Примерът на апостол Петър

Евангелският откъс, който се чете по време на Литургията на днешния празник, в който честваме паметта на светите апостоли Петър и Павел, е много показателен. Христос пита учениците Си за кого Го мислят човеците. Тогава учениците с лекота и радостно започват да разказват, че едни Го смятат за Йоан Кръстител, други – за един от пророците или пък за някой друг…

И изведнъж Христос насочва въпроса към самите ученици: а вие за кого ме мислите? В този момент се възцарява угнетяващо мълчание сред учениците. Защото не искат да кажат това, което в действителност мислят. Но пък и нищо да не кажат също не могат. В този момент пред нас се разкрива удивителният характер на апостол Петър.

Той издига гласа си сякаш от името на всички ученици, като ги спасява от неловката ситуация. Твърдо, без да допуска никакво възражение или съмнение, той заявява: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16).

Това изявление е повече от дръзновено. Защото, както знаем, по онова време в Юдея е имало изключително много лъже-месии – хора, които са се представяли не само за пророци, а именно за месии. Тяхната мисия обикновено е завършвала трагически.
В днешния ден, когато празнуваме паметта на свети апостол Петър, е добре да си припомним всички онези случаи в Евангелието,  когато се проявяват чертите на неговия пламенен характер, на неговата ревност.

Такъв е откъсът, в който апостол Петър върви по водата, когато през нощта по време на бурята учениците виждат Спасителя да ходи по морето към лодката и апостол Петър моли Христа да дойде при Него по водата (виж Мат. 14:24-33).

Такъв също е и случаят с чудния улов на риба, когато като че ли падналото от небето щастие би трябвало да вдъхнови Петър, а той коленичи в нозете на Христос с думите: „…иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек” (Лук. 5:8).

Такъв е и моментът вече след Христовото Възкресение, когато едва разбрал, че Спасителят е на брега, апостол Петър препасва дрехата си и се хвърля в морето, само и само час по-скоро да доплува до Христа и да падне в нозете Му (виж Йоан. 21:7).

И успоредно с това – глупавото отричане от Христа след залавянето Му в двора на първосвещеника. И веднага – горчивите сълзи на покаяние, с които апостол Петър през целия си останал живот оплаква своето отричане.

Но ние знаем, че Спасителят при едно от явяванията Си на учениците възстановява Петър в апостолското му достойнство и именно на него е поверено да бъде първи пастир на Христовото стадо.

Днешното евангелско четиво ни подтиква да направим много важен извод. Ние не бива да се страхуваме от греховете, които вече сме извършили. Защото няма грях, който да е по-голям от безграничното Божие милосърдие. И най-ярък пример за това, как човек може да падне и след това да се изправи и смело да следва Христа до края на дните си – това е примерът на апостол Петър – ревностен, пламенен, отрекъл се от Христа и отново завърнал се при Него и станал по право първовърховен апостол.

Да ни помага Господ да не униваме, когато противостоим на греха. И дори, когато паднем въпреки всичко, веднага да се изправим, да умием сърцето си със сълзи на покаяние, за да бъдем винаги заедно с Христос, Нашия Спасител. | Pravmir.ru

Превод: Евгения Николчева