Отшелникът и разбойникът

От ръкописите на манастира Филотей, Света гора

Имало едно време един отшелник, който седемдесет години се подвизавал в пустинята в пост и бдение. През всичките години, през които служил на Бога, той не бил удостоен да му се яви нито едно видение, нито каквото и да е Божие откровение. Замислил се отшелникът: „Може би поради някаква причина, която не ми е дадено да знам, Бог не е доволен от моите трудове? Сигурно затова не ми се е открила нито една от тайните Божии.”

Размишлявайки върху това, старецът започнал да се труди още по-усилено и да се моли на Бога с още по-голяма ревност: „Господи, ако наистина Ти е угоден трудът ми, и ако приемеш делата ми, аз, грешният и недостойният, Те умолявам да ми дадеш само капка от Твоята благодат, така щото като видят очите ми едничка Твоя тайна, това ще е знак, че Си чул молитвата ми. Така ще мога да посветя на Твоята слава нищожните си трудове с повече смелост и вяра.”

Молейки се така, старецът чул гласа Божий, който произнесъл: „Ако искаш да видиш славата Ми, иди по-навътре в пустинята и там ще ти се открият много тайни“.

Като чул това, старецът тозчас напуснал килията си. След като се лутал известно време, той се натъкнал на един разбойник, който щом го зърнал, му се нахвърлил с цялата си сила и несъмненото желание да го убие. След като го хванал, рекъл му:

– Добре е, че те срещнах, авва, защото сега ще мога да завърша делото си и да бъда спасен!

– Но как ще бъдеш спасен, ако ме убиеш? – попитал удивено отшелникът.

– Ние, разбойниците, имаме следния закон: който успее да убие сто души, ще отиде в рая. Така че, като се трудих много, убих деветдесет и девет, само един не ми достига, за да се спася. Затова ти сега ми носиш много радост и аз съм ти много благодарен, защото ще ми помогнеш да отида право в рая!

Като чул това, старецът се смаял и целият затреперил, съкрушен пред угрозата на неочакваното и отчайващо положение, в което се оказал. Вдигнал очи нагоре и промълвил: „Това ли е славата Ти, Господи, която искаш да види Твоят слуга? Защо заръча на мене, грешника, да изляза от килията си, че да ми се открие едничка Твоя тайна? С този дар ли ме възнаграждаваш за труда ми? Сега знам истината, Господи, знам, че всичките ми лишения са били напразни и всичките ми молитви Си допуснал като достойни само за погнуса. Макар и тъй, аз благодаря, Човеколюбче, че наказваш моето недостойнство и безчетните ми грехове както подобава, като ме предаваш в ръцете на този разбойник и убиец!”

Докато шепнел с болка тия думи, старецът усетил, че започва да го мъчи жажда. Той се обърнал към разбойника:

– Сине мой, заради греховете ми Господ ме предаде в твоите ръце, та да вземеш живота на един нечестивец – и ето, желанието ти се изпълни — умолявам те само и ти да изпълниш едно мое желание. Дай ми да пия малко вода и тогава можеш да ми отрежеш главата.

Щом разбойникът чул думите на стареца, той с много радост пъхнал меча си в ножницата и извадил от джоба си малък съд, после се спуснал до близката река да го напълни с вода и да даде на стареца да пие. Станало така обаче, че докато пълнил съда, той издъхнал.

Минало време и като не видял разбойника да се връща, старецът си помислил: „Може би се е уморил, заспал е и затова се бави толкова? Може би имам шанс да избягам и да се върна в килията си? Но съм стар и така се страхувам, че нямам сили да бягам. Немощен съм, ще се уморя бързо и той ще ме хване. Ще се разгневи още повече и безмилостно ще ме измъчва, целият на парчета ще ме нареже. Я по-добре да не бягам, а да отида до реката и да видя какво прави“.

Размишлявайки така, отшелникът слязъл при реката и намерил разбойника мъртъв. Изумен от случилото се, той вдигнал ръце към небето:

– Господи, Човеколюбче, ако не ми разкриеш тази тайна, няма да пусна ръцете си. Бъди милостив към мене, твоя слуга, и ми я открий!

Докато устните на стареца мълвели молитвата, му се явил ангел Господен и изрекъл:

– Виждаш ли, авва, онзи, дето лежи мъртъв пред очите ти? Заради тебе той издъхна така внезапно – за да можеш да избягаш и да останеш жив. Ти се спаси, затова трябва да го погребеш. Той се подчини на желанието ти и върна меча в ножницата си, за да ти донесе вода и да утоли жаждата ти, затова и Божият гняв беше утолен и Той прие това като труд на послушание. И още, признанието му за убийството на деветдесетте и девет души е счетено за изповед. Затова разбойникът също е спасен, погреби го и го почети както подобава. Дадено ти бе да свидетелстваш безпределността на Божията милост и любов към хората. Сега се върни в килията си, върви с радост и бъди още по-ревностен в молитвите си. Не казвай, че си грешен и недостоен – виж тайната, която Бог ти откри. Знай и това: Бог е приел всичките ти трудове, защото няма труд, положен за Бога, който да не се издигне пред Него.

Като чул тези думи, старецът погребал мъртвия разбойник.

Източник: Familia Ortodoxa