Младият игумен иска да провокира интереса на младите хора към църквата и православната вяра със съвременни средства. Той подготвя уебстраница на своя манастир, ремонтира помещение за компютърна зала, купува компютри. Когато млади хора дойдат при него, ще им предложи християнски сайтове, които увлекателно дават знания за християнските ценности, за християнското изкуство. Мечтае заедно да гледат и обсъждат "Страстите Христови", а защо не и "Птиците умират сами". Да, казва отецът, в някои църкви този филм е забранен, но си струва да се види заради човешката същност на сюжета. Заел се е със задачата да се архивират иконите в църквите и манастирите във видинската епархия. Сега никой не ги води на отчет и една по една старите и ценни рисунки изчезват.
Новото поколение духовници идваме с хъс и социална ангажираност в църквата, твърди младият монах. За духовници с рядкото качество той брои пловдивския митрополит Николай, с когото са съученици от семинарията, епископите Сионий и Наум, отец Евгени от църквата в Берковица. Аз съм влязъл в църквата на 13 г.
израсъл съм с нейните тежнения, знам всичките й слабости и падения. И сега не мога да разговарям равнодушно с попове, по чиито гърди и ръце дрънчат златни ланци, гневи се младият отец. Те са забравили, а и сигурно не са били научени, да се грижат за хората, да общуват с тях, да им помагат да вземат полезните им решения, да подтикват благородните им постъпки. Срещу такива колеги съм готов да се изправя, признава монахът. Той има и свой кумир – отец Боян Саръев. Лично е видял как е покръствал цели села в Родопите, откъдето е и той, още помни как българомохамедани се радвали, че се връщат към вярата си. Тази радост им даваше той, казва отецът. Разказваше предания и легенди за дедите ни, сам – от село на село. Така се изпълнява мисия, възторгва се искрено от прочутия си колега младият отец. Не е пропуснал да забележи и друга негова черта, рядко срещана сред братството – послушанието. Дядо Николай му каза да си стои в църквата, да не става кмет и той се подчини, прояви послушание, обяснява Харалампий.

Отскоро игуменът от Добри дол отскача до Брюксел. Избран е за парламентарен съветник на евродепутата Слави Бинев. Архонтът знае кого е взел за съветник по въпросите на религиите и вероизповеданията. Младият монах е подготвен теоретически, говори английски, гръцки и руски език.

Показва силна воля за възраждане на православието. Позабравено е, казва, а православието и България са едно и също нещо. Когато са признали нашата църква през ХI век, са признали и държавата ни.

Монахът се родее с архонта и по разбирането за мястото на България в Европейския съюз. Според него трябва да се воюва за националната идентичност, не бива да се допуска обезличаване на нашия национален дух и характер. Неслучайно в неговия манастир се вее българското национално знаме. Друго няма.