Сборникът „Просто вярвайте“ говори на съвременния човек с мъдрия език на притчите

Издателство „Омофор“ предлага на своите читатели ново заглавие. Сборникът „Просто вярвайте“ е побрал в джобен формат бисери от християнската мъдрост – сто и една притчи и мисли на свети отци, духовни старци и християнски философи за смисъла на живота, за вярата, молитвата, смирението и любовта. Книгата е чудесен подарък за Рождество, а малките й размери предразполагат читателя да черпи от проникновените послания дори и докато пътува в метрото…

Представяме ви няколко от тези бисери…

ПОПИТАЛИ СВЕТИ ИСААК СИРИЕЦ:

– Кое е най-скъпо за човека?

– Вътрешният му свят! – отговорил той, без да се замисля. – Никога не разпилявайте вътрешния си свят. Ако се помирите със себе си, ще се помирят с вас и земята, и Небето.

* * *

ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ЗИМАТА великият западен подвижник Франциск от Асизи вървял със свой ученик през непознат град. Било мразовито, те треперели от студ, но разсъждавали над въпроса, какво е съвършената радост.

– Запиши, овчице Божия, че дори да се научим да говорим езика на ангелите, да разберем движението на звездите, да открием всички съкровища на земята, да научим тайната на живота на всички птици, риби, животни, на хората, дърветата, камъните и водата; запиши, че и това не би било съвършена радост.

Повървели още малко и Франциск добавил:

– Запиши, че дори да бяхме най-добрите проповедници и да обърнем всички езичници във вярата Христова – запиши, че и това не би било съвършената радост.

Ученикът попитал:

– Тогава в какво е съвършената радост?

И Франциск отговорил:

– Ето в какво: когато пристигнем в непознат град мръсни, мокри, вкочанени от студ и помолим да ни пуснат в него, а стражата каже: „Ах вие, скитници, шляете се по света, съблазнявате народа, просите милостиня, махайте се оттук!”, да не се обидим, а със смирение и любов да помислим, че пазачът е прав. И мокри, премръзнали и гладни да прекараме нощта в снега без да роптаем – ето тогава и само тогава ще имаме съвършената радост!

* * *

ЕДИН ПОДВИЖНИК така обяснявал същността на смирението:

– Всеки жадува за величие, а Бог ни моли да станем малки. За да преминеш през вратата, която води до Царството Небесно, трябва да застанеш на колене.

* * *

ЕДИН МИРЯНИН попитал свещеника:

– Защо бедните хора са чувствителни и отзивчиви към чуждата беда, а богатите – не?

– Погледни през прозореца – отвърнал свещеникът. – Какво виждаш?

– О, много неща. Дървета, облаци, по улицата вървят хора…

– А сега погледни в огледалото – продължил свещеникът. – Там какво виждаш?

– Себе си, разбира се.

– Това е то – обяснил свещеникът. – И едното, и другото е обикновено стъкло. Разликата е единствено в това, че второто е леко напудрено със сребро.

* * *

ПОПИТАЛИ ЕДИН СТАРЕЦ:

– Защо не бива да ругаем? Казват, че дори е полезно да изливаме навън отрицателната енергия…

– Даже малкото недоволство действа разрушително на човека – отвърнал той. – Някъде четох, че когато човек кипне от гняв, с енергията си би могъл да помести композиция от няколко вагона. Но това означава катастрофа за цялата ви „пътническа гара”…